Турция – като Иран и Китай

| от | |

Турският парламент прие нов закон за интернет – с пределно рестриктивни правила, чрез които да се неутрализира всяка критика към правителството. Това си е чиста проба цензура, категорични са опозиционери и журналисти. Обобщение на Дойче веле.

erdogan_5

Турските правила за ползване на интернет бяха достатъчно рестриктивни и преди приемането на новите норми. Така например порталът Youtube бе блокиран в продължение на години заради един-единствен клип – тъй като видеото обиждало основателя на държавата Мустафа Кемал Ататюрк. А наскоро Агенцията за интернет дори се опита да спре разпространението в мрежата на едно критично питане от страна на опозиционната Републиканска народна партия.

Новият закон позволява на държавата много по-лесно и бързо да се меси във виртуалното пространство. Ако някой гражданин или някоя институция заявят, че се чувстват обидени от съдържанието на определен сайт, от видео или снимка, тези съдържания могат за часове да бъдат блокирани от съответната агенция – без изслушване на засегнатите, без предупреждение и без съдебно решение. Редът на правораздавателните органи идва едва след блокирането на сайта и ако ищецът се откаже от внасянето на случай в съда, след три дни блокадата пада. Но може отново да бъде наложена.

Защита на личните права или цензура?

Част от новия регламент е и изискването за съхранение на данните за потребителската активност за срок до две години, както и създаването на централен съюз, който да обедини всички интернет доставчици. Чрез този съюз властите ще могат и да отрежат достъпа до алтернативни сайтове на юзърите, които са си навлекли гнева на правителството.

Кабинетът на Ердоган обосновава нововъведението с необходимостта от защита на личните права: гражданинът трябва да има възможността да се защити от посегателствата в мрежата. Противниците на министър-председателя обаче виждат в новия закон единствено и само инструмент за неутрализиране на критичните изявления. Особено покрай корупционната афера, разтърсила кабинета на Ердоган през декември, в критично настроените към правителството турски сайтове почти ежедневно излизат нови обвинения – което няма как да се хареса на Ердоган в навечерието на общинските избори през март.

„Прозрачност няма“

По време на парламентарните дебати опозицията отправи остри критики към управляващата партия. Хайдар Акар от Републиканската народна партия каза, че Агенцията за интернет получава правомощия, с каквито не разполага дори президентът. И Турция, заедно с Иран, Китай и Малайзия, влиза в групата на страните, които имат най-рестриктивните правила за ползване на интернет в света. От името на кюрдската Партия на мира и демокрация депутатът Хасип Каплан заяви, че 40-те милиона потребители на интернет в Турция ще се чувстват шпионирани от държавата.

Противниците на новия регламент съвсем не са само в парламента.“Така налагането на забрани само ще се ускори“, прогнозира председателят на Съюза за интернет технологии Мустафа Акгюл. Според него прозрачност липсва изобщо и няма никаква яснота поради какви причини се забранява едно или друго. Известният журналист Джюнейт Йоздемир на свой ред отбелязва, че и малкото останала свобода в интернет сега отпада.

Надеждите са отправени към президента Гюл

Засега новият закон още не може да влезе в сила – трябва да получи и одобрението на президента Абдуллах Гюл. На когото критиците на правителството се надяват, че може да наложи вето и да върне закона за преразглеждане в парламента. Досега Гюл почти не е използвал правото си на вето, но този път трябва да го направи, призовава опозиционният политик Гюркан Йозтуран. Той е убеден, че заради очевидното вторжение в основните права новият закон ще бъде обжалван и пред турския Конституционен съд, и пред Европейския съд в Страсбург. Йозтуран обаче се надява дотам да не се стигне – ако Гюл упражни правото си на вето.

Мустафа Акгюл не очаква чудеса от президента и изтъква, че дори и завеждането на дело в Страсбург няма да гаранция за промяна – дори Турция да бъде осъдена, правителството само ще трябва да плати глоба и „ще продължи както досега“. Акгюл смята, че само натискът от страна на ЕС може да повлияе на Ердоган, а Гюркан Йозтуран вижда и още един шанс -ако законът влезе в сила, правителството ще разбере от реакцията на милионите интернет потребители, че е отишло твърде далеч.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).