Oтвсякъде обградени от огън

| от |

в. „Хюриет дейли нюз

Ние бяхме обединени, но се поляризирахме. Разделихме се на различни лагери. В момента обаче сме в центъра на кръг, обграден от огън. Обградени сме от горещи точки, намиращи се от Украйна до Русия, от Армения до Азербайджан, от Ирак до Сирия.

Процесът, който започна с падането на проруския Виктор Янукович през февруари, се развива застрашително. Въпреки всички санкции на Запада Москва не изглежда, че ще се даде. Всъщност американският президент Барак Обама в интервю за „Ню Йорк таймс“ каза, че въпреки санкциите е възможно руският президент Владимир Путин да влезе в Украйна. Освен това има опасения, че една неконтролирана малка искра в региона може да конфронтира държави, които имат атомни централи.

Подобно е положението и на азербайджанското-арменската граница: сблъсъците отнеха живота на десетки хора и от двете армии от 26 юли насам. В региона има напрежение от години заради проблема с Нагорни Карабах, който е под арменска окупация. Но напрежението в последните години никога не е било така високо, както сега.

Но защо обстановката се раздвижи толкова много точно сега? Има различни мнения по въпроса. Първото е, че Баку, окуражен от руско-украинския спор, прави усилия да намери военно решение на конфликта в Нагорни Карабах, който не можа да се реши политически 20 години. Второто мнение е, че Армения ескалира напрежението по нареждане от Русия. Москва желае да възпрепятства енергийния сектор на Запада и изпраща послание, че другата държава-износител на енергия – Азербайджан, може скоро да се разбунтува. Третото мнение е, че Съединените щати се намесват в региона. Съединените щати играят с кавказката карта, за да дразнят Русия, която е разположила сили на украинските граници и която подкрепя сепаратистите, които са окупирали източната част на страната. Иракско-сирийската граница е известна на всеки.

Някога Сирия бе нашата съседна държава, с която имахме най-дълга сухопътна граница – 877 километра. Но сега по-голямата част от тази граница се контролира от терористичната организация Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, други джихадистки групировки и въоръжените сили на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз – крило на ПКК в Сирия.

Положението в Ирак не е по-различно. ИДИЛ в момента застрашава Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан – най-важният съюзник на САЩ в Ирак. Поради тази причина САЩ трябваше да върне в Ирак военни сили, изтеглящи се от 2011 година. Обама даде да се разбере, че те са там да защитават американците в Ирак и да подкрепят Ербил. Въздушните операции ще продължат, но повече няма да бъдат разполагани сухопътни сили.

Обама направи признание за ИДИЛ и каза, че тя напредва към Ербил по-бързо, отколкото е очаквало разузнаването. ИДИЛ не е организация, която може да бъде подценявана, като се каже, че е „банда от някакви си 1000 мародери“. Тя не е и редовна армия. Бие се асиметрично и проваля всички сценарии. Тя първо превзема хората психологически и когато има вакуум във властта, то ИДИЛ поема контрола без каквито и да е трудности и без никаква съпротива. И те правят всичко това по протежение на границата на Турция.

От друга страна, докато Гърция и България стоят настрана като сравнително стабилни съседи, вероятността от напрежение с кипърските гърци за енергийни находища все още съществува. А малко по-нататък – кризата Израел-Газа продължава.

На 10 август Турция още веднъж избра Реджеп Тайип Ердоган. От голямо значение е да си първият президент, избран с пряко гласуване. Точно сега е времето, когато Ердоган трябва да действа, както пишеше на плакатите му – като „човека на нацията“. Ние живеем на толкова сложно от геополитическа точка място и имаме толкова потенциални горещи точки наоколо, че не можем да поемем повече вътрешни загуби или още вътрешни конфликти.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.