ЦИФРОВИЗАЦИЯ.ТОЧКА.БЕГЕ. ТОЧКА. УДИВИТЕЛНА!

| от | | |

Една много интересна статия на Илиян Стоянов (повече от него тук) , която въпреки дължината и многото термини си заслужава да прочетете докрай. Другият вариант е да си останете с изчерпателната информация, предоставена от Тасева, господина на табуретката и ‘Абе момче, как да го свържа?’

Тази събота беше една от най-хубавите ми от много време насам. Седмицата беше сравнително хаотична и реших, че най-добрия начин да си почина е като заседна пред телевизора от обяд до късна доба, гледайки футбол. Започнах с английската премиър лига и Тотнъм – Челси, продължих с футбол от Германия и Борусия – Фрайбург, след това Италия с Геноа – Наполи, отново Англия за Суонзи – Арсенал и накрая се върнах към Италия и любимия ми Милан срещу Самп. Като цяло един изключително приятен ден прекаран с любимия почти на цял свят passtime.

По същото време в държавицата ни течеше финализирането на много изостаналия процес на цифровизация на ефирното телевизионно разпространение – тема, която беше преекспонирана заради налятите от държавата пари за (дез)информационна кампания с едни от най-безумните ТВ спотове създавани някога.

Та докато гледах мачове от различни европейски първенства се замислих – аджеба, как така ми се налага да държа 2 дистанционни и 1 телефон, и да управлявам три различни устройства, освен телевизора си, само за да гледам футбол. Абонат съм на Mtel (nee Megalan) – оператор, който всекидневно се опитва да подобри собствения си рекорд за най-лоши ТВ услуги. При споменаването на Mtel на някои от вас сигурно им стана ясно, че първенството на Германия съм го гледал по някакъв „друг“ начин, защото пан-европейската версия на Eurosport 2 (тази с Бундеслигата) съществува в мрежата на един сателитен оператор в България – Булсатком. Та на хора като мене се налага да търсим sopcast стриймове с прилично качество, за да можем да гледаме определени спортни събития (вкл. тенис и F1), комфортно разположени пред телевизорите. Естествено, това не е от най-тривиалните задачи – sopcast server, стрийминг до външни устройства (в моя случай RaspberryPi), включени в телевизора, смяна на input-и, output-и, смартфони за дистанционни – изобщо процеси абсолютно непознати за средностатистическия зрител. Би било хубаво да можех да си стоя пред телевизора само с едно дистанционно в ръка и, разцъквайки по каналите, да мога да гледам футбол от Италия, Испания, Германия, Англия, България, Холандия, F1 и тенис. Ако само имаше технология, която не изисква инвестиция в допълнително оборудване, сателитни антени, кабели, договори с оператори и работеше навсякъде. Ех, ако имаше такава технология…

…Цифровизация.точка.БеГе

Всъщност, технологията съществува и тя се нарича DVB-Т или цифрово ефирно радиоразпръскване, познато в България и като „цифровизацията“. Самото цифровизиране на ефира е процес отдавна стартирал в Европа и на доста места вече завършил. Самия стандарт има две инкарнации – DVB-T и DVB-T2 – като в някои държави се използва само DVB-T, в други само DVB-T2, а в трети комбинация от двете.

Масова практика е в държави, които са започнали по-късно процеса да се избира стандарта DVB-T2, защото осигурява по-голям капацитет, т.е. казано по-простичко повече канали могат да се съберат в един мултиплекс. DVB-T2 приемниците (дали ще е телевизор или „сет-топ-бокс“, няма значение) са съвместими и със по-стария DVB-T стандарт, обратното обаче не е вярно. В България беше взето решение да се използва DVB-T стандарт, като за кодирането на картината се използва H.264 видео кодек, а за аудио кодек се използват различни комбинации, от MPEG Layer 2 аудио до AAC. Решението за комбо DVB-T + H.264 е нещо като „ни рак, ни риба“, самия избор на кодек е разумен, но в комбинация с DVB-T2 щеше да раздвижи много по-сериозно пазара на телекомуникации в държавата.

Малко за кодеците
Codec е портманто от английските code и decode, т.е. кодиране и декодиране. В конкретния случай говорим за приложението на два кодека – един за видео сигнала и един за аудио сигнала.За видео се прилага H.264, част от MPEG4 стандарта. Този кодек е дефакто стандарта за кодиране на HD видео за BluRay, HD телевизия, видео за мобилни устройства и т.н. и заменя вече остарелия MPEG2 стандарт, използван за DVD.

 

 

…За прословутия „свободен пазар“

Идеята за цифровизиране на ефира е многопластова. Първата идея, касаеща по-скоро достъпа до информация и плурализма на гледни точки, може да бъде лесно разбрана и представена сравнително просто с бакалски сметки.

В България се раздават 7 честоти за мултиплекси по стандарт DVB-T. В един мултиплекс могат да влязат до 8 ТВ канала със стандартна резолюция (SD) или 4 с висока (HD), като могат да се правят различни комбинации – 4SD+2HD, 2SD+3HD и т.н.

Да допуснем, че в ефира ще бъдат излъчвани само SD канали, за да е по-проста сметката ни. 7 мултиплекса с по 8 канала всеки, е равно на 56 ТВ канала със стандартна резолюция. Т.е. потенциално 56 различни гледни точки върху дадена тема, 56 ТВ канала които се борят за вниманието на аудиторията и произвеждат качествено съдържание, за да я привлекат. Естествено, на практика никъде няма такава ситуация. Медийния пазар е достатъчно окрупнен навсякъде по света и обикновено бройката на сериозните „играчи“ на пазара е между 3 и 5, т.е. седемте честоти за мултиплекси са предостатъчни за България.

В нашата държава обаче, беше създадена парадоксална ситуация с търговете за мултиплексите. При провеждането на конкурсите беше въведено малоумното изискване производителя на съдържание да не може да бъде и оператор на мултиплекс. Казано по-просто, bTV или Нова, нямаше да могат да се явят на търг за мултиплекс.

Това е ситуация, която никъде в Европа не съществува. Точно обратното – практика е медийна група или производител на съдържание да е и оператор на честота – пример е групата Europa 7 в Италия, която разполага с цял DVB-T2 мултиплекс. Не случайно давам Италия за пример, защото медийния пазар там е в сходна ситуация с този в България – контролиран от определени икономически кръгове, предимно около хора със съмнителна репутация, като Силвио Берлускони.

Та конкурсите в България бяха проведени някак между-другото и по един или друг начин, чрез чужди дружества, покупко-продажба на фирми и всякакъв род сложни финансови еквилибристики, собственик на голяма част от честотите (5) се оказват фирми свързани с Цветан Василев. Явно фактът, че човека си има и телевизии, не пречи никому. Всъщност, провеждайки по този начин процедурата, държавата всячески се опита да ликвидира (и на практика успя) първата идея на цифровизацията на ефира, а именно възможността за осигуряване на лесен достъп до съдържание и свободата за изказване на мнения, различни от удобните на определени финансово-политически кръгове (без значение кои са те).

„Регулации, регулации“ или за ролята на държавата

Можеше ли държавата да се застрахова по някакъв начин от подобна ситуация? Личното ми мнение е, че можеше. Без да съм експерт в правната рамка, съм склонен да вярвам, че държавата можеше да включи клаузи в договорите, които налагат на спечелилия честота за мултиплекс да го въведе в експлоатация в рамките на определен срок*. Примерно, 1 година след спечелването на търга и при съществуваща техническа възможност.

Втората част от клаузата е важна, защото спечелилия търга за седми мултиплекс „Булсатком“, дори и да иска да започне изграждане на мултиплекс, няма как да стартира. Честотите, на които трябва да излъчва, все още се ползват от МО/МВР в различни части на страната. Слагайки подобна клауза, държавата си гарантира, че ако собственика на лиценза няма желание да стартира излъчване, ще загуби правата върху честотата и ще трябва да се проведе нов конкурс.

Ако пък все пак фирмата, независимо чия собственост е, иска да си запази лиценза и да е оператор, ще и се наложи максимално бързо да изгради мултиплекс и да намери клиенти (телевизии), които да искат да се възползват от услугите ѝ. Така хем цените, които телевизиите плащат за разпространение по ефир ще паднат, хем спира да става важно дали телевизията споделя угодна за оператора гледна точка. Удобна-неудобна, без телевизии в мултиплекса, оператора си губи правата. Прост пазарен принцип.

*Европейската Комисия съди България:
Заради изискванията при провеждането на конкурсите за първите 5 мултиплекса, Европейската Комисия даде България на съд. Заради това действие, държавата реши да промени условията за провеждане на конкурси и в момента няма проблем производител на съдържание да е и оператор на мултиплекс. За съжаление, свободни честоти не останаха, и групи като Nova и bTV загубиха шансове да се сдобият със собствени мултиплекси.

Цифровизацията на ефирното излъчване, като генератор на иновации и промени в телекомуникационния бизнес.

Друга не толкова забележима цел на цифровизацията на телевизионния ефир е да предизвиква раздвижване на телекомуникационния пазар, а от там и иновации в сектора. Нека първо прегледаме накратко текущата ситуация с телевизионното разпространение, като имаме предвид физическия размер на държавата, инфраструктурата (основно кабелна, но не само), конкуренцията на пазара и платежоспособността на потребителите.

Качествено цифрово разпространение би изострило конкуренцията на пазара на телевизионни услуги, а от там и на всякаква друга форма на телекомуникационни такива. В момента в България, ако искаш да гледаш повече канали или такива в HD качество, се налага да станеш клиент на кабелен или сателитен оператор. На пазара на сателитна услуга в България има един останал голям играч и това е Булсатком. Контролираната от Цветан Василев Виваком, пък е единствения сериозен конкурент на оператора от Стара Загора. На пазара на кабелно разпространение също се забелязва окрупняване, като фирми като Blizoo разполагат с прилична база крайни клиенти, особено в големите градове.

Сателитните оператори от доста време насам използват само цифрови технологии за разпространение на сигнала си (DVB-S/DVB-S2), а кабелните варират – от изцяло цифрово DVB-C, до комбинация от цифрово и аналогово. В някои много малки населени места дори все още се използва изцяло аналогово. Двата най-големи телекома в държавата – Мтел и Виваком също се опитват да пробият на пазара на ТВ доставки – Mtel с технология за разпространение по IP, а Виваком, както с вече споменатия метод по сателит, така и с IP базирана технология, абсолютно аналогична с тази на Mtel.

На пръв поглед конкуренция не липсва. За съжаление, обаче, всички тези технологии са скъпи за поддръжка, а приходите не са на нива, които позволяват наистина качествени доставки. Всеки един от операторите се опитва да пести или от оборудване, или от качествени кадри, или от поддръжка на крайни клиенти – или от комбинация от трите. В крайна сметка губи потребителя, защото получава не особено качествена услуга, като единственото положително е, че не плаща особено висока такса.

При изграждане и въвеждане в експлоатация на 6+1 (обществения на БНТ) мултиплекса, потребителя получава възможност да гледа едно не лошо количество канали (до 56 в SD формат), като при спазване на стандартите, качеството на сигнала би било константно и доста добро. За да не звуча като комюнике от СЕМ или от МС, ще си измисля един потенциален сценарий за реализация на качествени DVB-Т услуги, като дори няма допусна функциониращи 7 честоти.

При 5 функциониращи мултиплекса, един от които е обществения и в него се помещават само канали на БНТ, имаме оставащи 4 работещи излъчвателя, като всеки решава да доставя различна комбинация от телевизии в SD и HD формат.

Примерно в мултиплекс 1 имаме телевизии от групата на bTV. 3 SD канала – bTV, bTV Comedy, bTV Lady, 1 SD кодиран канал – bTV Action и oще 2 кодирани HD канала – bTV Action и RING.BG.

В мултиплекс 2 имаме канали от групата на MTG (Nova), 3 SD канала – NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, още 2 SD кодирани канала – Diema и NovaSport и NovaSportHD отново кодирана.

В мултиплекс 3 влизат всякакви канали готови да си платят за ефирно разпространение на оператора на честотата. Примерно FOX (SD Кодиран), AXN (SD Кодиран), CityTV, ТВ Европа (SD свободни) и Eurosport 1 и 2 (HD кодирани).

В мултиплекс 4 имаме 4 SD свободни канала – TV7, News7, Bulgaria on Air, Super7 и 2 кодирани HD канала – ТV7 и News7.

Ако сте обикновен потребител, който гледа сапунки и сте в Долно Камарци, получавате свободен достъп до bTV, bTV Comedy, bTV lady, NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, CityTV, ТВ Европа, TV7, News7, Bulgaria-on-Air, Super7 без пари, без такси, без кабели, без сателитни антени, без да зависите от облаците, сателита, техниците и наводнението на шахтите. 12 ТВ канала, напълно задоволяващи нуждите на един възрастен човек, една бг-мама, един съвсем обикновен човек гледащ новини и спорадично някой филм, преди да му се доспи след тежкия работен ден – дори сме помислили за феновете на Бареков, Цецо Василев, ТИМ-аджиите или „А“ Група.

Естествено безплатен обяд няма, телевизиите си облъчват аудиторията с реклами, така че приход за тях има. Ако случайно въпросния зрител има желанието да гледа Шампионска Лига, или първенство на Италия, Франция, Англия, тогава телевизията му предлага карти за декодиране на сигнала. Просто и ефикасно. Картата прилича на „фонокартите“ отпреди десетина години. В нея има криптографски чип, който отговаря за декодирането на сигнала. Картата може да бъде срочна – за седмица, месец, година, няма значение.

Купуваш си карта за bTV-мини и получаваш bTV Action SD, за примерно 2.99 лв на месец. Ако не ти стигат DTM, Италия, Франция и ШЛ в SD качество, даваш 5.99 лв на месец и си купуваш карта bTV-maxi. Така гледаш и bTV Action HD и RING.BG HD, като имаш достъп до целия пакет от канали в мултиплекс 1.

Същото може да бъде приложено и за мултиплекс 2 и за каналите от MTG групата. Ако не харесваш първенствата, които bTV излъчва, а умираш да гледаш само английско първенство, си купуваш карта за декодиране само за канали, които го излъчват. Предпочиташ да гледаш филми и сериали? Една карта за декодиране на FOX и AXN би била особено интересна за такъв зрител. Ако пък си фен на снукър, супербайк шампионата или Бундеслига, Eurosport в HD формат за 5.99 на месец звучи прекрасно.

Нямаш месечни разходи, нямаш разходи за оборудване, нямаш договори. Потребителя печели и избира какво да гледа, нещо напълно невъзможно при сателитни и кабелни оператори. Възможности и комбинации безкрай, печели зрителя. Печелят и телевизиите – по-лесен достъп до зрителите, т.е. повече гледаемост за рекламата, както и директни приходи от излъчваното от тях съдържание, като заобикалят операторите – кабелни и сателитни. Остава им да платят таксата за ефирно разпостранение, която би трябвало да се определя на пазарен принцип и това само, ако вече не са собственици на мултиплекс. Естествено, това е ако държавата си беше свършила работата и не беше харизала всички честоти на един и същ човек без никакви условия.

До тук добре. На пръв поглед, от цифровизация на ефира най-много печелят потребителите и телевизиите, а губещи биха били операторите на кабелни и сателитни мрежи. При качествена цифровизация, отлив на клиенти от операторите е неизбежен. Не малка част от потребителите гледат една шепа канали, а им се налага да плащат за още стотици такива, които не гледат. Операторите са се превърнали в солидарна система за субсидиране (подобна на НЗОК), което не е задължително лошо, а и е практика навсякъде по света. За крайните потребителите, обаче, свободата да плащат само за това, което наистина искат да гледат, ще е малка победа.

За алтернативите пред кабелните и сателитните оператори…

Известен отлив на клиенти би довел до повишаване на цената на услугата при кабелните и сателитните оператори – нещо изключително ПОЛОЖИТЕЛНО за целия бранш. Полуизвестна истина е, че част от операторите продават услугите си под себестойност, а друга част пестят от оборудване, качествени кадри и поддръжка на клиенти, за да намалят разходите си. Какво обаче биха могли да направят операторите, най-вече тези на кабелни мрежи, за да повишат приходите и печалбите си, при спад на клиентите. Начини има, но основният е – трябва да иновират на пазара.

Качествените кабелни оператори разполагат с прилични оптични мрежи, през които всъщност „бутат“ ТВ сигнала си, като го „терминират“ по всякакви стандартни и „извратени“ начини, за да го доставят до клиентите си – коаксиални кабели, мрежови кабели за IP разпространение и т.н. Тези изградени кабелни инфраструктури и голяма част от неизползвания им капацитет дават възможност на операторите да иновират.

Един такъв подходящ начин е с доставка на други услуги – примерно гласови. Тук голяма част от хората ще ми посочат, че сериозните оператори вече доставят интернет, ТВ и гласови услуги – примерно Blizoo имат 3-в-1 услуга. Въпросът обаче не е в самата услуга, а в начина по който е изградена и функционира.

Вместо да слагат един телефонен апарат в дома на клиента си, кабелните оператори могат да изградят отворена SIP инфраструктура* с билинг. Оpen source, скалируем и надежден софтуер колкото искаш – kamailio за SIP рутер и freeswitch (или asterisk) за b2bUA е прекрасна и достатъчно евтина технология. Нека сложат един IP телефон в дома ви, но нека дадат и възможност да се връзвате към SIP сървъра от smartphone-а си. Няма нормална smartphone операционна система, която да не поддържа native SIP – Symbian, Android, Jolla, Maemo, MeeGo, та дори Нокия S40. Изключение са Windows Phone и iOS, но за Apple продуктите има достатъчно безплатни приложения.

По този начин кабелния оператор ви става и телефонен такъв, но не само стационарен, а и мобилен – като за последната част използват инфраструктурите на мобилните оператори посредством data преноса. Дали, ако Blizoo въведе подобна практика и гарантира безплатни разговори или такива на изключително ниска стойност в собствената си мрежа, това няма да предизвика домино ефект на пазара не само на телевизионна доставка, а и на този на мобилна телефония? Ефекта ще се усети и мултиплицира и сред GSM операторите. Естествено, винаги съществува риска мобилните оператори да ограничат достъпа до сървърите на кабелен оператор предлагащ подобна гласова услуга, но тук идва ролята на държавата – както за да гарантира достъпа до „последната миля“ така и да защити конкурентната среда. Не всички регулации са лоши, както и не изцяло дерегулиран свободен пазар е отговора на всички въпроси.

Естествено, не е задължително иновациите да се ограничават само в доставката на гласови услуги, телевизионни пакети или интернет. Има технологии, като Internet of Things, които са на прага ни и изискват постоянно свързан свят, а кабелните оператори с техните големи капацитети са една от малкото алтернативи за обезпечаване функционирането на подобни технологии. Знам, че за 99% от хората това звучи като научна фантастика, но преди 3 години звучеше и като научна фантастика телефона ви да има 4 или 8 ядрен процесор и FullHD екран.

*Що е то SIP?
SIP е дефакто стандарта за VoIP услуга. SIP протокола се използва за пренос на глас през Интернет и е стандарт отдавна наложен в телекомуникациите. Към настоящия момент множество мобилни телефони го поддържат като стандарт out-of-the-box, а в скоро време версии на SIP протокола, ще се използват за пренасянето на глас при мобилни комуникации от четвърто поколение (4G) – LTE, LTE-A, WiMAX 1/2.SIP е доста сложна, но изключително мощна технология, позволяваща изграждането на модерни гласови и видео услуги (voice-mail, конферентни аудио и видео разговори, пренасочвания, дори миграция на разговор от едно устройство на друго, примерно от мобилния към стационарния телефон, колата или телевизора, без прекъсване на разговора)“Отворена SIP инфраструктура“, означава, че обаждания могат да се правят не само в мрежата на оператора, а до всички останали SIP мрежи, както и стандартни стационарни и мобилни мрежи на други компании. Подобна технология се прилага и днес без потребителите да разбират при обаждания от телефон до номера извън България.

Нека синтезираме – цифров ефир, частичен отлив на клиенти от кабелните оператори, повишаване на цените, търсене на нови начини за приходи и печалби, иновация, повишаване на качеството и количеството предлагани услуги, по-високи заплати на служителите, по-високотехнологични мрежи, по-висок общ стандарт на цялото общество. Простичък „домино“ ефект.

Очевидно за кабелните оператори качествена конкуренция от ефирно разпространение на сигнал би подействала по-скоро оздравително, макар и първоначално да е шокова, но как би се отразило това на сателитните доставчици? Хубаво е да се разбере, че сателитната услуга не си е съвсем на мястото на пазара в България. Голяма пенетрация на сателитно разпространение на ТВ сигнал има само в държави с лоша (кабелна) инфраструктура, огромна територия или и двете на куп – примерно Русия и САЩ. Вместо това, всеки квартал, в който и да е български град спокойно може да бъден наречен „Сателит ма’ала“;. Няма фасада, на която да няма накацали сателитни антени, една грозна гледка.

Отвъд естетическото обаче, сателитните доставчици осигуряват достъп до ТВ услуги на места, на които кабелните доставки са скъпи или невъзможни заради географските особености на района. Точно такива места биха били най-печеливши от ефирно цифрово разпространение. На пръв поглед изглежда, че Булсатком би пострадала най-много от качествена цифровизация. Реално, компанията от Стара Загора не е в ситуация, в която би ни се наложило да ѝ правим помен с жито и бонбони Свежест. Лиценз за мобилен оператор, планове за изваждане на собствен сателит на гео-стационарна орбита и факта, че всъщност Булсатком е интернет доставчика (да!) с най-голяма обвързаност с BIX (мястото на което всички големи интернет доставчици в България се свързват помежду си), показва колко много опции има компанията. На не малко места сателитните услуги на Булсатком са допълнени и от наземна кабелна инфраструктура, по която осигуряват интернет свързаност на клиентите си, а там, където нямат такава, биха могли да осигурят с мобилна мрежа – дали с 3G или LTE-А, предстои да видим. Като добавим и факта, че всъщност седмата, последна, честота за изграждане на мултиплекс е спечелена от старозагорци, Булсатком изглежда като компания със сериозни позиции на пазара.

Дали обаче факта, че дълги години фирмата продаваше услуги под себестойност, няма да и се отразят и да изпадне в ситуация на недостиг на свободни капиталови средства може(ше) да стане ясно, ако се стигне до точката на истинска конкуренция на пазара. В този ред на мисли, всичко казано за кабелните оператори и иновирането на пазара, може да бъде приложено и върху Булсатком, като при тях опциите са още по-сериозни заради възможностите им да участват както на пазара на сателитно разпространение, така и на ефирно. Лиценза им за мобилен оператор им дава допълнителна свобода, особено, ако инвестицията е в LTE-A мрежа, която също би могла да бъде използвана за увеличаване на клиентската им база в основния им бизнес – т.е. доставка на ТВ услуги. Имплементация на доставка на телевизия по IP (със „сет-топ-бокс“-ове, а-ла Mtel и Виваком) е очевидния начин при 4G мрежа. Да го кажем така, ако живеехме в нормална правова държава и Булсатком беше публично търгувана компания, веднага бих си купил техни акции.

Естествено, всичко това, което написах за конкуренцията, възможността за иновации, плурализма на гледните точки, възможността на потребителя да избира и да получава достъп до по-качествени услуги, щеше да е възможно, ако държавата България си беше свършила качествено работата и беше осигурила възможността за качествено цифровизиране на ефира, вместо да подари и този сегмент на мустакатия бос на КТБ. Сега сме в ситуация, в която Цветан Василев трябва да конкурира себе си, като с DVB-Т технологията, ще трябва да „яде“ както от пазара на конкурентите, така и от собствения си на Виваком. Подозирам, че ако когато БТК (тогава все още собственост на Вива Венчърс) водеха преговори за продажбата на НУРТС, ТИМ-аджиите не се бяха договорили с КТБ да се откажат от намеренията си за покупка (и в замяна получиха национален ефир в мултиплекс 1 за Bulgaria On-Air), сега можеше да съществува все пак някаква конкуренция на този пазар. Вместо това държавата обеси гражданите си, като ги върза за „кабела на антената от едната страна, а кабела на телевизора от другата“

А, аз просто исках да гледам мачове по телевизията…

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.