Училища извън стандартите

| от | |

Альона Нейкова

Училището е място, което остава в съзнанието на всеки и задълго. Някои с умиление и носталгия си спомнят за годините, прекарани в даскалото, други изобщо не желаят да се сещат за това време (или поне за някои моменти), а за по-млади късметлии всичко тепърва предстои…

В цял свят освен стандартните общообразователни частни или държавни школа има и такива, които впечатляват не само с начина на преподаване или изучаваните предмети, а с нещо по-необичайно.

ПОДЗЕМНОТО училище е едно от тях. Изворът на знания с името Elementary School PTA се намира в градчето Рестон, щата Вирджиния. Учениците на Терасет са истински деца от ъндърграунда. Образователното заведение е построено преди повече от четвърт век, когато в Америка настъпва енергийна криза. Тогава навсякъде пестят практически от всичко, включително и от топлината в класните стаи. Затова в Рестон решават на мястото на прочутия в градчето хълм да издигнат училище, което да бъде засипано отгоре с разровената за строежа земя. Според изчисленията на специалисти това щяло да позволи да се запазва топлината в школото. Но пред екипа изниква още една важна задача – в помещенията трябва не само да се вдига температурата, но и да е възможно охлаждане. Което отново довежда до въпроса за употребата на електроенергия. Този проблем също успешно се разрешава – с помощта на слънчеви панели. Така Терасет се превръща в едно от най-енергоспестяващите училища в цяла Америка. Също така именно школото застава зад организирането на доста необичайни прояви в градчето, каквито например са вечерните маратони по централните улици или семейното бинго.

Алтернативното училище „Алфа“ изпъква в Торонто още от 1972 г. За мнозина вероятно така и ще си остане тайна как децата не са разглобили на дребни парчета даскалото през това време, защото се предполага, че тук цари истински празник на непослушанието. Канадското школо функционира БЕЗ ПРАВИЛА – тук никой никого не оценява, няма дневници и бележници, липсва и твърда програма на уроците, както и каквито и да било домашни. Не се пишат неизвинени отсъствия и не се карат за дребни провинения, като например забравянето на учебника вкъщи или нежеланието да се излезе пред дъската. Всеки сам решава дали иска да учи – насила не карат нито първолаците, нито абитуриентите. Децата преценяват и как да подредят деня си в „Алфа“. Също така формират класовете не по възраст, а според интересите. Освен че залагат на традиционните часове – математика, език и литература, имат занимания по кулинария, наблягат и на основите на философията. Учителите правят всичко, за да не пречат на учениците максимално да попият знания. Разбира се, и тук, както и в обичайните школа, възникват конфликти. С разрешаването им се нагърбва специална комисия, в чийто състав са и възрастни, и малки деца. Всички страни имат право на глас и на мнение, като споделят своята собствена гледна точка на станалото. След това предлагат различни начини за разрешаването на конфликта. Над 30-годишният опит на това училище доказва, че понякога наистина си заслужава образователните принципи да са отвъд стандартните.

ПЪТУВАЩОТО школо Кенелекен няма постоянен адрес. Знае се само, че обикаля Оленьокския евенкийски национален район в Якутия. Преди време децата на местните номади са били лишени от възможността да получат основни знания. Често родителите са се принуждавали да изпращат отрочетата си в училища-интернати и с месеци не ги виждали. Именно тези проблеми решават подвижните образователни центрове. Любопитен факт е, че с времето броят им се увеличава и сега в Република Саха има над 10 пътуващи училища. Така при всяка поредна спирка чергарите се сдобиват и с шатра, където на децата им се преподава история и други важни предмети. Не е за пренебрегване и това, че учениците получават домашни задания и контролни по интернет и като ги направят, изпращат написаното по имейл, очаквайки по виртуален начин да научат и оценката си. Достъп до глобалната мрежа номадите получават благодарение на специална национална програма, използваща за образователни цели космически сателити.

Училището за търсене на ОБЩ ЕЗИК съществува в южнокорейския град Пусан. Международното чуждестранно школо посреща деца от различни държави. Обикновено това са емигранти или онези, чиито родители са изпратени тук по работа. Образователното средище спазва доста интензивен режим за обучение, който цели по най-добрия начин да помогне на учениците да се приспособят към средата, в която ще живеят неопределено време. Школото е създадено, понеже децата на чужденци доста трудно намират общ език със сплотените съученици в обичайните класове и в крайна сметка непознаването на местни традиции и обичаи става повод за подигравки, които може да доведат до психологическа травма. Почти всички ученици в Пусан знаят поне 3 езика – корейски, английски и испански. В програмата са включени и тематични часове, в които децата запознават останалите с културата на своята страна. Учителите имат и психологическо образование и смятат, че по този начин малките не забравят собствените корени, бързо и лесно научават традициите на други народи и се сближават помежду си.

Школото за приятно общуване със света – Mountain Mahogany Community School, е разположено в Албукерк, Ню Мексико. Влизането в това училище е възможно само след спечелването в ЛОТАРИЯ. За целта от сайта на образователното средище е необходимо да се свали бланка, да се попълни и да се изпрати по факс. След това започва изнервящото чакане на резултатите от томболата. Ако детето е сред късметлиите, става ученик в жадуваните класове. Оригиналността на учебното заведение не е само в начина на кандидатстване, но и в процеса на обучение. Политиката на училището се основава върху 3 принципа – безопасност, удоволствие и емоционално развитие. Педагозите вярват на неврологични изследвания, според които за по-доброто усвояване на знания са необходими приятната атмосфера и активното участие на всички деца в живота на училището. Именно тези принципи са залегнали в образователната програма. Освен че по оригинален начин се преподават обичайните за всички школа предмети, особено внимание се обръща на това как най-добре да се взаимодейства с околния свят. Учениците се сдобиват и с умения, необходими в живота на всеки – шият, готвят, грижат се за растенията и т.н. Преподавателите духовито наричат малчуганите „малките градинари“, понеже засаждат и обработват стотици дървета. А за награда получават… екологично чисти плодове, които сами са отгледали.

Всички тези, а и много други необичайни училища по света не само предизвикват интерес и учудват средностатистическия гражданин, но и вдъхновяват. Най-важното е обаче, че всъщност става дума за умалени модели на реалния живот, наситен със знания, творчество и желание за нещо повече…

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.