Учебниците превръщат училището в пародия

| от | |

Велиана Христова

Те съдържат всичко, което отвращава – от гавра с класиката до наукообразни абракадабри. Трудно ли е да бъдат пренаписани?

Наскоро попаднах на едно стихотворение – „На прощаване“, Ботев. Ама не съвсем. Като го погледне човек, решава, че гимназисти са си правили майтап с неща, с които не може да се подиграваш, ако си българин. Ама не сме ги научили, че има едно „не може“, което не е забрана, а е защитна имунна реакция на националността и на обществото ни.

Оказа се, че в случая не става дума за ученическо забавление, а за… творение, което се мъдри в учебника на издателство „Просвета“ за Х клас – за задължителна подготовка по предмета Български език! А за да се мъдри там, е одобрено от МОН през август 2001 г., като министерството гарантира, че „учебникът отговаря на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала“. Автори на въпросния учебник, който вече 12 години спокойно шества из училищата, са д-р Татяна Ангелова, доц. Петя Костадинова и Анета Кючукова. Рецензенти са доц. Радка Влахова и Лалка Георгиева, а оценители на МОН: Петьо Тодоров, Радина Димитрова, Илия Койчев, Веселин Дамянов, Стефан Чакъров. Тези 10 души са намерили за възможно да поднесат на гимназистите следните редове (цитирам само част от тях), които намерих във въпросния учебник:

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази ученик,
ученик, майко, двойкарин,
та тебе клета направих
от първо чедо да плачеш!
Кълни, майко, проклинай,
таз даскалска прокуда,
дето нас млади подлуди
със тази тежка програма
да учим, да се мъчиме
немили, клети, недраги!

Ах, мале, майко двойкарска!
Прости ме и пак прощавай!
Аз веч калашник нарамвам
и на глас тичам школарски,
срещу врага си безверни… 

Това съчинение е включено като пример за… пародия. Очевидно, отговорните служители на знанието са се направили на циркаджии, само и само да привлекат вниманието на „претоварените“ български ученици, които според всички данни на ЕС учат най-малко в Европа. И не само това, ами учебниците ги учат как да се гаврят с един велик български поет и публицист. Не коментирам „образа на калашника“, но не е забавно, подигравка е. И с Ботев, и с „даскалите“, и с училището. А после същите „експерти“ първи се вайкат, че децата ни са разхайтени и плюят на всякакви обществени ценности.

Оказа се, че и в интернет шества споменатата „пародия“. Ето няколко реакции от форумите:
„Ти пък какво толкова се нервиш?! Това е само шега. Вие хора от шеги не разбирате ли?
– Аз съм само 7 клас.
– Дупе да ти е яко.
– Да, това е наистина жалко… И все пак какво ще кажеш за това, предполагам знаете от кое стихотворение е:
… „Излиза старата на прага
и бие те с точилка по главата,
а ти шъпнеш думи в тишината
и дълго й повтаряш: Твойта мама…“
* * *

 

Не от вчера превръщаме цяла България в пародия – пародия на общество, пародия на свобода, пародия на модерност и европеизъм, пародия на държава. Тази „трансформация“ е стигнала вече до училището, а оттам възпроизвежда примитивизъм и простотия.
Убедена съм, че начинът, по който в МОН се пишат учебни програми и след тях – учебници, е основната причина нашите ученици да са на последно място по знания в Европа и 40 на сто от тях да са практически неграмотни. Като че целта на държавните ни институции е не училището да даде на децата знания и умения, а техните експерти да изглеждат „модерно“, „интерактивно“ и да нямат в никой случай общо с „тоталитарната образователна система“. Която, впрочем, бе оценена преди 23 години от световни експерти като една от най-добрите в Европа. Става дума не само за втълпяваната поне от 1999 г. насам философия, че училището е място за забава, а и за постепенно насадените и доведени вече до съвършенство бюрократични изисквания и терминологии, които са неразбираеми в прекия смисъл на думата и наистина превръщат образованието в пародия. Учителите се потят над изпратените от МОН инструкции, а ако решат да използват одобрените учебници, децата пък дори не разбират какво е написано в тях и зубрят наизуст фрази, които помнят в добрия случай до деня на поредната класна работа.

Имаше през 2011 г. една анкета на МОН и „Отворено общество“, която показа, че според 80% от учителите в основното училище има учебно съдържание и учебници, които не отговарят на възрастовото развитие на децата. 17,5% смятат, че това се случва често и много често. Учебниците са сложни и неразбираеми за децата според 87,3%, а според 25,5% това се случва често и много често. Практическа неприложимост на учебното съдържание виждат 67% от учителите, а 65,2% откриват дори фактически грешки в учебниците. Иначе основно правило в дидактиката е, че детето трябва да разбира това, което му преподават. Иначе обучението му си е жива пародия.

В българското училище отдавна вече не се изучава литература, изучава се литературознание

 

Как стана тази трансформация в последните 23 години е трудно да се проследи. Ако човек погледне учебниците по литература, вижда, че до V клас включително те са написани на нормален български човешки език и съответно изпълняват функцията си да обучават. От VІ клас, според действащите учебни програми (има ги в сайта на МОН), започва организирането на съдържанието по „ядра“. В VІІ вече имаме „проблемно-тематично и жанрово организиране на материала“ с всичките там синонимни, родови и видови понятия, фигури и тропи в художествената реч, художествена композиция и пр. Минава се към метафори, метонимия, символи, алегории, хиперболи и пр. Нагоре в класовете ненужното за масовия българин литературоведческо обучение става неудържимо. Затова пък същината на литературата, на авторите, на тяхното творчество в контекста на епохата напълно липсват. Произведенията (сведени до 1-2 глави) служат за илюстрация на елементите на литературознанието. Всъщност не е толкова важно кои точно произведения влизат в дадена учебна програма, а как се преподава съответният автор.

Ето напосоки – учебник по литература на „Просвета“ за Х клас, Гогол: „Върхът на Гоголевото творчество в прозата е романът поема „Мъртви души“. Замислена като епично платно с тричастна структура по аналогия на „Божествена комедия“ на Данте, Гоголевата творба покорява с дълбоко промислената семантична и стилистична структура и иносказателност, със своята многомерност и монументализъм. В „Мъртви души“ Гогол изпълнява своето творческо намерение да погледне Русия „от всички страни“, като слива епическото с високолирическото начало в широкия диапазон от смешното до трагичното и абсурда на „нефантастичната фантастика“.

 

Простете, кому е нужно това и как може да бъде запомнено? Научавайки тази абракадабра наизуст, ученикът нищо не получава. А Чичиков или един Плюшкин, които и днес живеят в обществото, поднесени атрактивно – примерно със запис на гениалното изпълнение на актьора Константин Кисимов, биха били доста по-интересни на учениците от „даскалската прокуда“ и „ученика двойкарин“ в просташката пародия, одобрена от МОН. Не давам примери за третирането на българската класика, понеже ме е срам. Ако така продължава, ще трябва да набодем из цялата страна онези билбордове с кратки данни за Ботев и Вазов, които в момента във Варна ограмотяват българина и учат на достойнство.

Да не говорим, че между литературата и  историята, които нормално трябва да вървят ръка за ръка при обучението, в училище няма никаква връзка. Докато в V клас децата учат по литература  фолклор и приказки, по история „усвояват“ света от древността до ХVІІ век. В VІ клас литературата е организирана по тематики и в тях се омесват Елин Пелин с Оскар Уайлд, Смирненски с Андерсен, Ботев с Атанас Далчев. В това време по история децата се занимават с България през ХVІІІ-ХІХ в. В VІІ клас българската литература се съчетава с изучаване на праистория и античност.

 

В VІІІ клас Лилиев, Дебелянов, Блага Димитрова и пр. вървят паралелно с история на Средновековието ІV-ХV в. И т.н. Естествено, кашата в главите на обучаемите става пълна. Тъкмо връзката между предметите трябва да бъде върната, когато се правят нови учебни програми.

Но не е. Напротив – мешавицата в тях е по-голяма.

Историята, заедно с предметите български език и литература и математика образува кръга на трите най-важни за манталитета на човека дисциплини. За историята е необходим отделен анализ, но следва да споменем поне едно – проекта за нова учебна програма от VІІІ до ХІІ клас. Парламентът през 2006 г. прие Програма за развитие на образованието, която важи до 2015 г. и изисква нов училищен закон, който и досега не е написан. Според документа на НС, в него гимназията ще започва от VІІІ клас и ще е на два етапа – до Х и до ХІІ клас. В проекта за учебната програма на МОН обаче историята се учи като задължителен предмет само до Х клас и цялото гимназиално съдържание е натъпкано в три години. В ХІ и ХІІ клас история щяла да остане само за учениците от хуманитарния профил. Ако си математик, няма нужда да си грамотен по история…

А има нещо простичко, което отдавна трябваше да се направи, за да престане училището да бъде пародия и да се върне към функциите си да дава знания, умения и възпитание – да се пренапишат и „преведат“ на човешки език сегашните учебници, без да се чакат с години първо нов закон, после нов учебен план и учебна програма и накрая учебници (чието време никога не идва). Мнозинството от учителите и учениците отдавна настояват учебникът по всеки предмет за всеки клас да е един, а не да са три в угода на издателствата. Но като е одобрен от МОН един учебник, той да бъде наистина качествен, да дава знания и да обучава на мислене, не да принуждава към безмозъчно зубрачество.

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от chronicle.bg |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.