Ценностите на Путин, ценностите на ислямистите

| от |

Путин и ислямистите преследват съвсем различни цели, но са ръководени от сходни ценности. И имат един общ враг: Западния свят, който презират заради двойните му стандарти, моралния му упадък и прекалената му либералност, пише Дойче веле.

Успоредно с кръвопролитните войни в Украйна, в няколко арабски страни и около ивицата Газа, в днешното глобално село се води и още една, необявена, но не по-малко жестока война: войната за ценностите. Достатъчно е човек да прочете коментарите дори само в българските интернет-форуми, за да си даде сметка за какво става дума: за сблъсък между модерното и предмодерното, за конфликт между бързо глобализиращия се свят, от една страна, и архаичните нагласи, с които живеят много хора, от друга. Не случайно имперската политика на Владимир Путин получава комплименти от най-различни посоки: в негово лице мнозина виждат не агресор и силов политик, който с лека ръка зачерква постиженията на дипломацията и международното право, а убеден патриот и истински лидер, който мобилизира руснаците около изконните им ценности. В глобалното село удари се сипят и върху така наречения „Западен свят”: заради двойните му стандарти, заради моралния му упадък, заради постмодерното anything goes. В света за пръв път има една обща трибуна, където равноправно съжителстват всевъзможни мнения. Вярно, голяма част от тях са глупави или некомпетентни, а друга част са продукт на целенасочена пропаганда, но независимо от това никой не бива да подценява тяхната енергия. И политиците вече се възползват от тази енергия – понякога с много грозни цели.

Сблъсъкът на две вселени

В германския вестник „Ди Цайт” журналистът Бернд Улрих стига до извода, че руският президент Путин е яхнал точно част от тези енергии. Според Улрих, конфликтите в Украйна и в Близкия изток могат да се интерпретират и така: Европа и САЩ не са ги предизвикали, но са техни катализатори и се превръщат в екран и обект на агресиите, които се развиват в тези конфликти. Както все по-православната Русия, така и ислямските държави имат епохален проблем с глобализацията, която поставя под въпрос техните култури и разобличава икономическата им несъстоятелност, пише авторът и припомня, че в същото време, макар и в съвсем различна плоскост, те имат проблем със секуларизацията, при тях липсва ясната граница между църква и държава, между вяра и политика. Жертва и саможертва, свещена мисия – това са всъщност религиозни категории, които наистина имат място единствено в религията, смята Улрих. „Но в днешна Русия и в ислямските държави от тях се прави политика и те се превръщат в истински експлозив. Тази тенденция може да се преодолее единствено по пътя на вътрешното развитие както в Русия, така и в арабските държави, което обаче Западът не може принудително да наложи.”

Западните общества няма как да избягат от религиозно-идеологическите атаки срещу тяхната собствена философия и социална организация, пише по-нататък авторът и припомня един известен цитат: „Много евроатлантически страни се отказват от моралните си принципи и от своите традиционни идентичности: национални, културни, религиозни, дори сексуални. Те водят политика, която поставя под един знаменател големите семейства и хомосексуалните партньори, вярата в бога и вярата в дявола”. Тези думи може да принадлежат на кой да е ислямист, но всъщност бяха изречени от Владимир Путин през септември 2013 година, далеч преди украинската криза. „Усещането на Путин за морално и културно превъзходство е не следствие от конфликта в Украйна, а негова първопричина. Западът – такъв, какъвто е днес – провокира до мозъка на костите им както ислямските, така и руските фундаменталисти. Толкова гей, толкова либерален, толкова нерелигиозен, но в същото време и толкова успешен икономически – те просто не могат да го проумеят. За тях е съвършено недостъпна мисълта, че западните общества са тъй успешни не въпреки своята толерантност, плурализъм, ако щете дори мекушавост, а именно поради тях. И така те стигат до заблудата, че Западът е обречен на провал и затова има смисъл да бъде атакуван. В случая наистина се сблъскват две вселени”, пише Улрих.

Похватите на пропагандата

Атаките срещу модерните западни общества са най-силни в интернет-форумите. Както припомня друг автор в същия вестник, пълната свобода на дискусиите във форумите си има висока цена. Защото там циркулират не само искрените мнения на потребителите, но и милиони пропагандни постинги, чиито автори се финансират от авторитарни режими като руския, например. „Една пиар-агенция, наета от Кремъл, в определени периоди плащаше по повече от милион евро месечно на близо 600 участници във форумите, които имаха за задача да манипулират общественото мнение, включително в немскоезичните форуми”, пише Йохен Вегнер на страниците на „Ди Цайт“.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.