Умберто Еко: Какъв апокалипсис ни чака

| от | |

Светът се руши. Или поне така твърдят нобеловите лауреати по икономика, любителите на конспиративни теории и вечните фаталисти. На среща обаче идва Умберто Еко, който обяснява феномена „краят на света“.

Изглежда човечеството винаги е имало нещо деструктивно в себе си, а може би това е просто въплъщение на страха към смъртта. Вижте какво казва големият семиотик пред италианското издание L`espresso.

Първото нещо, което ми идва на ум: нека не говорим за проклятието на маите. Медиите, които все по-често цитират пророчеството на Касандра, всеки ден предсказват все по-ужасяващо бъдеще: океаните заливат бреговете, годишните времена изчезват и т.н. Работата стигна до там, че 10-годишният син на мои приятели, послушал своите родители, които му разказали за съдбата на света, се разплакал и попитал: „И, какво сега, нищо добро ли не ме чака?“

За да го успокоя, бих могъл да цитирам безбройни и достатъчно мрачни предсказания за бъдещето, които са били съвсем нормални за предишните епохи. Ето какво пише в съчиненията с Винсент от Бове през XIII век:

„След смъртта на Антихриста… Страшният съд ще бъде предшестван от много събития, които са посочени в Евангелията… В първия ден нивото на морето ще се вдигне над планините и ще застане като стена. Във втория ден то ще се качи толкова нависоко, че ще е трудно да се види. В третия ден морските чудовища ще излязат на повърхността и техният вой ще достигне небесата. В четвъртия ден морето и всичките води ще горят в огън. В петия ден тревата и дърветата ще се покрият с кървава роса. В шестия – ще се разрушат сградите. В седмия – камъните ще се сблъскат един с друг. В осмия ще има земетресение по целия свят. В деветия земната повърхност ще се изравни. В десетия хората ще излязат от пещерите и ще бродят като луди, загубили ума и дума. В единайстия ще въстанат мъртъвците. В дванайстия ще паднат звездите. В тринайстия ще умрат всички живи, за да възкръснат с мъртвите. В четиринайстия небето и земята ще изгорят. В петнайстия ще има ново небе и нова земя, и всички ще възкръснат.

Както виждате, тук имаме всичките съставни части на апокалипсиса, с който ни плашат и днес, включително климатичните промени и гигантското цунами.

Нека пропуснем шест века с всичките им зловещи пророчества и цитираме Балзак, който през 1836 година пише:

„Съвременната индустрия, която създава масово производство, разрушава творбите на старите майстори, чиито произведения носеха отпечатъка на личността на техния създател, и бяха уникални. Днес имаме „продукция“, а не „творчество““.

Ако Балзак беше прав, то към „продукцията“, лишена от всяка художествена ценност, щяхме да причислим „Пармският манастир“ на Стендал, който излиза само след две години. След три Шопен ще напише Соната си бемол минор (Соната за пиано №2), а в рамките на следващия половин век Флобер ще публикува „Мадам Бовари“, ще се появят импресионистите и ще бъде издаден романът „Братя Карамазови“. Както виждате, и преди бъдещето е било рисувано в мрачни тонове.

Втора мисъл. По традиция, очакването на края на света от типа „mala tempora currunt“, (настават лоши времена) се оправдават от факта, че в момента на действието светът се руши.

Замислете се, някога богатите живели в центъра на Рим във великолепни дворци, а бедните се сгушвали в мрачните покрайнини. Днес сградите срещу Колизеума се продават на безценица, а корумпираните политици живеят в покрайнините – в някога бедния квартал Quarticciolo.

Довчера бедняците пътуваха с влакове и само богатите можеха да си позволят пътешествие със самолет. Днес авиобилетите струват евтино (цената на най-евтините съответства на цената на превоза на добитъка във военните времена), а в същото време влаковете стават още по-луксозни – с барове и салони, резервирани само за представителите на „господстващата“ класа.

Някога богаташите ходеха в Ричоне или в по-лошия случай в Римини, за да потопят краката си в морето, а островите на Индийския океан бяха пълни с бедняци или затворници. Днес към Малдивите пътуват високопоставени политици, а в Римини се отправят руснаци, чиито прадядовци са били крепостни селяни. Ето, на – светът се руши. /БГНЕС

 
 

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.