Триглавата ламя, предизвикваща външната политика на Обама

| от |

Дейвид Сангър, в. „Ню Йорк таймс“

След като обеща в сряда в Естония да защитава от Русия уязвимите държави в НАТО, „докато е необходимо“, президентът Обама вече пое три големи ангажимента, конкретизиращи силата на САЩ: „преориентиране“ към Азия, по-силно присъствие в Европа и нова битка срещу ислямски екстремисти, която изглежда има голяма вероятност да се ускори.

Представители на американското правителство признават, че тези три ангажимента са на път да преобърнат плановете на Обама да намали бюджета на Пентагона, преди да напусне президентския пост през 2017 г. Те също така отправят предизвикателство към една ключова доктрина от първия му мандат: че с помощта на високи технологии и минимално използване на военни сили с „лека стъпка“ може да бъдат възпрени амбициозни сили и да се противодейства на терористи. А е доста вероятно тези ангажименти да съборят един от критично важните стълбове на двете му кандидат-президентски кампании: че парите, похарчени някога за Ирак и Афганистан, ще бъдат вложени в „държавно изграждане у дома“.

Натрупването на нови отбранителни инициативи обаче оставя открит въпроса колко силно е решен Обама да разсее подозрението, ширещо се от Европа до Близкия изток и Азия, че САЩ се намират в епоха на ненамеса на нови места. Пътуванията му в Европа тази седмица и планираната за есента продължителна обиколка в Азия изправят президента пред двойно предизвикателство: да убеди американските съюзници и партньори, че няма намерение да остави вакуум във властта по света, който да бъде запълнен от противници, и в същото време да убеди американците, че може да посрещне всеки от тези назряващи конфликти, без да ги вкарва отново в още едно десетилетие на големи военни ангажименти и значителни жертви.

„Има нарастващо несъответствие между реториката и политиката“, каза президентът на Съвета за външни отношения Ричард Хаас, който заемаше висша длъжност в областта на националната сигурност на САЩ в навечерието на войната в Ирак преди 12 години. „Ако сметнете ресурсите, необходими за извършването на преориентирането към Азия, новото ангажиране с Близкия изток и увеличаването на нашето присъствие в Европа, ще видите, че това не може да се направи без допълнителни пари и капацитет. Светът се оказа място, изискващо доста повече усилия, отколкото изглеждаше на хората, които са сега в Белия дом, преди няколко години“, заяви той.

Това не е свят, който изисква – поне засега – такова разполагане на войски, с каквото беше белязана Студената война, когато САЩ поддържаха приблизително 100 000 войници в Европа и малко по-малко в Азия. Но перспективата за рязко свиване на армията в периода, последвал епохата след 11 септември, през която общите разходи за националната сигурност се увеличиха повече от двойно, сега изглежда доста малко вероятна. А в момент, когато Обама все още отговаря на критиците за изказването си миналата седмица, че „Още нямаме стратегия“ за борба с „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС), той вече трябва да борави с няколко стратегии, всяка от които приспособена към проблеми, придобили изненадваща сложност през последната година.

Що се отнася до борбата с над 10-те хиляди бойци на ИДИС, той трябва да намери начин за противодействие на различен вид терористична групировка, решена да използва най-жестоките методи, за да завзема територии, оставени на произвола на съдбата след събитията от Арабската пролет. Американските бомбардировки срещу цели на ИДИС в Ирак не струват толкова скъпо, колкото нахлуване и окупиране на страната, но служители от Пентагона казват, че оръжията, горивото и другите разходи за кампанията срещу ислямските екстремисти се увеличават, възлизайки на 225 милиона долара на месец – сума, която ще се повиши, ако Обама трябва да пренесе тази битка в Сирия.

ИДИС „не е непобедима“ и все още не представлява такава пряка заплаха за САЩ, каквато беше Ал Каида преди нападенията на 11 септември 2001 г., каза директорът на Националния център за борба с тероризма Матю Олсън в дискусия в института „Брукингс“ в сряда. Но според него тя е „брутална и смъртоносна“ и за да бъде разгромена, ще е необходим дългосрочен ангажимент, какъвто Обама явно не е очаквал по-рано през годината.

В лицето на Русия, управлявана от президента Владимир Путин, Обама е изправен пред намираща се в упадък сила, измъчвана от намаляващо население, агресивен национализъм и икономика, която е уязвима заради извънредната й зависимост от износа на петрол. Вашингтон разчита на това, че макар сега санкциите да оказват слабо въздействие, с времето те ще сринат рейтинга на Путин. В краткосрочен план обаче нещата са по-сложни. От месеци в правителството се водят спорове за това колко директно и къде да бъде прокарана чертата. В естонската столица Талин в сряда Обама я прокара по самите граници на НАТО. Въпросът е дали Путин му вярва.

Китай представлява противоположното предизвикателство за президента: намираща се във възход сила с нарастващи ресурси и усещане, че това е моментът, в който Китай да затвърди влиянието си в Азия така, както не го е правил през последните сто години. Тук изненадата за Обама е настъпателността, която проявява китайският президент Си Цзинпин при предприемането на усилия за отстояване на териториални претенции към Япония, Южна Корея, Виетнам и Филипините, вместо да се съсредоточи върху икономиката на страната.

„Ние не предвидихме това и има доста разисквания как да противодействаме“, каза през лятото бивш член на екипа по националната сигурност на Обама.

Тези думи може да са верни за всяко от предизвикателствата, пред които е изправен Обама. Те обясняват защо правителството изпитва трудност да обясни как това съчетание ще се отрази върху бъдещите му планове.

Министърът на отбраната Чък Хейгъл беше назначен на този пост отчасти за да намери начини за свиване на въоръжените сили, при положение че ангажиментите на Америка в Ирак са приключили, а официалната бойна мисия в Афганистан свършва тази година. Но Хейгъл или не може, или не иска да каже ясно дългосрочните последици от новите ангажименти.

„Има хронична несвързаност между политиката, управлението на бюджета и поверителните стратегии – не само в това правителство“, каза ръководителят на изследванията в Центъра за нова американска сигурност Шон Бримли, работил като директор на стратегическото планиране в Съвета по национална сигурност през първия мандат на Обама. Именно това трябва да направи Обама, ако иска да остави „трайно наследство“ в преосмислянето на американската отбрана, но „ако то не бъде направено в следващите шест месеца, ще е твърде късно“, заяви Бримли.

Досега правителството два пъти отложи публикуването на доклада за втория си мандат „Стратегия за националната сигурност на Съединените щати“ – събитията го затрупват. Все още са в ход планове за пренасочване на американското присъствие към Пасифика през следващите шест години, чиято цел е да се достигне момента, когато 60 процента от американските сили в чужбина ще се намират в региона. Много азиатски ръководители обаче се питат дали Обама и неговият приемник ще направят това. Голям брой европейски и близкоизточни лидери изтръпват, като виждат тези усилия.

В речта си в Талин Обама спомена няколко предвождани от Америка действия за възпиране на Русия – от предстоящото създаване на сили за бързо реагиране на НАТО до увеличаването на мисиите за обучение и „инвестирането в капацитета (в области) като разузнаването, наблюдението, събирането на данни и противоракетната отбрана“. Последното беше интересен намек, защото в миналото той винаги се стремеше да уточнява, че противоракетната отбрана е предназначена за възпиране на отдалечени държави, като очевидно имаше предвид Иран, а не на ядрени сили като Русия. Този път той не направи подобно уточнение. /БТА/

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Предстои ни авантюристична и любовна седмица

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.01. до 29.01):

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Стрелеца, което й разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични и общителни през първите два дни от седмицата.

Те ще бъдат идеални за пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, както и за решаване на правни въпроси .

Най-много успех се очаква да имат през периода огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да поставят началото на ново начинание, което в бъдеще да им донесе парични постъпления и да подобри имиджа им.

Oт сряда до петък на обяд Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни и половина ще сме доста по-сериозни и насочени към решаването на важни задачи.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци, да имат усещането, че срещат пречки и ограничения отвън. Важно е да влагат достатъчно старание в нещата, които зависят предимно от тях, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова повече ще постигат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще се намира в знака Водолей, като в събота в 2.00 сутринта настъпва Новолуние в същия знак, тогава Луната съвпада с градусите на Слънцето.

Заради събитието е възможно да сме прекалено едностранчиви и да не виждаме противоположната гледна точка. Поради тази причина е важно да избягваме спорове или конфронтации със заобикалящите ни. Най-добре е да се фокусираме върху себе си и търсенето на вътрешен баланс, а не върху другите и изискванията ни към тях.

Също така може да се очаква през тези дни да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се протака.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Новолунието за неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите ги, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Най-важното е да се концентрират върху собствените задачи и да не си позволят да загубят почва под краката, отстоявайки се на всяка цена за неща, които нямат кой знае какво значение, и заради които могат да развалят отношенията си с важни за тях хора.

През цялата седмица движението на планетата Венера, планетата, която отговаря за хармонията, партньорствата и разбирателството ще съвпада с това на Марс, небесното тяло, което описва начина, по който се отстояваме и началото на нещата.

Този аспект е с много силен романтичен привкус, още повече, че се случва в знака Риби, най-отнесения и романтичен знак от зодиака, Венера отговаря за анимата и женското начало, докато Марс е олицетворение на анимуса и мъжкото начало.

Докато действат съвместно енергиите на двете планети, бихме могли да очакваме да сме силно влюбени и привлечени към някого от обкръжението. Периодът е много добър за стартиране на отношения, както и за прекарване на време с любим човек. Ще сме любвеобилни и раздаващи се.

Най-силно ще действа съвпада на Марс и Венера на водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изключителен подем, както в личните, така и в професионалните партньорства и ще успеят да изпъкнат, както в личен, така и в професионален план.