Украйна: битката за едно “джудже“

| от |

Полезни изкопаеми, пазари или стратегически производства? Какво точно прави Украйна така привлекателна за Русия и за ЕС, че се състезават за влияние над Киев? За икономически изгоди ли става дума или за нещо друго? Анализ на Дойче веле.

Ukraine

Полезни изкопаеми, пазари или стратегически производства? Какво точно прави Украйна така привлекателна за Русия и за ЕС, че се състезават за влияние над Киев? За икономически изгоди ли става дума или за нещо друго?

Украйна ще струва на Запада доста пари през следващите години. ЕС вече одобри спешни помощи от 1,6 милиарда евро, САЩ поемат кредитни гаранции в размер на 800 милиона евро, а МВФ е изчислил, че в най-близко бъдеще Украйна ще се нуждае от 15 до 18 милиарда долара. След като Русия повиши цената на газовите доставки за Украйна с 44 процента, явно ще има нужда и от допълнителни милиарди, за да бъде спасена страната от банкрут. В състояние ли е Украйна някога да върне тези пари? И защо ЕС полага толкова много усилия за тази страна? А и още нещо: Защо Русия в никакъв случай не иска да допусне сближаването на Украйна със Запада?

„Украйна със своето население от 46 милиона души, е важен пазар за германската автомобилна индустрия“, казва Александер Маркус от германско-украинската търговска камара в Киев. А външнополитическият говорител на либералите в Европарламента Александър граф Ламбсдорф потвърждава, че Украйна има голям потенциал в перспектива.

Сегашното положение на икономиката на страната обаче не е никак розово. По своя БВП (3 800 долара на глава от населението) Украйна се нарежда след Монголия. Индустрията е остаряла, доходите са ниски, подкупите – високи. След разпадането на СССР преди близо 20 години, Украйна приватизира голяма част от държавните си предприятия. В хаоса на промените обаче се излюпиха предимно олигарси, които използват новото си богатсто като политически властови инструмент. Те контролират не само икономиката, но и политиката.

Дори селското стопанство, с което страната едно време беше известна, днес се бори за оцеляване. Украйна е третият в света износител на зърно след САЩ и ЕС. Само че лошото стопанисване и липсата на инвестиции влошават качеството на украинската продукция. Повечето държави купуват украинска пшеница само за фураж на животни. „Украинската житница“, следователно не представлява интерес нито за Европа, нито за Русия, тъй като те и сами изнасят зърно. А и останалата икономика на Украйна произвежда предимно стоки, които не са от значение за Русия и ЕС.

Украински мотори и руски хеликоптери

На практика, Украйна има само няколко статегически важни пазарни ниши. По времето на Съветския съюз Украйна се беше специализирала в производството на ракетни части и на двигатели за хеликоптери. И до днес почти всички руски хеликоптери летят с украински двигатели. Някои експерти смятат, че тези „монополни производства“ са една от многото причини, поради които Русия да се опитва да обвърже Украйна.

 

„Сътрудничеството с Украйна в сферата на военната техника е важно за Русия. Без Украйна руската армия нито ще може да лети, нито ще може да стреля“, казва украинският икономист Борис Кушнирук и добавя: „Без украинските доставки, руската армия не би могла нито да лети, нито да стреля“.

Чрез анексията на Крим Москва си подсигури важната военна база в Севастопол, но същевременно заложи на карта сътрудничеството си с Украйна. Защото под впечатлението на руската заплаха, украинското правителство няма да има друг избор, освен да прекъсне военните доставки за Русия, смята Кушнирюк. Следователно Русия е изправена пред дилемата, или да окупира украинските територии, в които се произвеждат интересуващите я оръжия, или да си изгради собствено производство.

Има обаче и трета възможност: Русия може да заложи на успокояване на отношенията. В крайна сметка Украйна така или иначе има голяма нужда да поддържа добри търговски взаимоотношенияима с Русия. Украйна е зависима от руските газови доставки и на практика няма много широко поле за маневри. Големите залежи от шистов газ, за които толкова много се говори в самата Украйна, са блянове за бъдещето. Добивът на шистов газ изисква много пари и време.

„Украйна използва аргумента за шистовия газ, за да блъфира, че е независима от руските доставки“, казва Александър Маркус от смесената търговска камара. Ако след четири-пет години Украйна успее да започне експлоатацията на подобни находища, това сериозно ще намали зависимостта на страната от Русия. А заедно с това неминуемо ще се промени и съотношението на силите.

Страх от държавен банкрут

Очевидно в целия конфликт с Украйна става дума предимно за влияние и зависимост. Русия се бори за Украйна преди всичко от геостртегически съображения, смята Александър граф Ламбсдорф. „Става дума за това, че Русия иска да държи НАТО далеч от своите граници и се стреми да изгради Евразийски съюз. Но без Украйна този съюз става безинтересен. А икономическите съображения играят само второстепенна роля“, казва той.

Икономическите ползи, които Украйна би могла да донесе на ЕС също не са толкова големи, че да оправдават наливането на милиарди. Дори и след значително оживяване на търговията и взаимните инвестиции, значението на Украйна за европейските страни ще си остане твърде скромно. Украинските автомобилни части например съставляват цели 14 процента от украинския износ за Германия. Това обаче отговаря на едва 0,3 процента от целия германски внос на автомобилни части.

Александър граф Ламбсдорф обобщава европейските интереси към Украйна по следния начин: Стабилност, липса на гранични конфликти и на бежанци. Най-вече Полша, Словакия, Унгария и Румъния настояват Брюксел да привлече Украйна близко до ЕС и да я стабилизира. И днес в тези държави живеят много етнически украинци. „Киев може и да е твърде отдалечен от Берлин, Париж и Лондон, но за поляците, словаците или литовците ставащото в Украйна е крайно обезпокояващо“, казва Александър граф Ламбсдорф и добавя: „Европа също няма интерес от това Украйна да банкрутира, защото ако се стигне дотам, ситуацията с миграционните потоци ще стане неуправляема“.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346