Цвета Кирилова, Сдружение Азбукари: Държавата финансира само определени НПО, без да е ясно на какъв принцип

| от | |

0511101001382688862_3797_600x458Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари”, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Велико Търново снощи бе домакин на благотворителен концерт за набиране на средства за изграждане на детска площадка и за деца с увреждания. Г-жо Кирилова, как премина концертът, имаше ли интерес от страна на гражданите и гостите на Велико Търново?
Цвета Кирилова: Бих казала, че доста успешно премина тази благотворителна инициатива с голямо внимание и загриженост от страна на гражданите на Велико Търново за създаването на едно успешно начинание, именно детска площадка, която ще бъде адаптирана и за дечицата с увреждания. В концертната зала, в Двореца на културата и спорта снощи пристигнаха много хора. Залата наистина беше изпълнена с доста и млади, и възрастни, и дечица, хора, които бяха дошли, за да отделят и от времето си, и от емоцията си, и от ежедневието си, за да приветстват всички онези популярни изпълнители, които също подкрепят националната кауза „Вярвам в теб!” и застанаха на драго сърце в името на това да подобрим живота на децата, да осмислим тяхното бъдеще и да създаваме нещо постоянно и трайно, което ще е в тяхна полза. И най-вече да направим така че децата, които са с увреждания да бъдат равностойни и да имат пространство за игра с всички останали – нещо, което досега не е правено в България, но тепърва предстои да се развива и надявам се, ние като сдружение да имаме големи заслуги за това.

Водещ: Имате ли вече информация каква дума успя да събере концертът снощи?
Цвета Кирилова: Мога да ви кажа, че около 1150 са билетите, които са продадени. Всеки един от билетите струваше 10 лева. Все още правим още малко изчисления, тъй като на различни места бяха продавани билети, ще имаме малко по-късно окончателна информация, но около приблизително около 1200 билета са, образно казано, тези, които са от концерта през изтеклата вечер.

Водещ: Нека използваме този конкретен повод, за да напомним още веднъж каква е общата сума, която трябва да съберете, за да реализирате инициативата и, разбира се, да добавите другите възможни начини за дарения и включване в инициативата, извън този конкретен концерт.
Цвета Кирилова: Благодаря за този въпрос и за тази насока. В същото време ние правим още няколко възможни инициативи, които създават възможност да наберем нужните средства, а те са 215 хиляди с ДДС. Тази сума на пръв поглед звучи много, но не е много за един терен от приблизително 900 квадратни метра. Става дума за почти декар, където децата ще могат да играят безпрепятствено и там, разбира се, ще има модули и елементи на обучение, съоръжения, които ще дават възможност на децата в инвалидни колички, деца, които са с различни видове заболявания да се наслаждават на играта сред другите деца. Аз много искам да отбележа, че това не е площадка само за деца с увреждания. Това е нещо много важно, което вашите слушатели трябва да знаят и всички ние. Това ще бъде площадката, където ще става социалната интеграция, социализирането на децата, за да спрем да ги държим в изолация и да ги наричаме „различни”. Те имат право да бъдат сред всички нас, да растат заедно, всички деца да си играят и едновременно с това да се приемат със своите различия, каквито и да са те, и разбира се, най-вече да си помагат, защото европейските общества имат точно тази образованост и цивилизованост. Редно е и ние да ги настигнем и да постигнем нещо добро в тази посока. Иначе средствата се набират и чрез банкова сметка, която е посочена на сайта azbukari.org. Всеки, който желае може да пости този сайт, сайтът на „Сдружение Азбукари”. Там е поместена банковата сметка, където ние набираме средства, има и възможност чрез изпращане на кратно съобщение, смс с текст DMS 123 на номер 17 777. Това са възможностите. Разбира се, нашият екип е неотлъчно на разположение да окаже подкрепа на всеки, който е заинтересован и иска да получи повече информация, на нашия сайт има и нужните телефони затова, така че във всеки един момент, всеки гражданин, който иска да подкрепи тази национална кауза сме я нарекли. Тя не е просто каузата на „Сдружение Азбукари”. Ние много силно искаме да застъпим тази идея, че е национална заради това да обединим всички хора да станат съмишленици на нуждата да създаваме условия благоприятни за живот на всички хора, най-вече на децата в неравностойно положение. Защото те имат абсолютното право на това и никой няма право да им го отнема.

Водещ: Използвам този конкретен повод за разговора ни сега, за да поставим и още въпроси, които всъщност „Сдружение Азбукари” постави преди няколко дни в отворено писмо до компетентни институции. Най-общо става дума за финансирането на неправителствените организации, което правите уточнение, не е свързано с осъществяването на определен проект или дейност. Кажете ни, кои са въпросите, които поставяте и към кого ги адресирате?
Цвета Кирилова: Аз първо искам да благодаря на Радио „Фокус”, че засяга този въпрос. Може би вие сте първата медия, която реагира така будно и адекватно на този въпрос, а той не е никак маловажен. Аз бих останала неприятно изненадана, ако наистина нито една медия не беше реагирала, но пък ви прави чест, че сте фокусирали вниманието си върху това. Вижте, аз стигнах до извода, че организации, които действат, работят, показват видими резултати, имат нелеката задача да се борят за своето финансово оцеляване. И това не е никак лесно, защото може би хората знаят, а може и да не знаят, че една неправителствена организация се поддържа чрез средства, които тя обикновено набира от дарения, от отговорността на социалния бизнес, от хора, които искат да дарят средства, за да подкрепят една или друга кауза. И в тези трудни времена наистина оцеляването на неправителствените организации е доста трудно. Задавам си въпроса защо има организации под формата на НПО, които получават средства от държавата. На какъв принцип получават те тези средства, защо няма конкурсно начало за това една или друга организация да вземе тези финансови субсидии. И, ако така или иначе съществуват тези организации в годините и това може би е доста дълготрайна практика във времето назад, това не се случва сега или от миналата година, или от по-миналата, това може би десетилетия се е случвало. И този списък, който аз извадих, и той е публичен, това не е тайна информация, това са десет милиона лева за организации, които сега сигурно вършат работа, но въпросът е каква и най-вече защо други НПО-та са дискредитирани спрямо тези организации, които получават тези средства? 10 милиона лева не са никак малка сума. Въпросът е къде отиват тези средства, за какво се изразходват те. Защото при по-малките организации, дори и при нас, може да бъде проследен всеки един лев. Дори някои от тези организации отсъстват от централния регистър на Министерството на правосъдието, където би трябвало да фигурират като организации, които работят с дейност в обществена полза, каквито сме ние. И, ако ги няма в този регистър, то тогава на каква база получават тези средства, кой позволява?

Водещ: И те ги получават от държавния бюджет, нали така?
Цвета Кирилова: Точно така. Тези средства са от държавния бюджет. А в случая ние сме организация, която няма право на тези средства, а правим видими неща, правим конкретни неща, създаваме. Разбирате ли, ние не раздаваме храна или детски играчки – нещо, което минава във времето. Разбира се, това също е важно като занимание на организациите, които извършват благотворителност. Ние правим нещо трайно във времето. Ние работим за социална адаптация. Тук има стратегия. Това не е просто нещо ето така – събудили сме се днес и правим някакви неща. И се нуждаем наистина от подкрепа. И ми е обидно, когато организации получават средства, без да има принципът на конкурсното начало и доказателство за това, какво е свършила тази организация в миналото, с какво се гордее тя и защо е заслужила на практика тези средства?

Водещ: Интересно е този списък на неправителствени организации, които получават държавна субсидия, един и същи ли остава за всички години, ако, разбира се, сте проследили?
Цвета Кирилова: Да, в повечето случаи едни и същи. Това са организации, които са си затвърдили присъствието в този списък. И аз не знам на какъв принцип, няма публичност, за да разбереш на какъв принцип тези средства се получават. От една страна, има организация, която работи за хората с увреждания, има една организация, която е за хора със слухови проблеми, друга пък организация, която има комбинация на слухови с друг вид проблеми. В един момент те се застъпват сами чрез своята дейност. Насочват се средства за организации, които взаимно припокриват своите дейности. От друга страна, има нещо любопитно. Ако държавният бюджет отделя тези средства за тези НПО-та, отделя тези 10 милиона, те извършват някакъв тип социална дейност, много смущаващото за мен е защо в този случай Министерството на труда и социалната политика всъщност припокрива дейността си с тези организации и защо това не го върши самото министерство? Защо то е делегирало на практика, образно казано, тези права върху някакви организации да извършват работата на самото министерство, които неща всъщност са негово задължение? Това са много сериозни проблеми. Ако се поразровим малко по-навътре, сигурно ще излязат доста интересни неща.

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.