Трудният път пред Украйна

| от |

Файненшъл таймс, редакционен коментар

Между 1995 и 2010 г. Украйна договори с Международния валутен фонд шест стендбай заема и една по-дългосрочна кредитна линия, което я направи един от най-честите просители пред вратата на установения във Вашингтон заемодател. Но обявеният вчера от МВФ двегодишен спасителен план на стойност между 14 и 18 милиарда долара е може би най-важната финансова програма, уредена за Украйна, откакто тя се отдели от Съветския съюз през 1991 г.

украйна-ес

Предполага се, че заемът на МВФ ще отвори възможност за отпускане на допълнителна помощ на стойност 9 милиарда долара от САЩ, ЕС, Япония и други, които са благоразположени към каузата на украинската независимост. Парите ще бъдат предоставени в критичен момент от историята на страната, броени седмици след народната революция, която свали от власт силно корумпирания, но пряко избран президент, а Русия анексира Крим като ответна мярка.

Но истинската значимост на спасителния план на МВФ е, че ако политическите и бизнес лидери на Украйна не успеят да се възползват от възможността, която предлага той за превръщане на страната им в стабилна, просперираща европейска демокрация, този шанс може да не се появи отново доста дълго време. Всеки политически и бизнес лидер, който искрено желае Украйна да бъде свободна и процъфтяваща, трябва да признае както преди, така и след президентските избори на 25 май, че предназначените за държавно изграждане реформи, въплътени в спасителния план на МВФ, не са въпрос на избор, а на върховна национална необходимост.

Тези реформи включват познати препоръки от МВФ като по-свободно плаваща валута и по-строг контрол върху държавните разходи, които да бъдат постигнати отчасти чрез съкращаване на енергийните субсидии за домакинствата и предприятията. Прави чест на временните украински власти, че вече обявиха повишение на цените на газа за потребителите с над 50 процента и за предприятията с 40 процента.

Но МВФ също така правилно настоява за строг закон за обществените поръчки, който да изкорени корупцията в държавния сектор. Пълната прозрачност е отдавна закъсняла в енергийната промишленост. Освен тези мерки е нужна подходяща правна рамка, за да се гарантира поземлената собственост, да се развият пазарите на земя и да се стимулира модернизирането на земеделския сектор, който е една от традиционните силни страни на Украйна.

Накратко, страната трябва да сложи край веднъж завинаги на наглите кражби на държавни средства, личното обогатяване на властниците за сметка на гражданите и тъмните бизнес сделки, които позволяват на баснословно богати олигарси да подчиняват на волята си политици. Вместо това елитите в страната трябва да насочат вниманието си към дълго пренебрегвани задачи, които ще бъдат от полза за 46-милионното население на Украйна, като подобряването на здравеопазването, транспортните мрежи и образованието.

Това е осъдителна присъда за тези, които забогатяват чрез грабежи в съвременна Украйна, чиято национална икономическа производителност днес е по-ниска, отколкото беше при падането на комунизма, докато тази на съседна Полша се е удвоила. Няма съмнение, че украинците биха понесли по-търпеливо временните жертви, подразбиращи се от мерките на МВФ, ако олигарсите в страната, просветени от патриотична отговорност, обещаят, че ще дадат личен финансов принос за възстановяването на държавата. Също така правителството, което трябва да бъде назначено след изборите през май, би спечелило по-голямо одобрение, ако положи ревностни усилия да издири богатства, придобити не само от сваления президент Виктор Янукович и негови приближени, а и от други бивши управници след края на комунизма.

Що се отнася до Русия, нереалистично е да се очаква, че Кремъл ще даде принос за предвожданите от МВФ спасителни усилия, като възобнови помощния пакет за Украйна на стойност 15 милиарда долара, който спря след революцията в Киев през февруари. По-скоро мерило за намеренията на Москва към Украйна ще бъде това дали тя ще запази нормални търговски отношения или вместо това ще избере още повече да влоши тежкото икономическо положение на Украйна, като разстрои нейния износ за Русия или като прекъсне газовите доставки. И в двата случая МВФ, западните правителства и самите украинци трябва да проявят постоянство в усилията за реформи. Това ще бъде продължителна, трудна работа.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.