Угризенията на Германия водят Европа обратно към Ялта

| от | |

7782653

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Украйна гори, а Германия е раздирана от угризения. Ангела Меркел трябва да направи избор. Наистина ли германската канцлерка имаше предвид, че Европа не може отново да бъде разделяна на сфери на влияние чрез преначертаване на границите й със сделки между великите сили, както каза? Или колебливият отговор на Берлин спрямо руската агресия в Украйна ни казва, че Меркел всъщност е готова да приеме връщане към геополитиката от Ялта?

Преди няколко месеца Йоахим Гаук деликатно смъмри сънародниците си за неспособността на Берлин да влияе на световните дела. На Мюнхенската конференция по сигурността президентът каза, че Германия би трябвало да спре да се крие зад чувството си за вина. Вместо това тя би трябвало да съчетае икономическата си мощ с желание за поемане на отговорност в защита на международния ред. Гаук, изглежда, е уловил оформящите се политически настроения. Франк-Валтер Щайнмайер, социалдемократическият външен министър в коалиционното правителство на Меркел, се изказа в същия дух, като заяви, че „Германия наистина е твърде голяма, за да седи само до страничната линия и да коментира световната политика“.

Това беше през февруари. Никой не можеше да си представи, че техните намерения може толкова скоро да бъдат подложени на проверка от руския поход в Украйна. Изправен пред анексирането на Крим от Москва и нейните усилия да превърне останалата част от Украйна в провалена държава, Берлин разбира, че сериозната външна политика изисква именно такива решения, каквито се стреми да избегне. Наистина, елитите в страната приемат умерени санкции срещу Русия, но правят това с огромно нежелание.

Християндемократката Меркел възприема по-твърда линия от своите социалдемократически партньори. Канцлерката, израснала в някогашната комунистическа Източна Германия, има по-ясна представа за мотивите и методите на Владимир Путин – бившия офицер от КГБ, станал президент на Русия. Винаги предпазливата Меркел обаче не желае да поема курс, който прекалено се отдалечава от възгледите на върхушката в Берлин. Колкото до Щайнмайер, е, ако използваме неговия израз, сега той стремително се насочи към страничната линия.

Германия просперира като зрител. Директорът на „Сименс“ Джо Кезер действаше като представител на много бизнес лидери, когато лично изрази уважение към Путин, след като руски войски бяха завзели Крим. В лявата част на политическия спектър мнозина все още въздишат по „източната политика“ на Вили Бранд. Бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер се продаде на „Газпром“ и смята Путин за близък приятел. Хелмут Шмид изкарва на показ латентния антиамериканизъм, който някога пречеше на отношенията му с президента на САЩ Джими Картър.

С бизнес лобито би било най-лесно да се постигне разбирателство, ако Меркел заеме решителна позиция. Разбира се, германската промишленост има големи интереси в Русия. Но тя има нужда да прави бизнес и в САЩ. Предполагам, че възхищението на Кезер от Путин би намаляло донякъде, ако западни санкции заплашат доста по-големите продажби на неговата компания в САЩ. Колкото до зависимостта на Германия от руския газ, Москва не може да си позволи да спре доставките.

За канцлерката би било по-трудно да се справи със съмненията и неяснотите, коренящи се в германската история, география и култура – прекалено романтичния възглед за Русия, който не забелязва Путин, а вижда Толстой и Достоевски; географските импулси, които казват, че Германия не трябва да заема ничия страна, а да следва свой курс между Изтока и Запада; и дълбокото чувство на вина за руските загуби през Втората световна война. Един германски дипломат отбеляза, че руските лидери винаги се възползват от съмненията на Берлин. Това не може да се каже обаче за американските президенти. Подслушването на телефона на Меркел от Агенцията за национална сигурност на САЩ не помогна.

Все пак германската двойственост предизвиква недоумение. Успехът на Германия се дължи на членството й в НАТО и ЕС. Нейната постмодерна преданост към правилата на международна система почива преди всичко върху това, че САЩ гарантират германската сигурност. Нищо не би могло да бъде по-добре пресметната заплаха за този основан на правото ред от възприетата от Путин политика на велика сила от 19 и началото на 20 век.

Никой не бива да търси противопоставяне с Путин. Ако дипломацията може да възстанови стабилността и демокрацията в Украйна, това би трябвало да бъде приветствано и от най-твърдолинейните „ястреби“. Германски политици може би имат основание, когато казват, че Западът в някои случаи е бил безчувствен към мъчителното усещане за загуба, изпитвано от Русия. Може също така да е вярно, че Западът е бил небрежен при изпълнение на обещанията, дадени на Москва след разпадането на СССР, въпреки че съм чувал много европейски, както и американски дипломати да оспорват това. Във всеки случай винаги е умно да погледнеш света през очите на другата страна.

Проблемът възниква, когато разбирането отстъпи място на пораженчеството – когато германската чувствителност стигне дотам, че да се смята, че Русия има право на вето върху изборите на своите съседи и че Украйна наистина е в сферата на влияние на Москва. Тук „уважението“ към Русия преминава в презрение към свободите на другите: възможностите за избор, с които разполагат гражданите на Германия, би трябвало да бъдат отказани на хората в Украйна. Подобна логика би позволила на Путин да нахлуе в балтийските страни или да поиска Полша да почита Москва. Това със сигурност е отричане на ценностите, определили следвоенна Германия.

Путин използва военна сила и неверни твърдения, за да разкъса Украйна. Германия е най-големият губещ от неговото презрение към международното право. През 1945 г. в кримския курорт Ялта западните сили на практика отстъпиха на Съветския съюз контрола над Полша. Това очерта рамката за последвалото разделяне на Германия.

Това беше светът, който Европа – и Германия – мислеха, че е останал в миналото след разпадането на Съветския съюз. Путин мисли другояче. Меркел трябва да направи своя избор. /БТА/

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.