Убиха и разчлениха жирафче в Дания

| от |

Вълна от възмущение заля зоопарка в датската столица Копенхаген, след като той умъртви завчера 2-годишното жирафче Мариус въпреки предложенията да бъде откупено или осиновено, както и от събраните 25 000 подписа в негова защита в онлайн петиция.

1

Ръководството на зоопарка обясни, че решило да умъртви Мариус, който беше в прекрасно здраве, тъй като гените му вече били доста разпространени сред събратята му в Европа и дори да го пратели в друг зоопарк, щяло да се стигне до кръвосмешение. Ако пък го кастрирали, трябвало да продължат да го гледат и той да заема мястото на други здрави жирафи, които можело да имат поколение. И тъй като зоопаркът нямал излишно място, решението било той да бъде умъртвен хуманно, пише 24 часа.5

Ветеринарите разказаха, че примамили животното навън с любимия му ръжен хляб, след което го застреляли в главата, така че то не е усетило нищо. Използван бил пистолет, а не инжекция, за да не се заразява месото и с него да бъдат нахранени лъвове и други хищници в зоопарка. Агенция Ройтерс разпространи шокиращи снимки, на които се вижда как ветеринарите в зоопарка правят аутопсия на Мариус на открито, а след това разфасоват трупа, заобиколени от семейства с деца, които следят и снимат отблизо всяка стъпка.DENMARK-ANIMAL-GIRAFFE-OFFBEAT

Съдбата на Мариус предизвика вълна от протести, като шефовете на зоологическата градина получили дори смъртни заплахи. Няколко зоологически градини в Европа предложиха да го осиновят. Сред тях бе и парк в Йоркшир във Великобритания, който обяви, че има прекрасен подслон за жирафи и нужда от още един мъжки екземпляр.

Богаташ дори предложил да го откупи срещу 500 000 евро

Научният директор на зоопарка Бенгт Холст обаче бе категоричен. “Жирафът не е домашно животно. Не е куче, което може да стане член от семейството. Той е диво животно и трябва да е сред събратята си”, обясни той пред “Ню Йорк таймс”.

Холст бил много изненадан от обществената реакция за Мариус. Според него тя била абсолютно непремерена и дори “ненормална”. “Не го правим, за да сме жестоки, а за да осигурим здраво поколение”, обясни той.

Как се стигна до смъртта на Мариус? Поради огромния интерес зоопаркът в Копенхаген публикува на сайта си въпроси и отговори за съдбата на животното.

7

Жирафите в зоопарка в Копенхаген са част от международна програма за развъждане на тези животни, обясни Холст. Само зоологически градини, които следват строги правила, можели да са част от програмата. В Европа това били членовете на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите ЕАЗА.

Правилата забраняват продажбата на животните

и налагат пълен контрол при отглеждането на видовете на научна основа. Едно от правилата е да се избягва кръвосмешение. Допуска се сътрудничество единствено между паркове, които са членове на организацията и спазват същите правила.

 

2

Зоопаркът обяви, че не дава на жирафите контрацептиви, тъй като там държали те да се развиват в среда, максимално близка до естествената. Освен това контрацептивите имали и странични ефекти. Зоопаркът не можел и да пусне жирафчето на свобода. Според учените Мариус, който бил роден в парка, нямало да може да се приспособи към новия живот.

Зоопаркът имаше обяснение и защо са рязали трупа на Мариус пред зрители. Направили аутопсияна на открито заради размера на трупа, а на семействата било позволено да доведат децата си само ако желаят, като всичко се правело с образователна цел.

Попитан от CNN дали децата са плакали, докато са гледали как ветеринарите режат жирафа, Холст отговори: “Хората бяха много ентусиазирани, а децата задаваха добри въпроси”.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“