Украинската криза налага преосмисляне на сигурността в Европа

| от |

Карл Ритър / Асошиейтед прес

След Студената война Швеция префокусира  стратегията си за  национална сигурност, като заложи повече на разполагане на свои сили в отдалечени конфликтни зони и дори на невоенни предизвикателства като климатичните промени. Критиците, които продължаваха да предупреждават за руска заплаха, бяха обявявани за динозаври. Сега обаче дойде времето на техния аргумент „нали
ви казвах“.

Ukraine

„Това беше очевидно погрешна преценка“, каза бившият шведски военен министър Микаел Оденберг, който подаде оставка през 2007 г. в знак на протест срещу съкращаването на военните разходи.

Готовността на Русия да прибегне до военна сила в Украйна беше „сигнал за пробуждане“ за много европейски страни, които след рухването на Желязната завеса съкратиха разходите си за отбрана. Някои от тях пренасочиха приоритетите си към международни мисии в Афганистан и другаде, вместо към сдържане на потенциална агресия от Изток. Сега обаче е в ход сериозна преоценка, особено в страни,  които помнят грохота на съветски танкове през границите им.

„Ако не вземем бързо мерки, някои от нашите възможности ще отслабнат до такава степен, че скоро изобщо няма да ги има“, предупреди миналата седмица командващият чешките въоръжени сили Петър Павел на конференция по повод 15-годишнината от влизането на неговата страна в НАТО.  Само няколко от европейските членки на НАТО спазват поставената от алианса цел да изразходват 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. В същото време Русия  харчи над 4% от  своя БВП за военни цели.

Притиснати от финансовата криза, европейските бюджети за отбрана продължиха да изтъняват, въпреки че Москва започна военни учения и патрулиране за демонстрация на мускули край
европейските граници. През 2007 г. бяха възобновени и полетите на стратегическите бомбардировачи с голям обсег. Въпреки че кратката война на Русия с Грузия през 2008 г. бе предупредителен сигнал, нарастването на руската военна мощ се разглеждаше най-вече като модернизация на занемарените въоръжени сили.

„Мисля, че много хора подцениха желанието на Русия наистина да ги използва“, каза Самюъл Перло-Фрийман, анализатор на глобалните военни разходи в стокхолмския Институт за международни изследвания по проблемите на мира. Според него много е вероятно агресивното поведение на Москва в украинската криза да накара страните близо или край границите с Русия в Централна Европа и около Балтийско море да увеличат военните си бюджети.

Вече има и признаци в тази насока. Чешкият военен министър неотдавна призова за вдигане на военните разходи до 1,5 процента от БВП, макар че все още няма конкретно бюджетно
предложение. В момента те са спаднали до 1,1 на сто след поредица от съкращения, които според висши военни подкопават военната готовност на страната.

Литва харчи под 1 на сто от брутния си продукт за военни цели, но сега смята да повиши тази цифра, макар че „е нереалистично тя да достигне заложената от НАТО цел  от 2 на сто в краткосрочна перспектива“, каза финансовият й министър Римантас Шаджус този месец. Официални лица в Литва и балтийските й съседи Латвия и Естония призоваха НАТО да придвижи повече ресурси там, включително сухопътни войски и  противоракетни отбранителни системи. Алиансът начело със САЩ засили военните си полети над балтийските страни, а Франция предложи миналия петък да добави още четири изтребителя за тази цел.

Трите бивши съветски републики неведнъж са се спречквали с Москва по въпроса за положението на техните рускоезични малцинства. Руският президент Владимир Путин се позова на защитата на руснаците като причина за завладяването на Крим от Украйна и за битката срещу Грузия през 2008 г.

Украинската криза обаче не е станала причина за някакви дискусии в администрацията на президента Барак Обама  за промяна на тенденцията към спад на военните бюджети на САЩ – които все още са най-големите в света, или за влагане на допълнителни американски военни ресурси в Европа. През февруари военният министър Чък Хейгъл  каза по време на визита в щаб-квартирата на НАТО, че САЩ съкращават своята армия, без да излагат на риск своите военни възможности. Той добави, че и европейските съюзници трябва да възприемат същия подход.

Като цяло европейските разходи за отбрана вероятно ще останат ограничени от по-широкия фискален натиск, каза Гири Раджендран от  Международния институт за стратегически изследвания  в Лондон. Двете челни западноевропейски страни по военни разходи – Великобритания и Франция – надали ще се
отклонят от сегашните си бюджетни траектории, докато в Южна Европа „фискалните ограничения вече доведоха  до някои от най-големите процентни съкращения на харчовете за отбрана в Европа“, отбеляза той.

Италианският премиер Матео Ренци  иска на съкрати 3 млрд. евро от военния бюджет, като се откаже от намеренията за купуване на изтребители, като разпродава неизползвани казарми и чрез преструктуриране на въоръжените сили, наред с други мерки в същата посока.

Страните от Централна и Северна Европа, напротив, „вероятно ще мислят за допълнителни военни разходи в светлината на усещанията за повишена заплаха от страна на Русия“, добави Раджендран. В Швеция  – която не е член на НАТО и няма гаранции, че някой ще й се притече на помощ  в случай на конфликт, украинската криза предизвика нервни дискусии за състоянието на въоръжените сили на страната.  В разгара на Студената война неутрална Швеция имаше около 400 изтребителя – четири пъти
повече, отколкото днес – и бе в състояние да мобилизира  близо 1 млн. войници. В момента тя разполага с по-малко от 20 000 войници на активна военна служба.

След рухването на Съветския съюз Швеция се преориентира към по-гъвкави, специализирани формирования, подходящи за участие в международни коалиции за мироопазващи операции в
чужбина. Военният бюджет бе съкращаван и от левите, и от десните правителства, а много военни бази в страната бяха закрити. Последният гвоздей в ковчега на военната доктрина за териториална отбрана бе забит през 2010 г., когато Швеция премахна задължителната военна служба. Две години по-късно шведският върховен главнокомандващ направи стряскащата преценка, че въоръжените сили могат да защитават границите на страната не по-дълго от една седмица.

Но дори и това вероятно бе твърде оптимистична прогноза. Миналия Великден, когато руски бойни самолети, провеждащи учение над Балтийско море, неочаквано се насочиха към шведското
въздушно пространство, шведските ВВС не успяха бързо да вдигнат във въздуха нито един изтребител, защото нямаше такива в готовност. Въпреки това министър-председателят каза, че няма
реален риск от руско нападение, а някои анализатори отхвърлиха призивите за превъоръжаване като изблици на „русофобия“.

И ето, че сега и левоцентристката опозиция, и десноцентристкото правителство изведнъж са съгласни, че военната готовност на Швеция е неадекватна, а финансовият министър Андерс Борг миналата седмица призова за „значително повишаване“ на бойните възможности. Проблемът обаче, според аналитиците, е, че  повторното изграждане на териториалната отбрана би отнело до 10 години.

Съседна Финландия се придържа към  по-„реалистичен“ поглед върху Русия, с която има 1300-километрова граница, каза Чарли Салониус-Пастернак, изследовател във Финландския институт
за международни отношения. Хелзинки поддържа силна линия на отбрана откъм изток и 25 000 войници на едногодишна наборна служба плюс 14 500 души постоянен военен персонал.

„В еуфорията след Студената война, която обхвана Европа, финландските военни, политическата класа и населението, което я подкрепя, не промениха драматично схващането си, че потенциалната военна заплаха за Финландия има един източник: Русия“, отбеляза той.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).