Украйна има нужда от пари, а не от оръжие

| от |

Юджин Ръмър за в. „Файненшъл таймс“

Войната не може да бъде спечелена, а повече оръжия само ще удължат мъките, пише Юджин Ръмър.

Петро Порошенко, украинският президент, отиде във Вашингтон, за да се срещне с президента на САЩ Барак Обама. Посещението му със сигурност доведе до нови призиви да се доставят оръжия на изстрадалата му страна, за да се защити срещу руска агресия. Подобни призиви са погрешни. Украйна не се нуждае от повече оръжия, за да води война, която не може да спечели и само удължава страданията й. Това, от което се нуждае, е икономическа помощ.

Без военна намеса на НАТО с войници на терен, Украйна не може да се изправи срещу Русия във военно отношение. Нещо повече, лидерите на НАТО дадоха да се разбере, че алиансът няма да се намеси.

Украинската армия, която отдавна е жертва на същата корупция и лошо управление като останалата част от публичния сектор, не е достоен противник за руската военна машина. Повече оръжия няма да помогнат. Тя има нужда да изгради нова армия – професионална, добре обучена, добре екипирана, с правилно функциониращите вериги за командване и контрол, разузнаване и логистика на модерна сила. Това ще струва пари, международна помощ и години, ако не и десетилетия. Хвърлянето на още оръжия на съществуващата смесица от зле обучени редовни войници, доброволци и финансирани от украинските олигарси частни армии, само ще удължи агонията.

В контраст с това, икономическата помощ е от жизненоважно значение. Международният валутен фонд очаква, че украинската икономика ще се свие с над 6 на сто тази година. Очаква се инфлацията да достигне 19 на сто. Безработицата, в момента на равнище от почти 9 на сто, се покачва. Износът е спаднал с близо 10 на сто в резултат на конфликта, показват официалните данни.

Посетители на столицата Киев съобщават, че електричеството се изключва два пъти на ден. МВФ предупреждава, че Украйна може да има нужда от още 19 милиарда долара външно финансиране до края на 2015 г., ако конфликтът в източната част продължава. Цената на войната не е известна, но със сигурност ще е висока.

Няма съмнение, че това тежи на Порошенко, когато говори за прекратяването на огъня в Източна Украйна като за „спечелване на мира“. Украйна има нужда от мир, за да възстанови страната, далеч по-спешна задача от отмъщаването за руската агресия.

Украйна освен това се нуждае от много повече помощ, отколкото е получила от Запада. Пакетът от 17 милиарда долара, получени от МВФ през май, е обвързан с болезнени икономически реформи. Помощта на САЩ от началото на кризата миналата година изостава далеч зад думите – по-малко от 250 милиона долара, включително техническа помощ с реформите, международна конференция на тема как да се проследяват откраднати държавни активи, и наблюдение на изборите.

На хартия ЕС беше по-щедър с пакета си от помощи на стойност от 14 милиарда долара, но общото изглежда по-добре от отделните си части. Той включва 2 милиарда долара в заеми и „най-много“ 10 милиарда долара в заеми за възстановяване. Има, разбира се, и техническа помощ, която да подтикне Украйна да въведе предизвикващите притеснения реформи.

Опитът на други страни, от Русия през 90-те години до Гърция през 2010 г., показва, че разпоредените от МВФ реформи – цената за заемите на организацията – винаги задушават растежа. Теорията е, че краткосрочната икономическа болка за населението води до дългосрочни печалби, но ако една страна не разполага с основите, които правят възможен растежа – политически институции, имуществени права, върховенство на закона и така нататък – печалбите са трудни за постигане.

Украйна няма избор, освен да приеме тъжната реалност, че не може да отблъсне руска агресия. Да разреши на Донецк и Луганск, и двете области в ръцете на украински бунтовници, подкрепяни от руски войски, да живеят със специален самоуправлващ се статут и да се фокусира върху вътрешното възстановяване и реформи е единствената опция пред Порошенко.

Приятелите на Украйна могат да помогнат. Те трябва да окажат натиск за мироопазващи сили със санкцията на ООН в Източна Украйна, които да пазят прекратяването на огъня. И те трябва да излязат с по-стабилни пакети за икономическа помощ, за да помогнат на страната да издържи икономическата криза и да заздрави управлението си. Ако, както мнозина казаха, съдбата на цяла и свободна Европа зависи от това, то тази цена си струва да се плати. /БТА/

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.