Украинската криза налага преосмисляне на сигурността в Европа

| от |

Карл Ритър / Асошиейтед прес

След Студената война Швеция префокусира  стратегията си за  национална сигурност, като заложи повече на разполагане на свои сили в отдалечени конфликтни зони и дори на невоенни предизвикателства като климатичните промени. Критиците, които продължаваха да предупреждават за руска заплаха, бяха обявявани за динозаври. Сега обаче дойде времето на техния аргумент „нали
ви казвах“.

Ukraine

„Това беше очевидно погрешна преценка“, каза бившият шведски военен министър Микаел Оденберг, който подаде оставка през 2007 г. в знак на протест срещу съкращаването на военните разходи.

Готовността на Русия да прибегне до военна сила в Украйна беше „сигнал за пробуждане“ за много европейски страни, които след рухването на Желязната завеса съкратиха разходите си за отбрана. Някои от тях пренасочиха приоритетите си към международни мисии в Афганистан и другаде, вместо към сдържане на потенциална агресия от Изток. Сега обаче е в ход сериозна преоценка, особено в страни,  които помнят грохота на съветски танкове през границите им.

„Ако не вземем бързо мерки, някои от нашите възможности ще отслабнат до такава степен, че скоро изобщо няма да ги има“, предупреди миналата седмица командващият чешките въоръжени сили Петър Павел на конференция по повод 15-годишнината от влизането на неговата страна в НАТО.  Само няколко от европейските членки на НАТО спазват поставената от алианса цел да изразходват 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. В същото време Русия  харчи над 4% от  своя БВП за военни цели.

Притиснати от финансовата криза, европейските бюджети за отбрана продължиха да изтъняват, въпреки че Москва започна военни учения и патрулиране за демонстрация на мускули край
европейските граници. През 2007 г. бяха възобновени и полетите на стратегическите бомбардировачи с голям обсег. Въпреки че кратката война на Русия с Грузия през 2008 г. бе предупредителен сигнал, нарастването на руската военна мощ се разглеждаше най-вече като модернизация на занемарените въоръжени сили.

„Мисля, че много хора подцениха желанието на Русия наистина да ги използва“, каза Самюъл Перло-Фрийман, анализатор на глобалните военни разходи в стокхолмския Институт за международни изследвания по проблемите на мира. Според него много е вероятно агресивното поведение на Москва в украинската криза да накара страните близо или край границите с Русия в Централна Европа и около Балтийско море да увеличат военните си бюджети.

Вече има и признаци в тази насока. Чешкият военен министър неотдавна призова за вдигане на военните разходи до 1,5 процента от БВП, макар че все още няма конкретно бюджетно
предложение. В момента те са спаднали до 1,1 на сто след поредица от съкращения, които според висши военни подкопават военната готовност на страната.

Литва харчи под 1 на сто от брутния си продукт за военни цели, но сега смята да повиши тази цифра, макар че „е нереалистично тя да достигне заложената от НАТО цел  от 2 на сто в краткосрочна перспектива“, каза финансовият й министър Римантас Шаджус този месец. Официални лица в Литва и балтийските й съседи Латвия и Естония призоваха НАТО да придвижи повече ресурси там, включително сухопътни войски и  противоракетни отбранителни системи. Алиансът начело със САЩ засили военните си полети над балтийските страни, а Франция предложи миналия петък да добави още четири изтребителя за тази цел.

Трите бивши съветски републики неведнъж са се спречквали с Москва по въпроса за положението на техните рускоезични малцинства. Руският президент Владимир Путин се позова на защитата на руснаците като причина за завладяването на Крим от Украйна и за битката срещу Грузия през 2008 г.

Украинската криза обаче не е станала причина за някакви дискусии в администрацията на президента Барак Обама  за промяна на тенденцията към спад на военните бюджети на САЩ – които все още са най-големите в света, или за влагане на допълнителни американски военни ресурси в Европа. През февруари военният министър Чък Хейгъл  каза по време на визита в щаб-квартирата на НАТО, че САЩ съкращават своята армия, без да излагат на риск своите военни възможности. Той добави, че и европейските съюзници трябва да възприемат същия подход.

Като цяло европейските разходи за отбрана вероятно ще останат ограничени от по-широкия фискален натиск, каза Гири Раджендран от  Международния институт за стратегически изследвания  в Лондон. Двете челни западноевропейски страни по военни разходи – Великобритания и Франция – надали ще се
отклонят от сегашните си бюджетни траектории, докато в Южна Европа „фискалните ограничения вече доведоха  до някои от най-големите процентни съкращения на харчовете за отбрана в Европа“, отбеляза той.

Италианският премиер Матео Ренци  иска на съкрати 3 млрд. евро от военния бюджет, като се откаже от намеренията за купуване на изтребители, като разпродава неизползвани казарми и чрез преструктуриране на въоръжените сили, наред с други мерки в същата посока.

Страните от Централна и Северна Европа, напротив, „вероятно ще мислят за допълнителни военни разходи в светлината на усещанията за повишена заплаха от страна на Русия“, добави Раджендран. В Швеция  – която не е член на НАТО и няма гаранции, че някой ще й се притече на помощ  в случай на конфликт, украинската криза предизвика нервни дискусии за състоянието на въоръжените сили на страната.  В разгара на Студената война неутрална Швеция имаше около 400 изтребителя – четири пъти
повече, отколкото днес – и бе в състояние да мобилизира  близо 1 млн. войници. В момента тя разполага с по-малко от 20 000 войници на активна военна служба.

След рухването на Съветския съюз Швеция се преориентира към по-гъвкави, специализирани формирования, подходящи за участие в международни коалиции за мироопазващи операции в
чужбина. Военният бюджет бе съкращаван и от левите, и от десните правителства, а много военни бази в страната бяха закрити. Последният гвоздей в ковчега на военната доктрина за териториална отбрана бе забит през 2010 г., когато Швеция премахна задължителната военна служба. Две години по-късно шведският върховен главнокомандващ направи стряскащата преценка, че въоръжените сили могат да защитават границите на страната не по-дълго от една седмица.

Но дори и това вероятно бе твърде оптимистична прогноза. Миналия Великден, когато руски бойни самолети, провеждащи учение над Балтийско море, неочаквано се насочиха към шведското
въздушно пространство, шведските ВВС не успяха бързо да вдигнат във въздуха нито един изтребител, защото нямаше такива в готовност. Въпреки това министър-председателят каза, че няма
реален риск от руско нападение, а някои анализатори отхвърлиха призивите за превъоръжаване като изблици на „русофобия“.

И ето, че сега и левоцентристката опозиция, и десноцентристкото правителство изведнъж са съгласни, че военната готовност на Швеция е неадекватна, а финансовият министър Андерс Борг миналата седмица призова за „значително повишаване“ на бойните възможности. Проблемът обаче, според аналитиците, е, че  повторното изграждане на териториалната отбрана би отнело до 10 години.

Съседна Финландия се придържа към  по-„реалистичен“ поглед върху Русия, с която има 1300-километрова граница, каза Чарли Салониус-Пастернак, изследовател във Финландския институт
за международни отношения. Хелзинки поддържа силна линия на отбрана откъм изток и 25 000 войници на едногодишна наборна служба плюс 14 500 души постоянен военен персонал.

„В еуфорията след Студената война, която обхвана Европа, финландските военни, политическата класа и населението, което я подкрепя, не промениха драматично схващането си, че потенциалната военна заплаха за Финландия има един източник: Русия“, отбеляза той.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.