Ценностите на Путин, ценностите на ислямистите

| от |

Путин и ислямистите преследват съвсем различни цели, но са ръководени от сходни ценности. И имат един общ враг: Западния свят, който презират заради двойните му стандарти, моралния му упадък и прекалената му либералност, пише Дойче веле.

Успоредно с кръвопролитните войни в Украйна, в няколко арабски страни и около ивицата Газа, в днешното глобално село се води и още една, необявена, но не по-малко жестока война: войната за ценностите. Достатъчно е човек да прочете коментарите дори само в българските интернет-форуми, за да си даде сметка за какво става дума: за сблъсък между модерното и предмодерното, за конфликт между бързо глобализиращия се свят, от една страна, и архаичните нагласи, с които живеят много хора, от друга. Не случайно имперската политика на Владимир Путин получава комплименти от най-различни посоки: в негово лице мнозина виждат не агресор и силов политик, който с лека ръка зачерква постиженията на дипломацията и международното право, а убеден патриот и истински лидер, който мобилизира руснаците около изконните им ценности. В глобалното село удари се сипят и върху така наречения „Западен свят”: заради двойните му стандарти, заради моралния му упадък, заради постмодерното anything goes. В света за пръв път има една обща трибуна, където равноправно съжителстват всевъзможни мнения. Вярно, голяма част от тях са глупави или некомпетентни, а друга част са продукт на целенасочена пропаганда, но независимо от това никой не бива да подценява тяхната енергия. И политиците вече се възползват от тази енергия – понякога с много грозни цели.

Сблъсъкът на две вселени

В германския вестник „Ди Цайт” журналистът Бернд Улрих стига до извода, че руският президент Путин е яхнал точно част от тези енергии. Според Улрих, конфликтите в Украйна и в Близкия изток могат да се интерпретират и така: Европа и САЩ не са ги предизвикали, но са техни катализатори и се превръщат в екран и обект на агресиите, които се развиват в тези конфликти. Както все по-православната Русия, така и ислямските държави имат епохален проблем с глобализацията, която поставя под въпрос техните култури и разобличава икономическата им несъстоятелност, пише авторът и припомня, че в същото време, макар и в съвсем различна плоскост, те имат проблем със секуларизацията, при тях липсва ясната граница между църква и държава, между вяра и политика. Жертва и саможертва, свещена мисия – това са всъщност религиозни категории, които наистина имат място единствено в религията, смята Улрих. „Но в днешна Русия и в ислямските държави от тях се прави политика и те се превръщат в истински експлозив. Тази тенденция може да се преодолее единствено по пътя на вътрешното развитие както в Русия, така и в арабските държави, което обаче Западът не може принудително да наложи.”

Западните общества няма как да избягат от религиозно-идеологическите атаки срещу тяхната собствена философия и социална организация, пише по-нататък авторът и припомня един известен цитат: „Много евроатлантически страни се отказват от моралните си принципи и от своите традиционни идентичности: национални, културни, религиозни, дори сексуални. Те водят политика, която поставя под един знаменател големите семейства и хомосексуалните партньори, вярата в бога и вярата в дявола”. Тези думи може да принадлежат на кой да е ислямист, но всъщност бяха изречени от Владимир Путин през септември 2013 година, далеч преди украинската криза. „Усещането на Путин за морално и културно превъзходство е не следствие от конфликта в Украйна, а негова първопричина. Западът – такъв, какъвто е днес – провокира до мозъка на костите им както ислямските, така и руските фундаменталисти. Толкова гей, толкова либерален, толкова нерелигиозен, но в същото време и толкова успешен икономически – те просто не могат да го проумеят. За тях е съвършено недостъпна мисълта, че западните общества са тъй успешни не въпреки своята толерантност, плурализъм, ако щете дори мекушавост, а именно поради тях. И така те стигат до заблудата, че Западът е обречен на провал и затова има смисъл да бъде атакуван. В случая наистина се сблъскват две вселени”, пише Улрих.

Похватите на пропагандата

Атаките срещу модерните западни общества са най-силни в интернет-форумите. Както припомня друг автор в същия вестник, пълната свобода на дискусиите във форумите си има висока цена. Защото там циркулират не само искрените мнения на потребителите, но и милиони пропагандни постинги, чиито автори се финансират от авторитарни режими като руския, например. „Една пиар-агенция, наета от Кремъл, в определени периоди плащаше по повече от милион евро месечно на близо 600 участници във форумите, които имаха за задача да манипулират общественото мнение, включително в немскоезичните форуми”, пише Йохен Вегнер на страниците на „Ди Цайт“.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.