Украинската бъркотия изправя Путин пред сложен избор

| от |

Владимир Исаченков / Асошиейтед прес

След като остави зад гърба си една успешна олимпиада, руският президент Владимир Путин се изправя пред може би най-драматичното предизвикателство за неговото управление: как да реагира на бъркотията в Украйна  – страна, който той нарече жизненоважна за руските интереси, в която живеят милиони рускоговорящи и която е домакин на ключова руска военна база. В рускоезичните източни и южни райони на Украйна, изпитващи сериозни опасения от насилие от страна на победилите протестиращи, които свалиха подкрепяния от Москва украински президент, вече се чуват призиви към Кремъл да им помогне да се защитят. Докато траеше олимпиадата в Сочи, Путин се въздържаше да заеме открита позиция  по украинските събития. Но нарастващото напрежение може много скоро да го изправи пред недвусмислен избор: да се придържа към дипломацията с риска да загуби авторитет у дома, или да отвори кутията на Пандора, намесвайки се в украинските крамоли.

russia-ukraine-gas-prices.si

Пред лицето на тези големи рискове Путин засега пази мълчание, претегляйки опциите си. Неговият министър-председател Дмитрий Медведев в понеделник се изказа злъчно за новите украински власти, отстранили президента Янукович, и оспори тяхната легитимност. Но той не каза какво може да предприеме Русия, за да защити интересите си.

„Ако приемем, че хора с черни маски, размахващи калашници и бродещи из Киев, са правителството, то за нас ще бъде трудно да работим с това правителство“, каза Медведев.

Руското външно министерство разкритикува Запада, че си затваря очите  пред факта, че опозицията се отмята от споразумението, подписано в петък, за съставяне на коалиционно правителство, и поема курс към „потушаване с диктаторски, а понякога дори с терористични методи, на недоволството в различни райони на Украйна“.

В същото време върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав обсъди събитията в Украйна с шефа на руския генщаб ген. Валерий Герасимов. Те се договориха взаимно да се информират за развитието на обстановката  в страната.

Докато напрежението ескалира и реториката става все по-остра,  най-силната надежда за Путин за мирен компромис, отчитащ руските интереси в Украйна, колкото и да е парадоксално, може да се окаже бившата премиерка Юлия Тимошенко, освободена от затвора в събота след повече от 2 г. зад решетките.

timoshenko

Тимошенко загуби с малка разлика от Янукович президентските избори през 2010 г. и скоро след това се оказа в затвора по обвинения в злоупотреба със служебно положение, които обаче бяха отхвърлени от Запада. Веднага след освобождаването си тя изскочи на предната линия на политическата сцена и долетя в Киев, за да говори пред десетки хиляди демонстранти на Площада на независимостта, станал известен като Майдана. Нейната харизма, амбициите и ненадминатите й политически умения я правят почти сигурен победител в украинските предсрочни президентски избори, насрочени за май.

Путин имаше добри отношения със своенравната бивша украинска премиерка и може да се надява да се договори с нея по начин, който да защити руските интереси без нужда да прибягва до сила. „Ако тя консолидира властта си, Путин ще бъде доста доволен. Двамата се разбират отлично и ако тя триумфира, това би го устроило“, каза Станислав Белковски, политически консултант, съветвал Кремъл и работил в Украйна. Тимошенко произхожда от Източна Украйна и може да бъде идеален умиротворител, който да възстанови крехкия баланс между рускоезичните източни и южни райони на Украйна и нейните западни региони, които ненавиждат руското влияние.

Тя обаче е обременена от обвинения в задкулисни сделки и корупция в миналото по време на нейната кариера на бизнесмен, а по-късно и на политик. Това може да се окаже сериозна спънка за нейната кампания. Тимошенко също ще се изправи пред трудната задача да спечели доверието  на част от протестиращите, които са подозрително настроени към старите играчи на политическата сцена  и искат нови лица и силни действия. Тя ще трябва също така да премине по тънък лед, опитвайки се да  да заеме публично антируска позиция, за да спечели гласове в западните райони, и да убеди жителите на Изтока, че техните интереси ще бъдат защитени. За Путин тя може да се окаже  по-удобен партньор от колебливия и нерешителен Янукович, който се опита да маневрира между Русия и Запада  и предизвика публичен гняв, като рязко се отметна от споразумение с ЕС в замяна на спасителна помощ от Русия. Държавните руски електронни медии остро порицаваха Янукович, наричайки го слаб лидер, непосмял да използва сила за да възстанови реда  и предал полицията, която го е подкрепяла. Това е ясен сигнал, че за Кремъл той е вече бита карта.

ukr2

Съобщенията, че Янукович се крие в Крим, където се намира руската военноморска база,  могат да подтикнат някои активисти в Киев и Западна Украйна да настояват пред правителството за неговото залавяне. Те искат да го изправят пред съд затова, че е разрешил употребата на сила срещу протестиращите, причинила десетки жертви. Подобна стъпка може да доведе до насилие в Крим, където по-голямата част от населението говори руски и ненавижда националистическите групи от Западна Украйна.

Ако се стигне до такива сблъсъци, Путин ще се окаже под натиск  да се намеси и той може да попадне под влиянието на някои ястреби в неговата администрация. Те настояват за твърда линия спрямо Украйна, която според тях е жертва на западен заговор с цел да бъде измъкната страната от руската сфера на влияние. Дискусии за връщане на Крим към Русия се водят отдавна сред руските политически кръгове. Полуостровът попадна под руски контрол през 18-и век по времето на Екатерина Велика и стана част от Украйна през 1954 г.,  когато съветският лидер Никита Хрушчов  го предаде от руска под украинска администрация.

Според Фьодор Лукянов, шеф на руския Съвет за външна и отбранителна политика, главни индикатори за Кремъл ще бъдат действията на новото правителство по отношение на присъствието на руския Черноморски флот в Украйна и обещанието на властите да не се присъединяват към военни блокове. Ако Москва види, че Киев отстъпва от тези позиции, това ще подаде сигнал за тревога в Кремъл, че Украйна поема курс към влизане в НАТО, смята той.

„Украйна в НАТО – това е червената линия. Ако това се случи, ние трябва да обсъдим различни опции, включително засилване на контактите с източните части от Украйна, по-специално Крим, включително стимулиране на отцепване“, подчерта Лукянов. Той предупреди, че  силова конфронтация между проруските протестиращи и демонстранти, подкрепящи новата украинска власт, може да принуди Москва да действа.

„Ако се стигне до сблъсъци в Крим, Русия ще започне с остри декларации и ще постави Черноморския си флот във висока степен на готовност. Русия не може да игнорира това. Съществуват всякакви рискове“,  отбеляза той.

 
 
Коментарите са изключени

Коментарите са затворени.

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.