Три “сигурни“ балкански държави

Германия причисли Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина към т.нар. сигурни държави. А това означава, че търсещите убежище от тези страни (предимно роми) ще бъдат екстрадирани. Поражение за едни, облекчение за други, предава Дойче веле.

4 000 евро за два месеца? Хората в Сърбия могат само да мечтаят за подобно щастие. Особено ако са от ромски произход. Повечето сръбски роми живеят при мизерни условия, нямат образование, не получават социални помощи, нито пък имат достъп до медицинско обслужване. За работа да не говорим.

48-годишният Зоран Муратович вижда един-единствен изход – автобуса за Германия. На границата къса паспорта си и подава молба за политическо убежище. От самото начало обаче е ясно, че седемчленното му семейство няма да остане задълго в Германия. Зоран, съпругата му и техните деца принадлежат към групата на т.нар. „мигранти по бедност“, както обичат да се изразяват германските консервативни политици. Но Зоран е доволен от двумесечния си престой в Щутгарт. „Казаха ни, че ще ни дадат по 500 евро на човек, ако оттеглим молбите си за политическо убежище. Веднага подписах!“, разказва сърбинът в интервю за Дойче Веле.

Сигурни ли са тези страни?

Хиляди хора от Сърбия и съседните страни вече са предприемали такива „екскурзии“. Но тези, които тепърва ще изминават този път, вече нямат никакви шансове за успех. В петък Бундесратът – горната камара на германския парламент, присъедини Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина към т.нар. сигурни страни. По този начин кандидатите за членство в ЕС станаха част от един изискан клуб – в списъка на сигурните страни досега фигурираха само държавите от ЕС, Сенегал и Гана. Молбите за политическо убежище на хората от тези държави минават за неоснователни, което позволява на германските власти да върнат кандидатите за убежище в родните им страни – и то по бързата процедура. Федералното правителство и законодателят обосновават решението си с обстоятелството, че в тези държави няма нито систематично преследване, нито нечовешко отношение.

Правозащитници от региона твърдят обаче точно обратното. Пенсионираната професорка Свенка Савич координира от години школата за ромски изследвания в Нови Сад. Тя твърди, че ромите в Сърбия са в много по-лоша изходна позиция от останалото население, като основната причина за това е нищетата, в която живее ромското малцинство. „Към това се прибавя и прикритата дискриминация. Дори и образованите роми трудно намират работа“, твърди Савич.

Свенко Бажич от босненската секция на „Сare International“ е на същото мнение: „През 21 век все още има ромски квартали без ток и вода. Но най-лошото е дискриминацията. Никак не са малко например родителите, които не искат децата им да са в една класна стая с ромчета“, разказва Бажич. Идентично е положението и в Македония, твърди социоложката Кирстен Шьонефелд, която от години следи ситуацията в Скопие. „Дискриминацията се е превърнала в ежедневие и именно в нея се коренят причините за миграцията“, казва Шьонефелд.

Отговорните германски власти не отричат, че животът на ромите в балканските държави не е никак лек, но не виждат признаци за систематично преследване на това малцинство. 19 000 граждани на Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина са подали тази година молба за политическо убежище. Одобрени са едва 55.

Облекчение за политиците

По всичко изглежда, че управляващите политици в засегнатите страни са облекчени от решението на Бундесрата. „Те се опасяват, че миграцията на ромите и броят на молбите за убежище, подадени от тази народностна група, ще доведат до затягане на визовия режим за всички граждани и ще окажат негативно влияние върху процеса на присъединяване към ЕС“, казва Кирстен Шьонефелд. Заплахи в тази посока отправяше най-вече бившият вътрешен министър на Германия Ханс-Петер Фридрих, който многократно настояваше за затягане на визовия режим за балканските държави. А сръбският му колега Ивица Дачич му пригласяше. „Фалшивите кандидати за политическо убежище застрашават свободата на придвижване на всички“, казваше Дачич и дори инициира кампании под лозунгите „Аз не искам да подавам молба за убежище в ЕС“ и „Сърбия уважава човешките права“.

От 2009 година насам сърби и македонци могат да пътуват безвизово в Шенгенското пространство. Година по-късно с тази привилегия се сдобиха и гражданите на Босна и Херцеговина. Оттогава насам броят на кандидатите за политическо убежище от тези три страни нарасна значително. Кандидати за убежище пристигат и от Албания и Черна Гора. Макар статутът на тези две държави все още да не е обект на дискусии в Берлин, от баварския Християнсоциален съюз вече настояват и те да бъдат причислени към групата на т.нар. сигурни страни.