Три тревожни извода за България

| от | |

В България демокрацията е в отстъпление, ножицата между бедни и богати се разтваря все по-широко, а качествената журналистика се превръща в рядко явление. До тези изводи стига анализ на германската фондация „Бертелсман“, цитиран от Дойче веле.

1463516_10153414654675386_2129913657_n

В индекса на „Бертелсман“ се казва, че от 2007 година насам България и Румъния са се върнали доста назад в процеса на политическа трансформация. Тъкмо политическата трансформация е първият от трите критерия в анализа, който изследва качеството на управлението и състоянието на обществото в общо 129 държави. За дванайсет страни, сред които е и България, анализаторите бият тревога: демокрацията се клати, защото управляващите непрекъснато нарушават принципите на правовата държава. А в резултат хората все по-малко вярват в демокрацията. По този първи показател на България е отделено специално внимание като пример за намеса на изпълнителната власт в работите на съдебната. Страната не се представя добре и по другите два критерия: икономическото положение и медийната свобода.

Бедност и несвободи

Анализаторите на фондация „Бертелсман“ смятат, че в социално и икономическо отношение нещата в България и Румъния не изглеждат никак добре. За разлика от другите бивши соцстрани, които са част от ЕС, в България, Унгария и Румъния ножицата между богати и бедни се е разтворила значително. Пак в тези три страни осезаемо се е увеличил процентът на хората, застрашени от бедност.

Докладът стига и до тежкия извод, че еврокризата особено сериозно е засегнала страни като България, защото като нови членки на ЕС те са прекалено зависими от търговията в рамките на Общността, от чуждестранните инвестиции и от чуждестранните банки. С други думи – местните икономики куцат, защото нямат сили сами да се справят, а заради еврокризата интеграцията в ЕС се оказва нож с две остриета. Европа вече не е такъв магнит за хората в региона. Онези елити, които държат на европейския избор, са в отстъпление. А в настъпление са популистите, които обвиняват Европа за всички беди, пишат авторите на анализа.

Индексът на демокрацията обръща сериозно внимание и на медийната свобода в 129-те изследвани държави. Тъкмо по този показател сривът в няколко страни от Средна и Източна Европа, включително и в България, е най-голям. Ето какво пишат анализаторите: „В България и Румъния качествената журналистика продължава да отстъпва терен на поръчковите, платени писания. Политическите амбиции и връзки на медийните собственици принуждават журналистите да се самоцензурират. А положението става още по-лошо заради свиването на медийните пазари вследствие на икономическата криза. (…) Държавата и бизнесът продължават да оказват натиск върху медиите, има заплахи, дори физически посегателства срещу критични журналисти. Всичко това се случва в едно общество, което все по-лесно се поддава на популизъм, а този популизъм се задълбочава от тенденциозните или поръчкови писания на корумпирани журналисти”.

Там, където демокрацията е в отстъпление

И накрая: българските протести, които продължават вече седем месеца, се вписват, според анализаторите, в общата тенденция. Надигането на гражданите срещу лошото управление и обедняването е светъл лъч, смятат авторите на изследването и прогнозират още по-мощни протести тази година. Тревожно е, че в десетки държави управляващите елити продължават да злоупотребяват с властта си, а в близо 60 номинално демократични държави се е влошило качеството на демократичните стандарти, на свободните избори, на медиите, на правовата държава и разделението на властите. Авторите на анализа откриват на световната карта два проблемни региона: Средна и Югоизточна Европа, където демокрацията е в отстъпление, и редица държави в Арабския свят и Африка, където бедността и религиозният догматизъм все повече обременяват хората.

Изводът на анализаторите за България и другите страни от региона е кратък и ясен: популизмът и поляризацията в обществото застрашават демокрацията. А протестите понякога са просто израз на разочарование от политическите елити и начина им на управление. Но нищо повече.

 

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.