Украйна, Русия и примирието, което така и не започна

| от |

Когато над 1000 души са загинали за по-малко от три месеца, когато цивилните се крият по мазетата, а десетки хиляди други бягат от домовете си, вече не може да се говори за примирие в Източна Украйна.  Това е заблуда. Всичко, което се случи през това време, е, че фронтовата линия остана статична. Няма големи офанзиви – за момента.

На фона на очевидния провал на примирието са насрочени преговори между представители на армията в Украйна, Русия и бунтовниците, на които ще бъде обсъдено ново мирно споразумение в Донецка област.

Въпреки че в нощта на понеделник срещу вторник бойните действия на летището в Донецк заглъхнаха, боевете в региона продължават.  В същото време, бунтовниците в съседната Луганска област обявиха, че са постигнали „принципно“ съгласие с украинската армия да прекратят огъня на 5 декември.  Но всички грозни белези на войната – убийствата, насилието и терорът – продължават всеки ден и нощ в Изтока.

Тъй като войната се води основно в населени райони, като Донецк или другата столица на бунтовниците Луганск, цивилни често стават жертва на артилерийския обстрел, за което са отговорни и двете страни.  Разбира се, никой не може да обяви края на примирието. По различни политически причини бунтовниците, правителството в Киев, руският президент Владимир Путин и Западът решиха да живеят с тази заблуда.

Правителството се бори с рухваща икономика, постоянна политическа криза и армия, твърде слаба, за да се справи с мощта на подкрепяните от Русия бунтовници. Освен това армията в Изтока е подкрепяна от крайно десни милиции, обвинени в нарушения на човешките права. Бунтовниците са разкъсвани от вътрешно разделение и зависят от Русия за своето оцеляване. Те бяха на път да загубят в битката срещу правителствените сили това лято, преди решителната намеса на Москва. Засега имат силата да поддържат безизходицата, но техните две републики – в Донецка и Луганска област – са незаконни съгласно международното право и са плодородна почва за престъпници и бандити.
Европейският съюз – все още разделен за политиката спрямо Украйна – и Белият дом залагат надежди на санкциите срещу Русия. Няма обаче реалистични очаквания, че президентът Путин ще спре да подкрепя бунтовниците с военна сила. Засега санкциите са цена, която той е склонен да плати, за да наложи волята си в Украйна и да се противопостави на разширяването на Запада към руските граници. Санкциите може да ограничат възможността от ескалация в боевете или явна руска инвазия в Изтока. Но никой не може да бъде напълно сигурен за това. Последните девет месеца бяха белязани от отказа на Владимир Путин да следва идеята на Запада за логика.

След като окуражиха Киев да прегърне идеята за членство в ЕС и НАТО, европейците и американците бяха напълно неподготвени за ответния удар на Путин – първо в Крим, а после в Източна Украйна.

Имаше самодоволни предположения, че Владимир Путин ще се ограничи до риторичната опозиция на западната експанзия към руските граници и че ще разчита на дипломацията, за да отговори на свалянето на Виктор Янукович, ориентирания към Москва украински президент.
Заблудата в това убеждение се вижда на летището в покрайнините на Донецк и в болниците, където ранените и умиращите биват отвеждани.
Тази европейска война вече не е в челните заглавия, но тя продължава опасна и непредвидима, свидетелство за една „отровна комбинация“ от политически провал и безпощадност./BBC/Фокус

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.