Цената за Турция за подкрепата на войната срещу ИД

| от |

 Шашанк Джоши, изследовател в Кралския обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността,  вестник „Телеграф“

Последният път, когато посети Турция преди 4 години, британският премиер Дейвид Камерън каза: „Аз съм тук, за да дам началото на членството на Турция в Европейския съюз“. Дните преди Арабската пролет изглеждат толкова далечни.

Когато Камерън ще се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган днес в Анкара, основата тема за разговор между тях ще бъде гражданската война в съседна Сирия и борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД).

Има обаче нещо интересно относно тази втора визита. Макар че САЩ понасят най-голямата тежест, голям брой европейци и араби също бомбардират джихадистите ежедневно. Въпреки че дребни военни рибки като Бахрейн и Белгия изпратиха самолети, единствената мюсюлманска държава – членка на НАТО, разположена на ръба на действията, липсва. Защо Турция стои извън тази битка?

Турците предлагат два отговора. Първо се оплакват, че нападението на ИД е безполезно, освен ако не е насочено към турската цел: режима на Асад. Имат право. В продължение на повече от едно десетилетие сирийското правителство сътрудничи с джихадисти, за да засили интересите си. Например изпраща бойци в Ирак, които да атакуват британски и американски войници след инвазията през 2003 г. През последните години режимът умишлено позволи появата на ИД в Северна и Източна Сирия, осъзнавайки, че това ще отслаби основната опозиция.

Турция твърди, че тясната насоченост на Запада върху ИД е в полза на Асад на терен, като се създава впечатлението, че САЩ тактически си сътруднича с режима, като по този начин тласкат все по-голяма част от опозицията в ръцете на джихадистите. Не само Турция е на това мнение. Отиващият си американски министър на отбраната Чък Хейгъл се противопостави на Белия дом именно по този въпрос. Той предупреди, че Америка има спешна нужда от „по-остър поглед относно това, което върши режимът на Асад“.

Другото притеснение на Турция е свързано със сирийските кюрди, които с течение на войната образуваха своя автономна територия в Северна Сирия, наречена Роджава (или Сирийски Кюрдистан). Въпреки че отношенията на Турция с кюрдите в Ирак са изненадващо приятелски, предвид факта, че Анкара провежда военни обучения на техните милиции, пешмергите, турската столица гледа на водещата сирийска кюрдска група като на клон на сепаратистката Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) и се притеснява, че отърваването от ИД може да даде сили на кюрдския блок.

На фона на тези притеснения Турция заяви участието си във войната при условие за цялостна промяна на стратегията. Най-специфичното й изискване е създаването на буферна зона по турско-сирийската граница, пазена от войските и самолетите на Асад. Ердоган със сигурност ще представи тази идея, когато се срещне с Камерън.

Заявената цел на буферната зона е да защитава цивилните граждани. Нейните минуси обаче са три на брой. Първо това ще доведе до сериозна ескалация. Коалицията досега не зачита въздушната отбрана на Асад, но установяването на зона, забранена за полети, може да доведе до нейното частично унищожаване чрез удари с крилати ракети и бомбардировки. Присъствието на руски „съветници“ във вероятните цели допълнително усложнява ситуацията. Накрая, артилерията в територията на буферната зона също може да бъде обект на нападение, което ще означава огромен скок в броя на полетите.

Второ, въпреки тази цена, безопасната зона може да не постигне много. Ако тя се простира само на 30 км в сирийска територия, то тя ще обхваща области, където влиянието на Асад е минимално, и няма да се приближи до обсадени градове като Алепо или Рака. Това със сигурност няма да промени баланса на силите в Сирия.

Трето, ядрените преговори с Техеран са в изключително деликатна фаза, а САЩ очевидно искат да си осигурят подкрепата на Иран за управляван политически преход, който да премахне Асад, но да запази голяма част от сирийската държава. Създаването на буферна зона според Иран ще бъде инвазия на ключов съюзник и ще последва съответната реакция.

Въпреки всичко това, може би си струва риска. Главната полза ще бъде влизането на Турция във войната и отчасти достъпа до въздушната база Инджирлик. Пилотите от коалицията в момента летят по по-дълги и по-опасни маршрути от заливните държави, които са на 1600 км. Това отнема 6 часа, които биха могли да прекарат над целите.

Турция изглежда е обещала разполагането на свои специални части на терен, което ще засили точността на въздушните удари срещу ИД и ще даде силно необходимия тласък на бунтовниците. Противно на общоприетото схващане и на нарастващото западно разочарование, неджихадистките бунтовници съществуват и представляват единствената национална сила, освен Асад и джихадистите.

Дали си струва Турция да заплати тази цена ще бъде решено от един човек: Барак Обама. Но Великобритания също трябва да вземе едно трудно решение. Франция от дълго време подкрепя буферната зона и може да стане първата европейска държава, която да извършва бойни операции в Сирия и Ирак. Има ли Камерън вътрешната политическа подкрепа да последва тази стъпка? Желанието му за подобна ескалация само месеци преди парламентарните избори ще изиграе огромна роля в това дали той и президентът Ердоган ще се разберат днес./БГНЕС

 
 

Нова партида чудесни реклами

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.