Турция е готова за „отбранително” нахлуване в Сирия и Ирак

| от |

Турският парламент даде съгласие за военна намеса на армията в борбата с бунтовниците от „Ислямска държава”  в Ирак и Сирия. Също сега се разрешава присъствието в Турция на въоръжени сили на чужди държави. Мандадът е със срок от една година и действа от 4 октомври.

Според турски политолози това е принудителна мярка и операциите ще имат изключително отбранителен характер.

За възможното развитие на сценария и неговите последствия разговаряме с руския политолог професор Виктор Черноус, който е убеден, че в съвременния свят постоянно се усилва състоянието на турбулентност, което има и обективно основание. То в голяма степен се определя от неадекватната политика на САЩ. За съжаление, тя има подкрепата и на ЕС. В резултат дестабилизирането на ситуацията на територията на цяла Евразия дава своите плодове. В тези условия опитът за реализиране на поредния проект на халифата е заплаха, разбира се, за много страни, особено за Турция, с оглед на кюрдския проблем. Но разширяването на открития военен конфликт несъмнено ще доведе до още по-голямо дестабилизиране в ислямския свят и ще усили позициите на радикалите в различни държави. И ситуацията с оглед на възможни сценарии може да стане практически неуправляема. Западът, избирайки си безопасна  позиция на бомбардировките срещу ислямистите, прехвърля сложността на наземните операции върху Турция, като член на НАТО, и другите свои васали, което може да взриви ситуацията в целия регион като цяло, казва Виктор Черноус.

Сирийският журналист Ибрахим Наоваф смята, че това е много опасна за Турция крачка. Позициите на Ердоган сега са достатъчно слаби. Той не овладява вътрешните процеси и намесата в Сирия и Ирак може да доведе до крах във вътрешната и външната политика на страната.

САЩ, Западът и арабските им партньори отдавна планират влияние върху сирийския режим чрез използване на силите на ислямските терористи вътре в страната и отвъд нейните предели. Но в продължение на три и половина години ислямистите не успяха да се справят със сирийските национални сили. Сега, според Вашингтон, е дошло време да се използва друг вариант. Досега имаше няколко опита за нахлуване в Сирия, но благодарение на Русия, Китай и техните партньори, такива като Иран и страните от БРИКС, това не се осъществи, отбелязва сирийският ни колега.

В плановете на Америка, смята Ибрахим Наоваф, първоначално е било създаването на ислямска държава на базата на Ирак и Сирия, държави, които те биха могли лесно да управляват, като постоянно провокират дестабилизиране в Близкия Изток. На този етап това е най-доходният за Америка бизнес по отношение на реабилитирането на икономиката й.

Българският дипломат Родион Попов като бивш военен аташе смята, че за Турция идват трудни времена. Но действията й експертът смята за правилни. Турция трябва да поправи старите си грешки, иначе за пореден път за тях ще й се наложи скъпо да плати.

Явно е, че Турция, която не за пръв път се намесва във вътрешните работи на Сирия и Ирак, сега е много разтревожена. Тя от трите си граници е заобиколена от 30-милионен много чувствителен народ.
По-рано бе постигнато споразумение с Хафез Асад той да прекрати подкрепата на кюрдите, но след това нещата в региона се объркаха и Турция направи една сериозна грешка, каквато рядко тя допускаше във външната си политика. Тя разреши през турско-сирийската граница да минават така наречените опозиционери, а по-голямата част от тях бяха чисти бандити, наемници, джихадисти. Сирия беше напълнена с крайни ислямистски елементи, участвали по-рано в бойните действия в Афганистан, Косово, в Босна и Херцеговина и имат много натрупан боен опит. Те не могат друго, освен да убиват и получават пари за това.

Сега Турция е усетила, както Америка и Западът, а и ние, българите на гърба си сме усетили една голяма опасност. И този ход на Турция го смятам за правилен. Зависи какви задачи си поставя тя.
Америка е взела решение да обучи само 5 хиляди бойци. Обаче, според проучанията, за тази цел трябват поне 30 хиляди, за да могат да се противопоставят на терена срещу бойците на „Исламска държава”.
Докъде и доколко Турция ще си позволи сега да навлезе в сирийска и иракска територии, какъв точно мандат ще бъде даден от Меджлиса й и дали официален Дамаск и Багдад се съгласят с това, много трябва да се обмисли, да не се получи, както при вскакъв военен конфликт, да пострадат повече мирните жители, отколкото радикалистите.

В тази борба всичко ще зависи от искреността на Турция и нейните съюзници. Да не възникнат още по-ярко проблемите с бежанците, които, както се оказа, на никой не са му нужни. Макар повечето сирийци, напуснали своята родина, и да смятат България за транзитна зона в своето преместване, на нас не ни е лесно да ги приемаме и обустройваме, дори временно. България самата живее в нищета, нуждае се от помощ. Затова немалко българи, колкото и да е печално това, са настроени срещу бежанските потоци в страната. С това нищо не може да се направи, подчерта българският дипломат.

Америка, за съжаление, е пропуснала да сътрудничи с Русия в близкоизточния и особено в сирийския конфликт и това само задълбочава проблемите, резюмира накрая Родион Попов.
Гласът на Русия

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.