Трябва ли да пестим, питат се в Европа

| от |

Германия изисква от Франция и Италия да пестят и да реформират икономиките си, за да станат по-силно конкурентоспособни. Но с тази си позиция, Берлин все повече се оказва изолиран в Европа. Анализ на Кристоф Хаселбах.

Анемичният и без друго растеж в Европа започна да линее отново. Страхът от нова рецесия витае из въздуха. При това мнозина се надяваха, че кризата е окончателно преодоляна. Възроди се и старата дискусия за това коя политика е правилната. В тази дискусия мненията на Севера и Юга са почти диаметрално противоположни.

В единия лагер са страни като Франция и Италия. Те настояват да се прекрати политиката на строги икономии и чрез държавни инвестиции да се даде тласък на икономическия растеж. В другия лагер влизат държави като Германия, Великобритания, Холандия и Финландия. Те смятат, че единственият изход от кризата са балансираните бюджети и повишаването на конкурентоспособността.

Опасността от политически екстремизъм като средство за оказване на натиск

В сегашната ситуация Европа трябва да „инвестира в растежа, а не да се концентрира единствено върху строгите икономии“, твърди социалдемократът Матео Ренци, премиер на Италия. Следваната досега аскетична политика, според него, не е донесла очакваните решения на проблемите.

Френският президент Франсоа Оланд, също социалист, му приглася: „Несигурността е навсякъде. Икономиката на САЩ е парализирана, а Европа още не е открила път към растежа, за който аз се боря”. Френският министър на икономиката Еманюел Макрон дори предупреди, че евентуална рецесия може да има същите катастрофални политически последици като тази от 30-те години на миналия век. Намекът на министъра беше повече от ясен: той предупреждава за опасността от възраждане на крайни политически течения от сорта на националсоциализма. В самата Франция имат актуален проблем с подобни тенденции – например с възхода на „Националния Фронт“ на Марин льо Пен, която печели гласове с лозунги, призоваващи към изолация от външния свят и ксенофобия.

Френският проблем

Франция всъщност би трябвало да прави значително по-строги икономии, за да изпълни правилата на Европейския пакт за стабилност, според които бюджетният дефицит не бива да надминава нивото от три на сто. Френският дефицит обаче значително надскача дори и четирите процента. Теоретично погледнато, Европейската комисия би могла да принуди Франция да спазва тези правила, но още през 2013 година тя даде на страната две години отсрочка. Ето че сега френските власти търсят ново отлагане с още две години.

Доводите на Париж са както икономически, така и политически. Проблемът е в това, че на теория държавата трябва да пести в добри времена, за да може да се подсигури за лоши дни. Но Франция и Италия, както и много други страни, не натрупаха никакви резерви през силните години, а живееха нашироко, надхвърляйки реалните си възможности. Вместо да инвестират, те консумираха усилено. Германия също правеше това десетилетия наред. Но за разлика от останалите, сега Берлин иска да приключи с трупането на нови дългове. Финансовият министър Волфганг Шойбле има за цел Германия скоро да има бюджет, в който за първи път от около 45 години насам, да се мине без поемането на нови дългове.

Структурните реформи са по-важни от числата за дефицита

Политици от северните европейски държави, сред които канцлерката Ангела Меркел, британският премиер Камерън и бившият шведски премиер Фредрик Райнфелд, от години акцентират върху това, че цифровите данни за бюджетния дефицит не са най-важният показател. Според тях единствената тема трябва да е повишаването на конкурентоспособността. А тази цел не може да се постигне без нови инвестиции.

Директорът на Брюкселския тинк-танк „Брюгел“ Гунтрам Волф смята, че още по-важни от правилата за спазване на бюджетния дефицит са структурните реформи. Испания била пример за това, че структурните реформи действително могат да вдигнат една страна на крака, макар този път да е бавен и да изисква определена политическа цена.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Как може да изглежда новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

Nokia 3310 е вечен. Буквално!

Днес ако си изпуснеш телефона на земята, трябва да отидеш на църква и да запалиш свещ преди да го вдигнеш, да не би да му е станало нещо невъзможно за преживяване и скъпо за ремонт. Всеки човек иска поне малко сигурно, а в случая с мобилните телефони, тази сигурност да не отнема от социалния статус.

Както вече ви съобщихме, Nokia 3310 отново ще бъде пуснат в производство, като очакваме оредставянето му на Световния мобилен конгрес.

Най-вероятно той ще бъде много подобен на оригиналния, плюс няколко модернизации. В интернет се появи клипче, което показва евентуален възможен облик на телефона.

 

 

Телефона ще бъде малко едричък – 14мм или два пъри по-дебел от iPhone 7 – с цветен дисплей, микро USB слот, 8GB памет, 1650mAH батерия и камера. Дано Snake II и Space Impact са си същите.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.