Ценностите на Путин, ценностите на ислямистите

| от |

Путин и ислямистите преследват съвсем различни цели, но са ръководени от сходни ценности. И имат един общ враг: Западния свят, който презират заради двойните му стандарти, моралния му упадък и прекалената му либералност, пише Дойче веле.

Успоредно с кръвопролитните войни в Украйна, в няколко арабски страни и около ивицата Газа, в днешното глобално село се води и още една, необявена, но не по-малко жестока война: войната за ценностите. Достатъчно е човек да прочете коментарите дори само в българските интернет-форуми, за да си даде сметка за какво става дума: за сблъсък между модерното и предмодерното, за конфликт между бързо глобализиращия се свят, от една страна, и архаичните нагласи, с които живеят много хора, от друга. Не случайно имперската политика на Владимир Путин получава комплименти от най-различни посоки: в негово лице мнозина виждат не агресор и силов политик, който с лека ръка зачерква постиженията на дипломацията и международното право, а убеден патриот и истински лидер, който мобилизира руснаците около изконните им ценности. В глобалното село удари се сипят и върху така наречения „Западен свят”: заради двойните му стандарти, заради моралния му упадък, заради постмодерното anything goes. В света за пръв път има една обща трибуна, където равноправно съжителстват всевъзможни мнения. Вярно, голяма част от тях са глупави или некомпетентни, а друга част са продукт на целенасочена пропаганда, но независимо от това никой не бива да подценява тяхната енергия. И политиците вече се възползват от тази енергия – понякога с много грозни цели.

Сблъсъкът на две вселени

В германския вестник „Ди Цайт” журналистът Бернд Улрих стига до извода, че руският президент Путин е яхнал точно част от тези енергии. Според Улрих, конфликтите в Украйна и в Близкия изток могат да се интерпретират и така: Европа и САЩ не са ги предизвикали, но са техни катализатори и се превръщат в екран и обект на агресиите, които се развиват в тези конфликти. Както все по-православната Русия, така и ислямските държави имат епохален проблем с глобализацията, която поставя под въпрос техните култури и разобличава икономическата им несъстоятелност, пише авторът и припомня, че в същото време, макар и в съвсем различна плоскост, те имат проблем със секуларизацията, при тях липсва ясната граница между църква и държава, между вяра и политика. Жертва и саможертва, свещена мисия – това са всъщност религиозни категории, които наистина имат място единствено в религията, смята Улрих. „Но в днешна Русия и в ислямските държави от тях се прави политика и те се превръщат в истински експлозив. Тази тенденция може да се преодолее единствено по пътя на вътрешното развитие както в Русия, така и в арабските държави, което обаче Западът не може принудително да наложи.”

Западните общества няма как да избягат от религиозно-идеологическите атаки срещу тяхната собствена философия и социална организация, пише по-нататък авторът и припомня един известен цитат: „Много евроатлантически страни се отказват от моралните си принципи и от своите традиционни идентичности: национални, културни, религиозни, дори сексуални. Те водят политика, която поставя под един знаменател големите семейства и хомосексуалните партньори, вярата в бога и вярата в дявола”. Тези думи може да принадлежат на кой да е ислямист, но всъщност бяха изречени от Владимир Путин през септември 2013 година, далеч преди украинската криза. „Усещането на Путин за морално и културно превъзходство е не следствие от конфликта в Украйна, а негова първопричина. Западът – такъв, какъвто е днес – провокира до мозъка на костите им както ислямските, така и руските фундаменталисти. Толкова гей, толкова либерален, толкова нерелигиозен, но в същото време и толкова успешен икономически – те просто не могат да го проумеят. За тях е съвършено недостъпна мисълта, че западните общества са тъй успешни не въпреки своята толерантност, плурализъм, ако щете дори мекушавост, а именно поради тях. И така те стигат до заблудата, че Западът е обречен на провал и затова има смисъл да бъде атакуван. В случая наистина се сблъскват две вселени”, пише Улрих.

Похватите на пропагандата

Атаките срещу модерните западни общества са най-силни в интернет-форумите. Както припомня друг автор в същия вестник, пълната свобода на дискусиите във форумите си има висока цена. Защото там циркулират не само искрените мнения на потребителите, но и милиони пропагандни постинги, чиито автори се финансират от авторитарни режими като руския, например. „Една пиар-агенция, наета от Кремъл, в определени периоди плащаше по повече от милион евро месечно на близо 600 участници във форумите, които имаха за задача да манипулират общественото мнение, включително в немскоезичните форуми”, пише Йохен Вегнер на страниците на „Ди Цайт“.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.