Триглавата ламя, предизвикваща външната политика на Обама

| от |

Дейвид Сангър, в. „Ню Йорк таймс“

След като обеща в сряда в Естония да защитава от Русия уязвимите държави в НАТО, „докато е необходимо“, президентът Обама вече пое три големи ангажимента, конкретизиращи силата на САЩ: „преориентиране“ към Азия, по-силно присъствие в Европа и нова битка срещу ислямски екстремисти, която изглежда има голяма вероятност да се ускори.

Представители на американското правителство признават, че тези три ангажимента са на път да преобърнат плановете на Обама да намали бюджета на Пентагона, преди да напусне президентския пост през 2017 г. Те също така отправят предизвикателство към една ключова доктрина от първия му мандат: че с помощта на високи технологии и минимално използване на военни сили с „лека стъпка“ може да бъдат възпрени амбициозни сили и да се противодейства на терористи. А е доста вероятно тези ангажименти да съборят един от критично важните стълбове на двете му кандидат-президентски кампании: че парите, похарчени някога за Ирак и Афганистан, ще бъдат вложени в „държавно изграждане у дома“.

Натрупването на нови отбранителни инициативи обаче оставя открит въпроса колко силно е решен Обама да разсее подозрението, ширещо се от Европа до Близкия изток и Азия, че САЩ се намират в епоха на ненамеса на нови места. Пътуванията му в Европа тази седмица и планираната за есента продължителна обиколка в Азия изправят президента пред двойно предизвикателство: да убеди американските съюзници и партньори, че няма намерение да остави вакуум във властта по света, който да бъде запълнен от противници, и в същото време да убеди американците, че може да посрещне всеки от тези назряващи конфликти, без да ги вкарва отново в още едно десетилетие на големи военни ангажименти и значителни жертви.

„Има нарастващо несъответствие между реториката и политиката“, каза президентът на Съвета за външни отношения Ричард Хаас, който заемаше висша длъжност в областта на националната сигурност на САЩ в навечерието на войната в Ирак преди 12 години. „Ако сметнете ресурсите, необходими за извършването на преориентирането към Азия, новото ангажиране с Близкия изток и увеличаването на нашето присъствие в Европа, ще видите, че това не може да се направи без допълнителни пари и капацитет. Светът се оказа място, изискващо доста повече усилия, отколкото изглеждаше на хората, които са сега в Белия дом, преди няколко години“, заяви той.

Това не е свят, който изисква – поне засега – такова разполагане на войски, с каквото беше белязана Студената война, когато САЩ поддържаха приблизително 100 000 войници в Европа и малко по-малко в Азия. Но перспективата за рязко свиване на армията в периода, последвал епохата след 11 септември, през която общите разходи за националната сигурност се увеличиха повече от двойно, сега изглежда доста малко вероятна. А в момент, когато Обама все още отговаря на критиците за изказването си миналата седмица, че „Още нямаме стратегия“ за борба с „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС), той вече трябва да борави с няколко стратегии, всяка от които приспособена към проблеми, придобили изненадваща сложност през последната година.

Що се отнася до борбата с над 10-те хиляди бойци на ИДИС, той трябва да намери начин за противодействие на различен вид терористична групировка, решена да използва най-жестоките методи, за да завзема територии, оставени на произвола на съдбата след събитията от Арабската пролет. Американските бомбардировки срещу цели на ИДИС в Ирак не струват толкова скъпо, колкото нахлуване и окупиране на страната, но служители от Пентагона казват, че оръжията, горивото и другите разходи за кампанията срещу ислямските екстремисти се увеличават, възлизайки на 225 милиона долара на месец – сума, която ще се повиши, ако Обама трябва да пренесе тази битка в Сирия.

ИДИС „не е непобедима“ и все още не представлява такава пряка заплаха за САЩ, каквато беше Ал Каида преди нападенията на 11 септември 2001 г., каза директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсън в дискусия в института „Брукингс“ в сряда. Но според него тя е „брутална и смъртоносна“ и за да бъде разгромена, ще е необходим дългосрочен ангажимент, какъвто Обама явно не е очаквал по-рано през годината.

В лицето на Русия, управлявана от президента Владимир Путин, Обама е изправен пред намираща се в упадък сила, измъчвана от намаляващо население, агресивен национализъм и икономика, която е уязвима заради извънредната й зависимост от износа на петрол. Вашингтон разчита на това, че макар сега санкциите да оказват слабо въздействие, с времето те ще сринат рейтинга на Путин. В краткосрочен план обаче нещата са по-сложни. От месеци в правителството се водят спорове за това колко директно и къде да бъде прокарана чертата. В естонската столица Талин в сряда Обама я прокара по самите граници на НАТО. Въпросът е дали Путин му вярва.

Китай представлява противоположното предизвикателство за президента: намираща се във възход сила с нарастващи ресурси и усещане, че това е моментът, в който Китай да затвърди влиянието си в Азия така, както не го е правил през последните сто години. Тук изненадата за Обама е настъпателността, която проявява китайският президент Си Цзинпин при предприемането на усилия за отстояване на териториални претенции към Япония, Южна Корея, Виетнам и Филипините, вместо да се съсредоточи върху икономиката на страната.

„Ние не предвидихме това и има доста разисквания как да противодействаме“, каза през лятото бивш член на екипа по националната сигурност на Обама.

Тези думи може да са верни за всяко от предизвикателствата, пред които е изправен Обама. Те обясняват защо правителството изпитва трудност да обясни как това съчетание ще се отрази върху бъдещите му планове.

Министърът на отбраната Чък Хейгъл беше назначен на този пост отчасти за да намери начини за свиване на въоръжените сили, при положение че ангажиментите на Америка в Ирак са приключили, а официалната бойна мисия в Афганистан свършва тази година. Но Хейгъл или не може, или не иска да каже ясно дългосрочните последици от новите ангажименти.

„Има хронична несвързаност между политиката, управлението на бюджета и поверителните стратегии – не само в това правителство“, каза ръководителят на изследванията в Центъра за нова американска сигурност Шон Бримли, работил като директор на стратегическото планиране в Съвета по национална сигурност през първия мандат на Обама. Именно това трябва да направи Обама, ако иска да остави „трайно наследство“ в преосмислянето на американската отбрана, но „ако то не бъде направено в следващите шест месеца, ще е твърде късно“, заяви Бримли.

Досега правителството два пъти отложи публикуването на доклада за втория си мандат „Стратегия за националната сигурност на Съединените щати“ – събитията го затрупват. Все още са в ход планове за пренасочване на американското присъствие към Пасифика през следващите шест години, чиято цел е да се достигне момента, когато 60 процента от американските сили в чужбина ще се намират в региона. Много азиатски ръководители обаче се питат дали Обама и неговият приемник ще направят това. Голям брой европейски и близкоизточни лидери изтръпват, като виждат тези усилия.

В речта си в Талин Обама спомена няколко предвождани от Америка действия за възпиране на Русия – от предстоящото създаване на сили за бързо реагиране на НАТО до увеличаването на мисиите за обучение и „инвестирането в капацитета (в области) като разузнаването, наблюдението, събирането на данни и противоракетната отбрана“. Последното беше интересен намек, защото в миналото той винаги се стремеше да уточнява, че противоракетната отбрана е предназначена за възпиране на отдалечени държави, като очевидно имаше предвид Иран, а не на ядрени сили като Русия. Този път той не направи подобно уточнение. /БТА/

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: