Учебниците превръщат училището в пародия

| от | |

Велиана Христова

Те съдържат всичко, което отвращава – от гавра с класиката до наукообразни абракадабри. Трудно ли е да бъдат пренаписани?

Наскоро попаднах на едно стихотворение – „На прощаване“, Ботев. Ама не съвсем. Като го погледне човек, решава, че гимназисти са си правили майтап с неща, с които не може да се подиграваш, ако си българин. Ама не сме ги научили, че има едно „не може“, което не е забрана, а е защитна имунна реакция на националността и на обществото ни.

Оказа се, че в случая не става дума за ученическо забавление, а за… творение, което се мъдри в учебника на издателство „Просвета“ за Х клас – за задължителна подготовка по предмета Български език! А за да се мъдри там, е одобрено от МОН през август 2001 г., като министерството гарантира, че „учебникът отговаря на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала“. Автори на въпросния учебник, който вече 12 години спокойно шества из училищата, са д-р Татяна Ангелова, доц. Петя Костадинова и Анета Кючукова. Рецензенти са доц. Радка Влахова и Лалка Георгиева, а оценители на МОН: Петьо Тодоров, Радина Димитрова, Илия Койчев, Веселин Дамянов, Стефан Чакъров. Тези 10 души са намерили за възможно да поднесат на гимназистите следните редове (цитирам само част от тях), които намерих във въпросния учебник:

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази ученик,
ученик, майко, двойкарин,
та тебе клета направих
от първо чедо да плачеш!
Кълни, майко, проклинай,
таз даскалска прокуда,
дето нас млади подлуди
със тази тежка програма
да учим, да се мъчиме
немили, клети, недраги!

Ах, мале, майко двойкарска!
Прости ме и пак прощавай!
Аз веч калашник нарамвам
и на глас тичам школарски,
срещу врага си безверни… 

Това съчинение е включено като пример за… пародия. Очевидно, отговорните служители на знанието са се направили на циркаджии, само и само да привлекат вниманието на „претоварените“ български ученици, които според всички данни на ЕС учат най-малко в Европа. И не само това, ами учебниците ги учат как да се гаврят с един велик български поет и публицист. Не коментирам „образа на калашника“, но не е забавно, подигравка е. И с Ботев, и с „даскалите“, и с училището. А после същите „експерти“ първи се вайкат, че децата ни са разхайтени и плюят на всякакви обществени ценности.

Оказа се, че и в интернет шества споменатата „пародия“. Ето няколко реакции от форумите:
„Ти пък какво толкова се нервиш?! Това е само шега. Вие хора от шеги не разбирате ли?
– Аз съм само 7 клас.
– Дупе да ти е яко.
– Да, това е наистина жалко… И все пак какво ще кажеш за това, предполагам знаете от кое стихотворение е:
… „Излиза старата на прага
и бие те с точилка по главата,
а ти шъпнеш думи в тишината
и дълго й повтаряш: Твойта мама…“
* * *

 

Не от вчера превръщаме цяла България в пародия – пародия на общество, пародия на свобода, пародия на модерност и европеизъм, пародия на държава. Тази „трансформация“ е стигнала вече до училището, а оттам възпроизвежда примитивизъм и простотия.
Убедена съм, че начинът, по който в МОН се пишат учебни програми и след тях – учебници, е основната причина нашите ученици да са на последно място по знания в Европа и 40 на сто от тях да са практически неграмотни. Като че целта на държавните ни институции е не училището да даде на децата знания и умения, а техните експерти да изглеждат „модерно“, „интерактивно“ и да нямат в никой случай общо с „тоталитарната образователна система“. Която, впрочем, бе оценена преди 23 години от световни експерти като една от най-добрите в Европа. Става дума не само за втълпяваната поне от 1999 г. насам философия, че училището е място за забава, а и за постепенно насадените и доведени вече до съвършенство бюрократични изисквания и терминологии, които са неразбираеми в прекия смисъл на думата и наистина превръщат образованието в пародия. Учителите се потят над изпратените от МОН инструкции, а ако решат да използват одобрените учебници, децата пък дори не разбират какво е написано в тях и зубрят наизуст фрази, които помнят в добрия случай до деня на поредната класна работа.

Имаше през 2011 г. една анкета на МОН и „Отворено общество“, която показа, че според 80% от учителите в основното училище има учебно съдържание и учебници, които не отговарят на възрастовото развитие на децата. 17,5% смятат, че това се случва често и много често. Учебниците са сложни и неразбираеми за децата според 87,3%, а според 25,5% това се случва често и много често. Практическа неприложимост на учебното съдържание виждат 67% от учителите, а 65,2% откриват дори фактически грешки в учебниците. Иначе основно правило в дидактиката е, че детето трябва да разбира това, което му преподават. Иначе обучението му си е жива пародия.

В българското училище отдавна вече не се изучава литература, изучава се литературознание

 

Как стана тази трансформация в последните 23 години е трудно да се проследи. Ако човек погледне учебниците по литература, вижда, че до V клас включително те са написани на нормален български човешки език и съответно изпълняват функцията си да обучават. От VІ клас, според действащите учебни програми (има ги в сайта на МОН), започва организирането на съдържанието по „ядра“. В VІІ вече имаме „проблемно-тематично и жанрово организиране на материала“ с всичките там синонимни, родови и видови понятия, фигури и тропи в художествената реч, художествена композиция и пр. Минава се към метафори, метонимия, символи, алегории, хиперболи и пр. Нагоре в класовете ненужното за масовия българин литературоведческо обучение става неудържимо. Затова пък същината на литературата, на авторите, на тяхното творчество в контекста на епохата напълно липсват. Произведенията (сведени до 1-2 глави) служат за илюстрация на елементите на литературознанието. Всъщност не е толкова важно кои точно произведения влизат в дадена учебна програма, а как се преподава съответният автор.

Ето напосоки – учебник по литература на „Просвета“ за Х клас, Гогол: „Върхът на Гоголевото творчество в прозата е романът поема „Мъртви души“. Замислена като епично платно с тричастна структура по аналогия на „Божествена комедия“ на Данте, Гоголевата творба покорява с дълбоко промислената семантична и стилистична структура и иносказателност, със своята многомерност и монументализъм. В „Мъртви души“ Гогол изпълнява своето творческо намерение да погледне Русия „от всички страни“, като слива епическото с високолирическото начало в широкия диапазон от смешното до трагичното и абсурда на „нефантастичната фантастика“.

 

Простете, кому е нужно това и как може да бъде запомнено? Научавайки тази абракадабра наизуст, ученикът нищо не получава. А Чичиков или един Плюшкин, които и днес живеят в обществото, поднесени атрактивно – примерно със запис на гениалното изпълнение на актьора Константин Кисимов, биха били доста по-интересни на учениците от „даскалската прокуда“ и „ученика двойкарин“ в просташката пародия, одобрена от МОН. Не давам примери за третирането на българската класика, понеже ме е срам. Ако така продължава, ще трябва да набодем из цялата страна онези билбордове с кратки данни за Ботев и Вазов, които в момента във Варна ограмотяват българина и учат на достойнство.

Да не говорим, че между литературата и  историята, които нормално трябва да вървят ръка за ръка при обучението, в училище няма никаква връзка. Докато в V клас децата учат по литература  фолклор и приказки, по история „усвояват“ света от древността до ХVІІ век. В VІ клас литературата е организирана по тематики и в тях се омесват Елин Пелин с Оскар Уайлд, Смирненски с Андерсен, Ботев с Атанас Далчев. В това време по история децата се занимават с България през ХVІІІ-ХІХ в. В VІІ клас българската литература се съчетава с изучаване на праистория и античност.

 

В VІІІ клас Лилиев, Дебелянов, Блага Димитрова и пр. вървят паралелно с история на Средновековието ІV-ХV в. И т.н. Естествено, кашата в главите на обучаемите става пълна. Тъкмо връзката между предметите трябва да бъде върната, когато се правят нови учебни програми.

Но не е. Напротив – мешавицата в тях е по-голяма.

Историята, заедно с предметите български език и литература и математика образува кръга на трите най-важни за манталитета на човека дисциплини. За историята е необходим отделен анализ, но следва да споменем поне едно – проекта за нова учебна програма от VІІІ до ХІІ клас. Парламентът през 2006 г. прие Програма за развитие на образованието, която важи до 2015 г. и изисква нов училищен закон, който и досега не е написан. Според документа на НС, в него гимназията ще започва от VІІІ клас и ще е на два етапа – до Х и до ХІІ клас. В проекта за учебната програма на МОН обаче историята се учи като задължителен предмет само до Х клас и цялото гимназиално съдържание е натъпкано в три години. В ХІ и ХІІ клас история щяла да остане само за учениците от хуманитарния профил. Ако си математик, няма нужда да си грамотен по история…

А има нещо простичко, което отдавна трябваше да се направи, за да престане училището да бъде пародия и да се върне към функциите си да дава знания, умения и възпитание – да се пренапишат и „преведат“ на човешки език сегашните учебници, без да се чакат с години първо нов закон, после нов учебен план и учебна програма и накрая учебници (чието време никога не идва). Мнозинството от учителите и учениците отдавна настояват учебникът по всеки предмет за всеки клас да е един, а не да са три в угода на издателствата. Но като е одобрен от МОН един учебник, той да бъде наистина качествен, да дава знания и да обучава на мислене, не да принуждава към безмозъчно зубрачество.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.