Трудният партньор Турция

| от |

Ясно беше, че докато „Ислямска държава“ държи в свои ръце турски заложници, Анкара няма как да се ангажира по-активно срещу джихадистите, пише Дойче веле. Но защо и след тяхното освобождаване страната остава подчертано пасивна?

Реджеп Тайип Ердоган говори за триумф. На среща с освободените турски заложници в края на миналата седмица, той заяви, че страната му е извоювала „дипломатическа победа“. Пробивът бил постигнат в резултат на „политически и дипломатически“ преговори между турските тайни служби (MIT) и „Ислямска държава“. Ердоган намекна, че е имало размяна на пленници и заяви, че за него спасяването на заложниците изцяло оправдава въпросната „сделка“.

Близкият до правителството вестник „Йени Шафак“ писа, че няколко задържани в Турция чуждестранни бойци на „Ислямска държава“ са били разменени срещу турските заложници. Подобен род „преговори“ между Турция и „Ислямска държава“ засилват подозрението сред критиците на Ердоган в страната и в чужбина, че властите в Анкара подкрепят сунитските джихадисти. Анкара отхвърля подобни обвинения. „Да твърдиш, че Турция си сътрудничи с „Ислямска държава“, е все едно да кажеш, че американското правителство си сътрудничи с наркокартелите по границата с Мексико“, заяви представител на турското правителство.

Коалиция – за какво?

Въпреки това, различията между Турция и нейните западни партньори относно „Ислямска държава“ са очевидни. По време на срещата на американския външен министър Джон Кери с представителите на мюсюлмански държави в Джеда, Турция бе единствената страна, която не подписа заключителната декларация, съдържаща задължението за борба срещу „Ислямска държава“. Според турския представител, на срещата в Джеда не било станало ясно какво конкретно се обсъжда: „Коалиция, но за какво?“, запита той реторично.

Турция се опитва да насочи вниманието на партньорите си главно към времето след евентуалната военна победа над „Ислямска държава“. Как ще се развият нещата в Сирия? Как би могла да изглежда ситуацията в Ирак, където подтискането на сунитското малцинство по времето на бившия премиер Нури Ал Малики отчасти допринесе за възникването на „Ислямска държава“? Както стана ясно от изявления на турски правителствени представители за печата, правителството В Анкара искало да изкорени истинските причини за успеха на екстремистите.

Принципни различия

Зад това поведение се крие принципното различие между Турция и Запада по отношение на „Ислямска държава“. Докато САЩ и Европа концентрират всичките си усилия срещу джихадистите и смятат „Ислямска държава“ за най-сериозната заплаха, Турция продължава да окачествява режима на Башар Асад за най-големия проблем. „Анкара твърди, че в региона съществуват по-опасни групировки от „Ислямска държава“, начело с режима на Асад“, писа политологът Седат Лачинер в онлайн-портала Итернетхабер.

Според него е ясно, че Турция остава настрана, докато САЩ и Европа в съюз с Иран, Сирия и иракските шиити се борят срещу „Ислямска държава“. Западен дипломат в Анкара споделя, че Турция дълго време е залагала на грешна карта, надявайки се на това, че групировки като „Ислямска държава“ ще свалят режима на Асад. Точно затова, според някои американски правителствени представители, Турция е станала несигурен партньор на Запада. А „Уол Стрийт Джърнъл“ дори нарече Турция „анти-партньор“.

В рамките на предстоящата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Ердоган ще разговаря с американския президент Барак Обама, с други политици, наблюдатели и журналисти. При това Ердоган ще бъде в трудна позиция, прогнозира колумнистката на вестник „Миллиет“ Аслъ Айдънташбаш.

Турция на „особено мнение“ относно джихадистите

Очаква се турският президент да потвърди и в Ню Йорк, че Турция няма да се бори срещу „Ислямска държава“, а това ще затвърди лошия имидж на Анкара пред света. При това Турция е много важна страна за Запада. „Турция е единственият субект, който е в състояние да предизвика промени в региона на Близкия Изток“, казва политологът Сердар Ердурмас от университета в Газиантеп.

Независимо от всичко това, не се очертава скорошно сближаване на позициите между Турция и Запада. Още преди години Турция била предупредила своите партньори за заплахите от екстремизма, твърди турският външен министър Мевлют Чавушоглу: „Без смяна на режима на Асад, хаосът и размириците в региона няма как да бъдат прекратени“.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.