Трудното българско завръщане в Европа

| от | | |

Елитите в България днес са същите както в края на комунистическия режим. Те просто носят други имена, казва в интервю за „Дойче веле“ бившата главна редакторка на френския „Монд“ Силви Кауфман.

0,,17387662_401,00

Първият досег на световноизвестната журналистка с България е през 1978 година. Като кореспондентка на „Монд“ в Москва Силви Кауфман разбира, че в съветската столица считат НРБ за 16-та република. И днес на отличен руски тя цитира научената в онзи период фраза „Курица не птица, а Болгария – не заграница…“

Митеран и дисидентите

По-късно, като кореспондентка за Централна Европа на водещия парижки ежедневник, заедно с други френски журналисти Силви Кауфман придружава президента Франсоа Митеран по време на посещението му през януари 1989 г. в България и на срещите му с изявени противници на тогавашния режим на Тодор Живков. „Изглежда посещението на Митеран е било важен момент в борбата срещу режима, но аз не си спомям кой знае какво за срещите му с дисиденти и студенти в София. Това, което обаче ясно помня, е създаването на „Екогласност“ два месеца преди визитата, без което закуските на Митеран с инакомислещи във френското посолство просто нямаше да се случат“, разказва известната журналистка.

Нейният репортаж от София преди 25 години обаче съдържа едно запомнящо се твърдение на самия Тодор Живков: на въпрос как той възприема многопартийността, десет месеца преди да падне от власт диктаторът предрича, че „в България няма да има друга партия на власт освен нашата, защото така е решила историята“.

Кауфман нарича управлението на Живков „един от най-суровите комунистически режими в Източна Европа“, превърнал страната в „заден двор“, а насилствената смяна на имената на българските турци – „етническото измерение“ на комунистическото управление. Всичко това е предопределило бавния напредък на България по пътя на демократизацията и европейската интеграция, убедена е Кауфман.

Новите предизвикателства

Според френската журналистка, и България, и европейските институции носят еднаква вина за последвалите проблеми на България около установяването на върховенството на закона, усвояването на еврофондовете и във всички останали аспекти на българското еврочленство. „Това членство се оказа трудно и за двете страни, защото Европейският съюз се съгласи в общността да влезе нова държава, която не си беше свършила „домашната работа“ по достигането на критериите за влизане в Обединена Европа“, категорична е Силви Кауфман. „Учудвам се на жалбите, че в България не е имало дебат по влизането на страната в Европейския съюз. Във Франция също нямаше подобен дебат, защото както за вас, така и за нас, принадлежността към европейското семейство и ценностите му е нещо естествено“, казва тя.

Не е никак странно, че някои членки не успяват да усвояват ефективно европейските фондове, а държави като Испания или Полша получават осезаемо по-големи изгоди от тях. Именно подкрепата от Европа беше причина за развитието на тяхната икономика и инфраструктура, а оттам и за съществено повишаване на стандарта на живот в двете държави. Но ако сравняваме България с Полша не бива да забравяме, че Полша беше първата източноевропейска държава, скъсала с комунизма. И това започна доста преди 1989-та, припомня френската журналистка.

Наша обща отговорност

На въпрос за настроенията във френското общество по отношение на ромската миграция, Силви Кауфман отговаря с известна предпазливост. “При свободното придвижване в рамките на Европейския съюз едни хора са по-добре приемани от други. Някои от мигрантите работят с повече мотивация и полагат по-големи усилия да намерят работа и да се интегрират в обществото. При ромите всичко това е по-трудно, защото те са общност, която продължава да живее според традициите си. Затова тя се интегрира по-трудно в европейските общества и дори страни като Франция, Германия или Италия срещат трудности в приемането на тези хора. Мисля, че всички трябва да положим усилия в посока на ромската интеграция или да помогнем ромските мигранти да се завърнат в страните, където са родени. Това е обща отговорност и на държавите, които приемат тези мигранти, и на страните, откъдето те произлизат. Но по никакъв начин не искам да поставям клеймо върху ромите“, казва френската журналистка.

Към младите българи тя се обръща с призива да не напускат родината си. „Пътувайте, развивайте се, но и се връщайте“, казва Силви Кауфман.

 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.