Угризенията на Германия водят Европа обратно към Ялта

| от | |

7782653

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Украйна гори, а Германия е раздирана от угризения. Ангела Меркел трябва да направи избор. Наистина ли германската канцлерка имаше предвид, че Европа не може отново да бъде разделяна на сфери на влияние чрез преначертаване на границите й със сделки между великите сили, както каза? Или колебливият отговор на Берлин спрямо руската агресия в Украйна ни казва, че Меркел всъщност е готова да приеме връщане към геополитиката от Ялта?

Преди няколко месеца Йоахим Гаук деликатно смъмри сънародниците си за неспособността на Берлин да влияе на световните дела. На Мюнхенската конференция по сигурността президентът каза, че Германия би трябвало да спре да се крие зад чувството си за вина. Вместо това тя би трябвало да съчетае икономическата си мощ с желание за поемане на отговорност в защита на международния ред. Гаук, изглежда, е уловил оформящите се политически настроения. Франк-Валтер Щайнмайер, социалдемократическият външен министър в коалиционното правителство на Меркел, се изказа в същия дух, като заяви, че „Германия наистина е твърде голяма, за да седи само до страничната линия и да коментира световната политика“.

Това беше през февруари. Никой не можеше да си представи, че техните намерения може толкова скоро да бъдат подложени на проверка от руския поход в Украйна. Изправен пред анексирането на Крим от Москва и нейните усилия да превърне останалата част от Украйна в провалена държава, Берлин разбира, че сериозната външна политика изисква именно такива решения, каквито се стреми да избегне. Наистина, елитите в страната приемат умерени санкции срещу Русия, но правят това с огромно нежелание.

Християндемократката Меркел възприема по-твърда линия от своите социалдемократически партньори. Канцлерката, израснала в някогашната комунистическа Източна Германия, има по-ясна представа за мотивите и методите на Владимир Путин – бившия офицер от КГБ, станал президент на Русия. Винаги предпазливата Меркел обаче не желае да поема курс, който прекалено се отдалечава от възгледите на върхушката в Берлин. Колкото до Щайнмайер, е, ако използваме неговия израз, сега той стремително се насочи към страничната линия.

Германия просперира като зрител. Директорът на „Сименс“ Джо Кезер действаше като представител на много бизнес лидери, когато лично изрази уважение към Путин, след като руски войски бяха завзели Крим. В лявата част на политическия спектър мнозина все още въздишат по „източната политика“ на Вили Бранд. Бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер се продаде на „Газпром“ и смята Путин за близък приятел. Хелмут Шмид изкарва на показ латентния антиамериканизъм, който някога пречеше на отношенията му с президента на САЩ Джими Картър.

С бизнес лобито би било най-лесно да се постигне разбирателство, ако Меркел заеме решителна позиция. Разбира се, германската промишленост има големи интереси в Русия. Но тя има нужда да прави бизнес и в САЩ. Предполагам, че възхищението на Кезер от Путин би намаляло донякъде, ако западни санкции заплашат доста по-големите продажби на неговата компания в САЩ. Колкото до зависимостта на Германия от руския газ, Москва не може да си позволи да спре доставките.

За канцлерката би било по-трудно да се справи със съмненията и неяснотите, коренящи се в германската история, география и култура – прекалено романтичния възглед за Русия, който не забелязва Путин, а вижда Толстой и Достоевски; географските импулси, които казват, че Германия не трябва да заема ничия страна, а да следва свой курс между Изтока и Запада; и дълбокото чувство на вина за руските загуби през Втората световна война. Един германски дипломат отбеляза, че руските лидери винаги се възползват от съмненията на Берлин. Това не може да се каже обаче за американските президенти. Подслушването на телефона на Меркел от Агенцията за национална сигурност на САЩ не помогна.

Все пак германската двойственост предизвиква недоумение. Успехът на Германия се дължи на членството й в НАТО и ЕС. Нейната постмодерна преданост към правилата на международна система почива преди всичко върху това, че САЩ гарантират германската сигурност. Нищо не би могло да бъде по-добре пресметната заплаха за този основан на правото ред от възприетата от Путин политика на велика сила от 19 и началото на 20 век.

Никой не бива да търси противопоставяне с Путин. Ако дипломацията може да възстанови стабилността и демокрацията в Украйна, това би трябвало да бъде приветствано и от най-твърдолинейните „ястреби“. Германски политици може би имат основание, когато казват, че Западът в някои случаи е бил безчувствен към мъчителното усещане за загуба, изпитвано от Русия. Може също така да е вярно, че Западът е бил небрежен при изпълнение на обещанията, дадени на Москва след разпадането на СССР, въпреки че съм чувал много европейски, както и американски дипломати да оспорват това. Във всеки случай винаги е умно да погледнеш света през очите на другата страна.

Проблемът възниква, когато разбирането отстъпи място на пораженчеството – когато германската чувствителност стигне дотам, че да се смята, че Русия има право на вето върху изборите на своите съседи и че Украйна наистина е в сферата на влияние на Москва. Тук „уважението“ към Русия преминава в презрение към свободите на другите: възможностите за избор, с които разполагат гражданите на Германия, би трябвало да бъдат отказани на хората в Украйна. Подобна логика би позволила на Путин да нахлуе в балтийските страни или да поиска Полша да почита Москва. Това със сигурност е отричане на ценностите, определили следвоенна Германия.

Путин използва военна сила и неверни твърдения, за да разкъса Украйна. Германия е най-големият губещ от неговото презрение към международното право. През 1945 г. в кримския курорт Ялта западните сили на практика отстъпиха на Съветския съюз контрола над Полша. Това очерта рамката за последвалото разделяне на Германия.

Това беше светът, който Европа – и Германия – мислеха, че е останал в миналото след разпадането на Съветския съюз. Путин мисли другояче. Меркел трябва да направи своя избор. /БТА/

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.