Турците за българите, България и Европа (част 1)

| от | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас.

Надявам се този списък да е черешката на тортата в поредицата ми за Турция. Списъкът е създаден по същия начин, както и предишния – с помощта на приятели, познаващи и двете страни: Ангелина Александрова, Гергана Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез. Ролята ми на коментатор в случая ще бъде по-скоро да се опитам да ги обясня и в по-малка степен да ги оборя, защото последното е работа на самите турци. Турция също има какво да поработи върху себе си. И все пак, поне за мен е учудващо, че някои от турските предразсъдъци са доста положителни по отношение на България и българите.

  • 1. България и българите са най-големият (заедно с Гърция) душманин и враг на Турция

Това е една от основните постановки и до ден днешен в турското училище. От християнските съседи на Турция, май само ние и гърците имаме или сме имали някаква достойна за споменаване армия. Всъщност този предразсъдък на турците е остатък от Балканската война, а не заради Руско-турската война или заради „възродителния” процес (за последното – бих ги разбрал, но не се дължи на него, ами именно на Балканската война).

По-странното е, че част от този предразсъдък се дължи на ГРЪЦКАТА агресия срещу Турция след Първата световна война (когато Ататюрк ги отблъсква и мести столицата в Анкара, че да е по-далеч от бреговете). И все пак, не само турците, но и мнозина българи не знаят, че тогава Гърция окупира и части от България (вече след Ньойския договор! Византийци – не, ами и отгоре). Но някак душманството от гърците, турците прехвърлят и на нас. А точно в тази война и в тази ситуация ние и турците сме и съюзници, и потърпевши.

И все пак: Турция има какво да поработи върху себе си. Имайки за съседи Иран и Сирия е малко смешно да твърдиш, че късата ти граница с България е граница с душмани или врагове.

  • 2. Българите са умни и жестоки

Един от любимите ми предразсъдъци – много ми помага в работата, изобщо не се налага да скърцам със зъби или да крещя: достатъчно е да кажа с равен глас какво трябва да се направи и то се прави. А има и резултат – имам навика да разпореждам предимно умни неща.

За „жестокостта на българите“ много вероятно отново вина има Балканската война. Одрин, мили мои, Одрин… Както ние го помним, турците два пъти го помнят.  В града има даже Панорама на героичните защитници, подобно на Панорамата в Плевен. Абе, който в крайна сметка превземе града – той прави съответната Панорама.

За „ума“ на българите много се постарах да го потвърдя по време на работата ми в Турция. Не е толкова лошо да те имат за умен. И жесток.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Добавка от Гери: Освен това, респект у тях буди фактът, че много по-голям процент от българското население е високо образовано, в сравнение с тях. Но ако ние трябваше да държим техните образователни и квалификационни изпити, матури и т.н., не знам докъде щяхме да я докараме. Ужасни са!

  • 3. Българките са красиви

Красиви са я, защо да се жени човек иначе?

И понеже този „предразсъдък“ е масово разпространен и в самата България, ми се ще да направим едно малко приземяване и да забележим, че в Европа красиви са жените в страните по поречията на Дунав, Днепър и Волга. България е една от тези страни. А ако искаме съвсем да се приземим, бих дал съвет на всеки да посети Братислава. И да не забравите валидола!

  • 4. Българите пишат с руската азбука

Ако ви го каже турчин, можете да го питате защо те пишат с френска азбука. А ако е французин – защо пише с турска? Ако ви го каже немец – питайте го защо пише с полска азбука. Защо пише с немска, пък питайте поляка и чеха. Писна ми от глупости, баси…

Същата азбука се ползва и в Сърбия и Македония  и още на няколко места, вкл. и в Монголия.

Просто сме накарали руснаците да пишат с нашата азбука. Освен жестоки, сме и умни, не забравяйте. А това, че те са я изкривили, се нарича локализация.

  • 5. Българите са много културни и учени.

Това е вярно, но когато сме единични българи, особено в чужбина. Т.е. не е много представителна извадка, но пък добре ни представя.

Всъщност май вече споменах, че българските турци в най-голям процент пращат децата си в университет, в сравнение с общото за Турция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 6. Българите са европейци.

С ирония или без, но това е факт. Просто в България още не сме свикнали с него. Европейци сме, но не искаме да поемем отговорността.

  • 7. Да им нямаш много вяра на българите, защото са друговерци.

Хм, че на мен като са ми единоверци и сънародници, да не би да им имам повече доверие?

Скъпи турци, другия път имайте повече доверие в иранците и сирийците. И вземете си ревизирайте учебниците по история.

  • 8. Българските ски курорти са много евтини и хубави.

Не знам, на мен са ми скъпи. По този повод не смея да проверя дали са хубави.

  • 9. Българският кашкавал е много хубав.

Абе, търпи се.

Добавка от Гери: за мен това е мит, останал от „време оно”! Тук имат почти толкова видове сирене и кашкавал, колкото във Франция, Италия и Испания!

  • 10. Българските орехи са чудодейни.

Това явно е от онези необясними връзки между двата народа, които се дължат на близки и лични приятелски отношения. Нещо подобно е вярата на българските домакини в турските прахове за пране.

  • 11. Българските народни песни и танци са всъщност турски черноморски народни песни и танци (визирам най-вече хората)

Е, сега стана големия кютек!

Както вече споменах, турският фолклор бих го разделил на европейски (балкански) и азиатски (анадолски). Балканският си е балкански – подобно на кухнята – той плавно се променя от Изток на Запад и от Север на Юг из целия Балкански полуостров, за да стигне до тиролски мотиви в най-западната си част и до полка-подобни мотиви в северната;) За голямо съжаление на градителите на национални държави на Балканите, фолклорът, лафовете, поговорките и пословиците са ни общи. А някои езиковеди твърдят, че и граматиката ни е обща.

И все пак, ако направя едно сравнение между българите и балканските народи – ние сме най-близки с румънците, дели ни само един език и една река. Следващите по близост са ни турците.

А сега ме убийте!

Не го убивайте, за да ни разкаже още – следващия понеделник :)

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.