Цвета Кирилова, Сдружение Азбукари: Държавата финансира само определени НПО, без да е ясно на какъв принцип

| от | |

0511101001382688862_3797_600x458Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари”, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Велико Търново снощи бе домакин на благотворителен концерт за набиране на средства за изграждане на детска площадка и за деца с увреждания. Г-жо Кирилова, как премина концертът, имаше ли интерес от страна на гражданите и гостите на Велико Търново?
Цвета Кирилова: Бих казала, че доста успешно премина тази благотворителна инициатива с голямо внимание и загриженост от страна на гражданите на Велико Търново за създаването на едно успешно начинание, именно детска площадка, която ще бъде адаптирана и за дечицата с увреждания. В концертната зала, в Двореца на културата и спорта снощи пристигнаха много хора. Залата наистина беше изпълнена с доста и млади, и възрастни, и дечица, хора, които бяха дошли, за да отделят и от времето си, и от емоцията си, и от ежедневието си, за да приветстват всички онези популярни изпълнители, които също подкрепят националната кауза „Вярвам в теб!” и застанаха на драго сърце в името на това да подобрим живота на децата, да осмислим тяхното бъдеще и да създаваме нещо постоянно и трайно, което ще е в тяхна полза. И най-вече да направим така че децата, които са с увреждания да бъдат равностойни и да имат пространство за игра с всички останали – нещо, което досега не е правено в България, но тепърва предстои да се развива и надявам се, ние като сдружение да имаме големи заслуги за това.

Водещ: Имате ли вече информация каква дума успя да събере концертът снощи?
Цвета Кирилова: Мога да ви кажа, че около 1150 са билетите, които са продадени. Всеки един от билетите струваше 10 лева. Все още правим още малко изчисления, тъй като на различни места бяха продавани билети, ще имаме малко по-късно окончателна информация, но около приблизително около 1200 билета са, образно казано, тези, които са от концерта през изтеклата вечер.

Водещ: Нека използваме този конкретен повод, за да напомним още веднъж каква е общата сума, която трябва да съберете, за да реализирате инициативата и, разбира се, да добавите другите възможни начини за дарения и включване в инициативата, извън този конкретен концерт.
Цвета Кирилова: Благодаря за този въпрос и за тази насока. В същото време ние правим още няколко възможни инициативи, които създават възможност да наберем нужните средства, а те са 215 хиляди с ДДС. Тази сума на пръв поглед звучи много, но не е много за един терен от приблизително 900 квадратни метра. Става дума за почти декар, където децата ще могат да играят безпрепятствено и там, разбира се, ще има модули и елементи на обучение, съоръжения, които ще дават възможност на децата в инвалидни колички, деца, които са с различни видове заболявания да се наслаждават на играта сред другите деца. Аз много искам да отбележа, че това не е площадка само за деца с увреждания. Това е нещо много важно, което вашите слушатели трябва да знаят и всички ние. Това ще бъде площадката, където ще става социалната интеграция, социализирането на децата, за да спрем да ги държим в изолация и да ги наричаме „различни”. Те имат право да бъдат сред всички нас, да растат заедно, всички деца да си играят и едновременно с това да се приемат със своите различия, каквито и да са те, и разбира се, най-вече да си помагат, защото европейските общества имат точно тази образованост и цивилизованост. Редно е и ние да ги настигнем и да постигнем нещо добро в тази посока. Иначе средствата се набират и чрез банкова сметка, която е посочена на сайта azbukari.org. Всеки, който желае може да пости този сайт, сайтът на „Сдружение Азбукари”. Там е поместена банковата сметка, където ние набираме средства, има и възможност чрез изпращане на кратно съобщение, смс с текст DMS 123 на номер 17 777. Това са възможностите. Разбира се, нашият екип е неотлъчно на разположение да окаже подкрепа на всеки, който е заинтересован и иска да получи повече информация, на нашия сайт има и нужните телефони затова, така че във всеки един момент, всеки гражданин, който иска да подкрепи тази национална кауза сме я нарекли. Тя не е просто каузата на „Сдружение Азбукари”. Ние много силно искаме да застъпим тази идея, че е национална заради това да обединим всички хора да станат съмишленици на нуждата да създаваме условия благоприятни за живот на всички хора, най-вече на децата в неравностойно положение. Защото те имат абсолютното право на това и никой няма право да им го отнема.

Водещ: Използвам този конкретен повод за разговора ни сега, за да поставим и още въпроси, които всъщност „Сдружение Азбукари” постави преди няколко дни в отворено писмо до компетентни институции. Най-общо става дума за финансирането на неправителствените организации, което правите уточнение, не е свързано с осъществяването на определен проект или дейност. Кажете ни, кои са въпросите, които поставяте и към кого ги адресирате?
Цвета Кирилова: Аз първо искам да благодаря на Радио „Фокус”, че засяга този въпрос. Може би вие сте първата медия, която реагира така будно и адекватно на този въпрос, а той не е никак маловажен. Аз бих останала неприятно изненадана, ако наистина нито една медия не беше реагирала, но пък ви прави чест, че сте фокусирали вниманието си върху това. Вижте, аз стигнах до извода, че организации, които действат, работят, показват видими резултати, имат нелеката задача да се борят за своето финансово оцеляване. И това не е никак лесно, защото може би хората знаят, а може и да не знаят, че една неправителствена организация се поддържа чрез средства, които тя обикновено набира от дарения, от отговорността на социалния бизнес, от хора, които искат да дарят средства, за да подкрепят една или друга кауза. И в тези трудни времена наистина оцеляването на неправителствените организации е доста трудно. Задавам си въпроса защо има организации под формата на НПО, които получават средства от държавата. На какъв принцип получават те тези средства, защо няма конкурсно начало за това една или друга организация да вземе тези финансови субсидии. И, ако така или иначе съществуват тези организации в годините и това може би е доста дълготрайна практика във времето назад, това не се случва сега или от миналата година, или от по-миналата, това може би десетилетия се е случвало. И този списък, който аз извадих, и той е публичен, това не е тайна информация, това са десет милиона лева за организации, които сега сигурно вършат работа, но въпросът е каква и най-вече защо други НПО-та са дискредитирани спрямо тези организации, които получават тези средства? 10 милиона лева не са никак малка сума. Въпросът е къде отиват тези средства, за какво се изразходват те. Защото при по-малките организации, дори и при нас, може да бъде проследен всеки един лев. Дори някои от тези организации отсъстват от централния регистър на Министерството на правосъдието, където би трябвало да фигурират като организации, които работят с дейност в обществена полза, каквито сме ние. И, ако ги няма в този регистър, то тогава на каква база получават тези средства, кой позволява?

Водещ: И те ги получават от държавния бюджет, нали така?
Цвета Кирилова: Точно така. Тези средства са от държавния бюджет. А в случая ние сме организация, която няма право на тези средства, а правим видими неща, правим конкретни неща, създаваме. Разбирате ли, ние не раздаваме храна или детски играчки – нещо, което минава във времето. Разбира се, това също е важно като занимание на организациите, които извършват благотворителност. Ние правим нещо трайно във времето. Ние работим за социална адаптация. Тук има стратегия. Това не е просто нещо ето така – събудили сме се днес и правим някакви неща. И се нуждаем наистина от подкрепа. И ми е обидно, когато организации получават средства, без да има принципът на конкурсното начало и доказателство за това, какво е свършила тази организация в миналото, с какво се гордее тя и защо е заслужила на практика тези средства?

Водещ: Интересно е този списък на неправителствени организации, които получават държавна субсидия, един и същи ли остава за всички години, ако, разбира се, сте проследили?
Цвета Кирилова: Да, в повечето случаи едни и същи. Това са организации, които са си затвърдили присъствието в този списък. И аз не знам на какъв принцип, няма публичност, за да разбереш на какъв принцип тези средства се получават. От една страна, има организация, която работи за хората с увреждания, има една организация, която е за хора със слухови проблеми, друга пък организация, която има комбинация на слухови с друг вид проблеми. В един момент те се застъпват сами чрез своята дейност. Насочват се средства за организации, които взаимно припокриват своите дейности. От друга страна, има нещо любопитно. Ако държавният бюджет отделя тези средства за тези НПО-та, отделя тези 10 милиона, те извършват някакъв тип социална дейност, много смущаващото за мен е защо в този случай Министерството на труда и социалната политика всъщност припокрива дейността си с тези организации и защо това не го върши самото министерство? Защо то е делегирало на практика, образно казано, тези права върху някакви организации да извършват работата на самото министерство, които неща всъщност са негово задължение? Това са много сериозни проблеми. Ако се поразровим малко по-навътре, сигурно ще излязат доста интересни неща.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.