Турците за българите, България и Европа (част 1)

| от | | |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com). В 5 части ви представихме какви са предразсъдъците, които, ние българите имаме за Турция и турците. Сега е време да обърнем огледалото и да видим какви са митовете и легендите, които турците имат за нас.

Надявам се този списък да е черешката на тортата в поредицата ми за Турция. Списъкът е създаден по същия начин, както и предишния – с помощта на приятели, познаващи и двете страни: Ангелина Александрова, Гергана Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез. Ролята ми на коментатор в случая ще бъде по-скоро да се опитам да ги обясня и в по-малка степен да ги оборя, защото последното е работа на самите турци. Турция също има какво да поработи върху себе си. И все пак, поне за мен е учудващо, че някои от турските предразсъдъци са доста положителни по отношение на България и българите.

  • 1. България и българите са най-големият (заедно с Гърция) душманин и враг на Турция

Това е една от основните постановки и до ден днешен в турското училище. От християнските съседи на Турция, май само ние и гърците имаме или сме имали някаква достойна за споменаване армия. Всъщност този предразсъдък на турците е остатък от Балканската война, а не заради Руско-турската война или заради „възродителния” процес (за последното – бих ги разбрал, но не се дължи на него, ами именно на Балканската война).

По-странното е, че част от този предразсъдък се дължи на ГРЪЦКАТА агресия срещу Турция след Първата световна война (когато Ататюрк ги отблъсква и мести столицата в Анкара, че да е по-далеч от бреговете). И все пак, не само турците, но и мнозина българи не знаят, че тогава Гърция окупира и части от България (вече след Ньойския договор! Византийци – не, ами и отгоре). Но някак душманството от гърците, турците прехвърлят и на нас. А точно в тази война и в тази ситуация ние и турците сме и съюзници, и потърпевши.

И все пак: Турция има какво да поработи върху себе си. Имайки за съседи Иран и Сирия е малко смешно да твърдиш, че късата ти граница с България е граница с душмани или врагове.

  • 2. Българите са умни и жестоки

Един от любимите ми предразсъдъци – много ми помага в работата, изобщо не се налага да скърцам със зъби или да крещя: достатъчно е да кажа с равен глас какво трябва да се направи и то се прави. А има и резултат – имам навика да разпореждам предимно умни неща.

За „жестокостта на българите“ много вероятно отново вина има Балканската война. Одрин, мили мои, Одрин… Както ние го помним, турците два пъти го помнят.  В града има даже Панорама на героичните защитници, подобно на Панорамата в Плевен. Абе, който в крайна сметка превземе града – той прави съответната Панорама.

За „ума“ на българите много се постарах да го потвърдя по време на работата ми в Турция. Не е толкова лошо да те имат за умен. И жесток.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Добавка от Гери: Освен това, респект у тях буди фактът, че много по-голям процент от българското население е високо образовано, в сравнение с тях. Но ако ние трябваше да държим техните образователни и квалификационни изпити, матури и т.н., не знам докъде щяхме да я докараме. Ужасни са!

  • 3. Българките са красиви

Красиви са я, защо да се жени човек иначе?

И понеже този „предразсъдък“ е масово разпространен и в самата България, ми се ще да направим едно малко приземяване и да забележим, че в Европа красиви са жените в страните по поречията на Дунав, Днепър и Волга. България е една от тези страни. А ако искаме съвсем да се приземим, бих дал съвет на всеки да посети Братислава. И да не забравите валидола!

  • 4. Българите пишат с руската азбука

Ако ви го каже турчин, можете да го питате защо те пишат с френска азбука. А ако е французин – защо пише с турска? Ако ви го каже немец – питайте го защо пише с полска азбука. Защо пише с немска, пък питайте поляка и чеха. Писна ми от глупости, баси…

Същата азбука се ползва и в Сърбия и Македония  и още на няколко места, вкл. и в Монголия.

Просто сме накарали руснаците да пишат с нашата азбука. Освен жестоки, сме и умни, не забравяйте. А това, че те са я изкривили, се нарича локализация.

  • 5. Българите са много културни и учени.

Това е вярно, но когато сме единични българи, особено в чужбина. Т.е. не е много представителна извадка, но пък добре ни представя.

Всъщност май вече споменах, че българските турци в най-голям процент пращат децата си в университет, в сравнение с общото за Турция.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 6. Българите са европейци.

С ирония или без, но това е факт. Просто в България още не сме свикнали с него. Европейци сме, но не искаме да поемем отговорността.

  • 7. Да им нямаш много вяра на българите, защото са друговерци.

Хм, че на мен като са ми единоверци и сънародници, да не би да им имам повече доверие?

Скъпи турци, другия път имайте повече доверие в иранците и сирийците. И вземете си ревизирайте учебниците по история.

  • 8. Българските ски курорти са много евтини и хубави.

Не знам, на мен са ми скъпи. По този повод не смея да проверя дали са хубави.

  • 9. Българският кашкавал е много хубав.

Абе, търпи се.

Добавка от Гери: за мен това е мит, останал от „време оно”! Тук имат почти толкова видове сирене и кашкавал, колкото във Франция, Италия и Испания!

  • 10. Българските орехи са чудодейни.

Това явно е от онези необясними връзки между двата народа, които се дължат на близки и лични приятелски отношения. Нещо подобно е вярата на българските домакини в турските прахове за пране.

  • 11. Българските народни песни и танци са всъщност турски черноморски народни песни и танци (визирам най-вече хората)

Е, сега стана големия кютек!

Както вече споменах, турският фолклор бих го разделил на европейски (балкански) и азиатски (анадолски). Балканският си е балкански – подобно на кухнята – той плавно се променя от Изток на Запад и от Север на Юг из целия Балкански полуостров, за да стигне до тиролски мотиви в най-западната си част и до полка-подобни мотиви в северната;) За голямо съжаление на градителите на национални държави на Балканите, фолклорът, лафовете, поговорките и пословиците са ни общи. А някои езиковеди твърдят, че и граматиката ни е обща.

И все пак, ако направя едно сравнение между българите и балканските народи – ние сме най-близки с румънците, дели ни само един език и една река. Следващите по близост са ни турците.

А сега ме убийте!

Не го убивайте, за да ни разкаже още – следващия понеделник :)

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.