Турция – полицейска държава?

| от |

Турското правителство готви нови закони, свързани със сигурността. Премиерът Давутоглу твърди, че всичко отговаря на изискванията на ЕС. Критици обаче смятат, че полицейщината ще се засили ще повече.

Правителството в Анкара готви реформа на турското законодателство, свързано със сигурността. Премиерът Давутоглу твърди, че всичко отговаряло на изискванията на ЕС. Критици обаче смятат, че полицейският апарат ще получи още повече власт.

Турският премиер Ахмет Давутоглу нарече реформата в областта на сигурността „революционна“. Тя щяла да защити личните свободи на гражданите и вътрешната сигурност на страната. За образец бил използван основно германският Наказателен кодекс, обяви турският вицепремиер Бюлент Арънч.

Мерки за сплашване на политически опоненти?

Двама депутати от управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) внесоха в средата на октомври законопроект, озаглавен „Ефективни методи на разследване“. В него се предвиждат промени в турския Наказателен кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В бъдеще подслушването на телефони на частни лица ще е разрешено и при така наречените престъпления срещу държавата, при сътрудничество с врагове на турската държава, както и при въоръжени бунтове срещу правителството. За да започнат разследвания вече няма да са нужни „силни подозрения“, както беше досега, а само „основателни съмнения“. Конфискуването на имущество на хора с наказателна присъда също ще бъде облекчено.

Критици на предложения пакет от мерки се опасяват, че реформата ще превърне Турция в полицейска държава. Кемал Кълъчдароглу, председател на най-голямата опозиционна партия – Народнорепубликанската /СНР/ – предупреди, че ПСР превръща Турция в затвор, а вестник „Джумхуриет“ излезе с уводно заглавие „Полицейска държава по германски модел?“. Новият закон би могъл да бъде използван срещу критици на правителството или дори срещу адвокати, предупредиха от правозащитната организация „Хюмън райтс уоч“. В тяхно официално съобщение се казва, че „законът ще даде повече власт на полицията да извършва обиски, мотивирайки се с „основателни съмнения“. Това, според правозащитниците, на практика анулира предишната реформа от февруари 2014 година, и значително снижава прага на непозволеното за полицейските органи. Правозащитниците смятат, че новите мерки могат да се изполват от правителството за разправа с политически противници.

Какво се променя още

Някои изявления на турския премиер потвърждават подобни опасения. Давутоглу твърди, че новият закон ще открие пътя за по-строги наказания на „всеки, който използва насилие по време на демонстрации“. Полицията щяла вече да третира като „потенциални престъпници“ всички демонстранти с маскирани лица. Максималното наказание за притежаване на оръжие се вдига от три на четири години, а полицията ще може да задържа лица за 24 часа без съдебно разрешение. С прокурорско разрешение, този срок ще може да се удължава до 48 часа. Освен това законът ще дава права на полицията да взима „необходимите мерки“ срещу лица, разпространяващи в социалните мрежи призиви за насилие.

„Явно е, че правителството наистина иска да засили правомощията на полицията“, каза пред ДВ правистът от университета в Истанбул Лами Токузлу и поясни: Намекнато беше, че в бъдеще полицията ще има правото да задържа хора на „сигурни места“ извън полицейските участъци. Тази практика обаче се прилага и сега – турски демонстранти свидетелстват, че с часове са били държани от полицията на паркинги – в нарушение на действащото законодателство. Промяната би дала „зелена светлина“ за умишлено превишаване на полицейските правомощия в бъдеще, опасяват се критици.

Съмнително е, доколко са верни твърденията, че мерките отговарят на европейските норми, казва още Токузлу: „Турското правителство се спира избирателно на някои текстове от германското законодателство, за да оправдае като цяло новата реформа. В случая обаче трябва да бъде променена цялата политическа система, а не да се копират само отделни точки от чужди закони“, посочва експертът. В тази връзка той припомня порочната практика в Турция, телефони да се подслушват и без разрешение на съда, а когато такова е издадено, то обикновено не назовава името на конкретния човек, чиито разговори следва да се подслушват. Това „широко формулирано“ разрешително на практика позволява и подслушването на всички телефони в дадена провинция. „Подобни съдебни решения са безсмислени и не защитават личната сфера на гражданите“, категоричен е Токузлу.

Как се прилагат европейските стандарти

В страните от ЕС, включително и в Германия, антитерористичните мерки са точно дефинирани. Освен това съществуват механизми за контрол над полицията и разделение на властите. Всички мерки на органите за сигурност могат да бъдат подлагани на проверка и оценка от страна на Административния съд, казва преподавателят в хамбургското юридическо училище „Bucerius“ Херман Пюндер. На полицейски служители, които нарушават законите, се налагат сурови наказания, добавя той. „Като цяло е положително, че Турция черпи опит от германското законодателство. Но по-важно от законовите текстове е това как се прилагат те на практика и дали се спазват правата на отделната личности“, казва правистът.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.