Тримата срещу Меркел

| от |

Правителствените ръководители от Лондон, Хага и Стокхолм не искат Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК, пише Дойче веле. Ангела Меркел за пореден път се опита да преодолее тяхната съпротива, но какво може да предложи в полза на Юнкер?

0,,17694233_303,00

Държавните лидери са без вратовръзки, облечени са подчертано спортно. Срещата е неформална, подчертават всички. И изобщо не става дума за най-важния пост в Европа. „Няма да обсъждаме кадрови проблеми“, увери Ангела Меркел при пристигането си в Швеция. Шведският ѝ домакин също обяви, че проблемът с номинацията ще бъде решен едва на срещата на върха на ЕС в края на юни.

Официално Фредрик Рейнфелд покани колегите си от Германия, Великобритания и Холандия за обсъждане на делови въпроси и теми, свързани с икономиката и конкурентоспособността на ЕС. Въпреки това минисрещата на върха, организирана от шведския премиер, явно бе белязана от спора около бъдещия председател на Европейската комисия. Ангела Меркел попадна в обществото на тримата най-отявлени противници на люксембургския премиер – Фредрик Рейнфелд, Дейвид Камерън и Марк Рюте категорично отхвърлят предложената от Европарламента кандидатура на Жан-Клод Юнкер, която се ползва с подкрепата на федералната канцлерка.

Британци и шведи са твърдо против

Срещата в Швеция би трябвало да е дала на федералната канцлерка възможността да сондира мнения и да разбере при какви обстоятелства и останалите лидери биха подкрепили Жан-Клод Юнкер. Защото става дума не само за поста председател на ЕК, но и за политическата и икономическата програма за следващите години.

Както подчертава „Шпигел“ – най-отявлени противници на кандидатурата на Жан-Клод Юнкер са британците. „Дейвид Камерън категорично отхвърля предложението на Европарламента и дори заплаши, че ако Юнкер бъде избран за председател, Великобритания ще напусне ЕС. В понеделник и опозиционната лейбъристка партия на Великобритания обяви, че няма да гласува за Юнкер“, пише списание „Шпигел“. Медиите предлагат и съответното обяснение: в очите на някои консерватори Юнкер е твърде проевропейски и е смятан за противник на радикалните реформи. Камерън иска страната му да е максимално независима от решенията на Брюксел – докато Юнкер е за много по-силна европейска интеграция.

Шведският премиер пък поставя под въпрос процеса, довел до номинацията на Жан-Клод Юнкер. Фредрик Рейнфелд смята, че между победата на консервативната народна партия и кандидатурата на основния ѝ кандидат Юнкер не бива да има автоматизъм. „Този автоматизъм ограбва възможностите на всички останали и изключва възможността за по-голям брой потенциални кандидатури“, казва Рейнфелд пред „Файненшъл Таймс“. Шведският премиер би предоставил избора на държавните и правителствени ръководители на страните-членки, вместо на Европарламента. Холандският премиер Марк Рюте е принципно по-сдържан относно кандидатурата на Юнкер, но като шеф на либералите, той очевидно има предвид и други кандидати.

Канцлерката от своя страна за пореден път изтъкна подкрепата си за Юнкер на състоялата се след срещата пресконференция и се обяви за „принципни дебати“. По нейните думи – ситуацията след евроизборите е съвсем ясна: държавните и правителствените ръководители трябва да излязат с предложение кой да оглави Европейската комисия, след което то да получи и мнозинство в парламента.

Всичко ще се реши в края на юни

На изборите за Европейски парламент през май бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер бе основен кандидат на Европейската народна партия – най-силната фракция в Европарламента. Оттогава насам в Брюксел кипи борба за власт. От едната страна на барикадата са правителствените ръководители, които искат те да решават кадровите въпроси и парламентът само да одобри предложението им. От другата страна са евродепутатите, които са единодушни, че победителят в изборите Жан-Клод Юнкер трябва да стане и председател на ЕК. Дори само, за да бъде уважен вотът на избирателите.

Сега остава да се види какво ще предложи Ангела Меркел, за да постигне компромис с британците. На 26 и 27 юни европейските държавни и правителствени ръководители ще се съберат на среща на върха, за да се договорят по предложението за следващия председател на ЕК. След това Европейският парламент трябва да избере председателя на Комисията.

 

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.