Турците за българите, България и Европа (част 3)

| от | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас. Ако сте пропуснали първа и втора част можете да ги видите тук. Време е за трета и последна част. Ще се радваме, ако сме променили предразсъдъците на поне един човек.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 22. Също са на мнение, че ако не са били турците (еркек) да заплодяват българските жени (това за тях не е изнасилване), щели сме да изчезнем от картата. Доказателство било, че откакто сме се освободили, прирастът на населението намалява, т.е. и за това трябва да сме им благодарни, че още ни има.

Е, това е традиционна глупост.  Руснаците и те още не могат да разберат как така естонките са се отказали от сексуалните им услуги, ама… пияници, как да не се откаже човек.

И все пак сериозно. Вече споменатата ми прабаба, която при разгрома на Априлското въстание е била 7-годишно момиченце, вече след Освобождението, т.е. поне десетина години след Априлското въстание е родила първото от дванайсетте си деца. Баба ми пък, Бог да я прости, беше кинта и петдесет, и когато мъжете в родата я бъзикахме каква е дребна (а нашите мъже са от тези, дето има какво да им прегръщаш ;)), винаги отговаряше „аз съм дванайстото дете, за мен не стигна материалът. ;)“ Почина през 1992 г. Бабо, понякога си мисля за теб!

Гореописаните 12 деца са правени и гледани, когато ни един турчин не е имало наоколо (във вече свободна България), още повече, че става дума за град Панагюрище, където и преди Освобождението единственият турчин е бил шефът на заптиетата. И даже не са му давали да доведе всичките си жени, а само едната – щото градът е християнски и не бива да разбунват духовете излишно.

Бях чел някъде, че към момента на Освобождението българите са около 3 милиона. 130 години по-късно, даже след жестокото кръвопускане на постсоциалистическа България, сме 7 и половина. Да ви кажа: правенето на деца не се прави „по инерция“.

Нито проблемът с днешната ниска раждаемост, нито решението му (редовен семеен секс), имат нещо общо с турците или Турция. Жените да не се оправдават с това, че мъжете им не са милионери. Бащата на онези 12 деца не е бил такъв. Някъде другаде е разковничето, но ако го знаех, щях да стана най-великият български политик.

 

  • 23. Тук (в Германия) малко турци могат да ти кажат къде е Мека и защо минаретата се строят на изток.

Не ми се ще да питам колко от турските ми колеги го знаят, а за гастарбайтерите съм много склонен да го вярвам.

И все пак мен ме загложди въпросът: минаретата в Пакистан и Малайзия от западната страна ли са?

  • 24. Смята се, че тяхната религия (мохамеданството) е отворена за всички останали и респектира всички, защото, ако не се лъжа, Христос се споменава като профет (пророк), а пък в нашата религия няма токова нещо.

Исус наистина се води един от предтечите на Мохамед. Просто мохамеданите не вярват, че е възкръснал. В крайна сметка затова другата дума за религия е „вяра“.

Е, няма как в християнстовото да има нещо за мохамеданството – просто мохамеданството е по-новата религия. По същия начин християнството съдържа в себе си нещо от юдаизма, без юдаизмът да говори нещо за християнството – просто християнството е по-нова вяра от юдаизма.

Аврам е общ и за трите религии.  А знаете ли как е „мъж“ на турски? Адам.  А името Адам е А(Е)дем

Нали затова се счита, че това са трите Аврамистки религии, ясно е, че всяка следваща съдържа части от по-ранната. И аз не знам каква религия ще измислят през 2221 година, та да се нагодя към нея от сега.

  • 25. Криворазбрана цивилизация, за повечето от тях интеграционният процес трябва да протича като германците научат турския език, техните обичаи и нрави, а не обратното.

Това е голяма грешка както на приеманите, така и на приемащите народи. За чий ви е от едно гето да се местите в друго? За да тормозите нови съседи ли? Гетото си е гето, независимо дали е Варшавско, Филиповци, в Анадола или нейде из Германия. Гетата са едно от най-страшните за човешкото развитие места. Не ви трябват.

  • 26. Междудругото, турците, израсли в чужбина нямат нищо общо с израсалите в Турция. Те са чували само разкази и истории и ама нямат нищо общо с реалността. Тоест се крият зад турски паспорти и религия, която не разбират просто само цитират.

Много подозирам, че това е вярно. Съдейки по драстичната разлика в турско-турските и гастарбайтерско-турските мнения за България, съм мнооооого склонен да се съглася.

 

Сигурен съм, че списъкът ни не е пълен, но ако някой има да добави нещо – да добавя, а всички ние ще се опитаме да го обсъдим. Предразсъдъците не бива да се крият зад измислена псевдо-толерантност. Ако ги крием – някой ден, скритото под килима ще се появи под формата на нощно чудовище и ще се чудим какво да го правим и как да го борим.

Още изненадващи факти за Турция, добавени от Гери:

1. Има страшно много „много богати“ хора. Особено в големите градове и дори не са мафиоти!

2. Имат големи традиции в джаза. Оттук се прочува Нора Джоунс!

3. Турската закуска е сто пъти по-здравословна и хубава от английската.

4. Имат механи, които всъщност за нощни заведения с жива музика от всякакъв тип. Хората ходят там, за да пият и пеят с оркестъра. Като у нас :))

5. Няма да спра да се шашардисвам, когато някой младеж или направо мъж на средна възраст стане, веднага щом вляза в маршрутката.

Вместо финал

От няколкомесечния ми опит в Турция и с турците мога да кажа, че имаме добър съсед, който заслужава уважението ни. Турция не е най-хубавото място за живеене с света (даже сравнено с България), но пък е много добро място за работа. Турция е хубаво място за живеене,само ако си чужденец от запад! (само да не си грък ) Предполагам, че всяка страна с голям стопански ръст не е добра за живот, но е добра за работа. Хората също са добри, и то много. И въпреки, че градът, в който живея не е с нищо забележителен и от туристическа гледна точка (няма абсолютно нищо за гледане), трябва да ви кажа, че точно това ми помогна да погледна нормалната Турция.

Искам да благодаря на Ангелина, Гери, Комитата, Мустафа, Юсеин и Яна за съставянето на списъка, а така също и на специално пазеният в тайна редактор на настоящия текст.

А Турция не ми взе акъла, но ми открадна сърцето. Открадна го безапелационно и еднозначно. И понеже „Турция ми открадна сърцето” звучи абстрактно, то нека спомена поименно „крадците“ – момчетата и момичетата, с които съдбата ме събра  Ето ги: Бурак, Вейси, Дерия, Ибрахим, Йозлем, Мерве, Муталип, Октай, Первин, Пънар, Саадет, Севги, Серджан, Серкан, другия Серкан, Серхан и накрая и съвсем не на последно място – Ясемин (очите ми, джанъм :)) Благодаря ви!

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.