Цацаров: По-доброто решение за КТБ е да се раздели на добра и лоша банка

| от |

Преди да бъда наречен ПР на КТБ, бях наречен и основен дестабилизатор на банката. Аз съм с ясното съзнание, че прокуратурата не може да предпише и да изпълни стопанска рецепта за банката. Прокуратурата не е финансов регулатор.

Това заяви в интервю пред БНТ главният прокурор Сотир Цацаров.

„Така или иначе специалният надзор на БНБ над КТБ е за срок от 3 месеца. Дали той ще бъде удължен до 6 месеца, ще бъде решение на БНБ, но към 23 септември ще има картина от трите одитни доклада и може би тогава би следвало да се постави въпросът: Ликвидация или преструктуриране? Винаги първият отговор е, че ликвидацията ще е далеч по-евтина, но преструктуриране, дори във варианта, който ръководството на БНБ предложени към 14 юли при държавния глава и не бе прието , имам предвид разделянето на добра и лоша банка, за мен е по-добрият вариант. Изходът не трябва да бъде финансова смърт на КТБ, защото не сме изправени пред нормална ситуация, в която една банка загива поради рисковете на банкирането и финансовия пазар“, заяви Цацаров.

Той подчерта, че банката е била създадена и е работила с доста противоречиви практики от нормалното банково дело. По отношение на упреците към прокуратурата, че прокуратурата не е влязла в КТБ, както някой се опитва да каже. „Първите действия бяха свързани със сигнали за неефективен банков надзор, а първите действия по разследването бяха свързани със сигнали за дейността на свързани фирми. Има адреси на управление, които са идентични със сгради на КТБ и това е отделен въпрос и е въпрос на онези, които са създавали цялата мрежа, през която финансовите потоци са текли, но да бъдем обвинявани че сме атакували банката… Може би след 2 години някой щеше да каже, че КТБ е била финансова пирамида и се е сринала и щеше да попита защо не сме направили нещо. Аз зная, че прокуратурата ще бъде укорявана и в единия, и в другия случай. Важното е да знаем, че си вършим работата, поясни Цацаров.

Някои са получавали изключителни облаги от КТБ

По думите му върхът на тази пирамида не е само Цветан Василев. Върхът на тази пирамида е Василев и всички хора, които в продължение на годините са създавали благоприятната среда за развитие на това „ненормално банкиране“, били са толерирани от тази среда, получавали са изключително сериозни облаги от тази среда, обяви Цацаров. Не малка част от хората, които изрекоха тежки слова срещу прокуратурата са ползвали пари в брой, подчерта той.

Може да има още обвинени в „Банков надзор“

„Смея са кажа, че немалка част от хората, които изрекоха много тежки думи срещу работата на прокуратурата, са хора, които са ползвали не просто продуктите от банкирането, а са ползвали пари в брой и това е на лице, за съжаление, защото това не е факт, който трябва да ни радва. Ние не можем да ги обвиним – вие вложихте там, където държавата ви показа години наред, че няма риск. Е, сега затова, на финала, трябва да мислим не за ликвидация, а за преструктуриране, дори за някакъв вид помощ. Когато в нещо има поне малка надежда, че може да проработи, то трябва да бъде съживено, каза още Цацаров.

За мен е важно ювелирите да бъдат изправени на съд, коментира Цацаров по повод обвиненията за намеса на прокуратурата в ювелирната акция. „Мисля, че когато обвинителният акт бъде внесен в съда, тогава обществото ще разбере много неща. Може би тогава трябва да бъдем съдени малко по-справедливо, затова което се случва в региона. Кръгът на обвиняемите се определя от кръга на доказателствата. Той не се определя от решенията, че един или друг трябва да стане обвиняем. Има данни, че е възможно да има още обвинени длъжностни лица от състава на „Банковия надзор“. Българският закон за кредитните институции и е конструиран, така че управление „Банков надзор“ е автономия в рамките на Централната банка“.

В Мизия се видя държавата са армия, полиция, доброволци и дарители

По отношение на визитата си в Мизия Цацаров каза, че на място е видял на първо място много добра организация на работата на всички, които са участвали в първоначалните работи – органите на МВР, на ГД „Пожарна и аварийна безопасност, армията. „Видях също така и една много добра организация, създадена от кмета на общината, със скромния бюджет и възможности. Това обаче е едната страна на нещата. Другата може да бъде изразена в 3 цифри. – Видях 120 къщи, който са негодни за обитаване; 350 човека, които нямат покрив над главите си и 550 човека, които се нуждаят от изхранване и то продължава благодарение на Българската армия и БЧК. Дори да си представим, че част от тези хора ще могат да се устроят, ще останат около 150-200 човка, за които зимата няма да премине по обичайния начин“, обобщи още той.

„Към настоящия момент е свършена не малка по обем работа. Действията по разследването бяха образувани в две групи. Първата бе свързана с това да бъдат използвани възможности за неотложността на разследването. Един екип от следователи успя да извърши оглед на 39 язовира и водоема и всички данни са документирани. Изготвят се и експертизи, възложени на учени от БАН. Предстоят интензивни разпити. Това, което може да се каже е, че е доста прекъсната връзката между кмета и областната управа. Делото ще бъде взето под специален надзор от главната прокуратура, а в разследването са включени и специалисти от Националната следствена служба“, обяви главният обвинител на държавата.

„Оказа се, че в Мизия държавата са армията, полицията, доброволците и хората, които дариха помощи. Проблемът не е само Мизия. Той върви в с. Бисер, Мизия, Берковица и т. н. Прокуратурата е правила до момента 2 проверки. При тях като опасни са оценени 69 язовира и водоема на територията на цялата страна. Дадени са предписани и въпреки всичко сме изправени пред кръговрат, който продължава по един и същи начин. Не може за всичко да обвиняваме природата. Ясно е, че се нуждаем от по-системен подход, а под него разбирам анализ, който да минимизира риска до край. Необходимо е държавата да излезе от територията на неотложните спасители работи. Ако дори само част от предписанията бяха спазени, язовирите нямаше да причинят това, което виждаме в новините“, коментира Цацаров.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.