Три филма на Паоло Сорентино ще бъдат показани на СФФ

| от |

„Великата красота” – носителят на „Златен глобус” за чуждоезичен филм най-добър европейски филм на 2013 година, най-добър режисьор и на четири приза от Европейската филмова академия – (Паоло Сорентино), най-добър актьор (Тони Сервило) и най-добър монтаж (Кристиано Травальоли) е една от гала прожекциите на София Филм Фест 2014.

01_800x533

Почитателите на киното „с дъх на Фелини” и атмосферата на аристократичния Рим ще видят у нас за първи път един от европейските претеденти за „Оскар” – най-новата творба на италианеца Паоло Сорентино с поетичното име „Великата красота / The Great Beauty”. Удостоен с десетки награди и номинации от множество международни кинофоруми, между които и номинация за „Златна палма” от Кан 2013, филмът на Сорентино ще се срещне и с българската публика – единствено в рамките на София Филм Фест през март!

04_800x531

Героят на „Великата красота” Джеп Гамбардела (Тони Сорвило) е изискан италианец – писател, създал само един роман-бестселър, издаден преди доста години, който води бохемски живот, списва колонка за култура и се е посветил на най-бляскавите партита в Рим. Такова е и празненството по случай 65-ия му рожден ден, когато той решава, че няма повече време за грозни и безрадостни житейски събития и потегля из улиците на вечния, красив град, за да се срещне с различни персонажи, да си спомни моменти от живота, да си даде сметка истинско ли е всичко около него…

„Този филм е за отлитащото време и за онези часове и дни, които се оказват пропилени в живота ни, – споделя режисьорът. – Отминалото време се превръща в бреме, и тежестта на живота ни изморява. Но все пак, по някакъв начин успяваме да дарим с достойнство отредените ни дни… Героите във филма всъщност няма нямат определена дестинация, до която да стигнат – хората просто се носят из реалността. Очевидно, те винаги са все на едно и също място. Те не отиват никъде. Въпреки това, главният герой, несъзнателно се движи в една точна определена посока – на среща с най- важния момент от миналото, срещата с любовта на живота му в неговата младост…”

08_800x533

Вторият филм на италианския режисьор, който ще могат да гледат зрителите на София Филм Фест през 2014 година, е „Последствията от любовта / The Consequences of Love” (2004). Независимо, че в заглавието на филма става дума за любов, това е един разказ за хазартни страсти, в който главният герой няма никакво намерение да застане на страната на губещата кауза. Тита Ди Джироламо (отново любимият на Сорентино актьор Тони Сервило) е 50- годишен сицилианец, който от дълги години пребивава в хотел в безименен град в италианската част на Швейцария. Скрит далеч от външния свят и отделен от семейството си, той се е покрил в анонимност. Любимото му занимание е да прекарва ден след ден в бара на хотела, решавайки кръстословици. Тита не говори с никого, а на лицето му няма и следа от емоция. Всичко се развива в еднообразна монотонност до момента, в който в стаята на Тита се появяват двама наемни убийци – това е началото на поредица от неочаквани обрати, последвани от зашеметяващо трагично-комичен финал. Филмът „Последствията от любовта” е харесван от критиката не само заради нетрадиционния разказ, но и заради модерната си визия и фънки трип-хоп саундтрак.


Програмата, посветена на Сорентино, включва и първият му англоезичен филм - „Това е мястото! / This Must Be The Place” (2011), създаден в сътрудничество с колегата му сценарист Умберто Контарело. Историята разказва за бившата рок-звезда на име Шайен (в ролята – Шон Пен). Независимо, че е на 50, Шайен все още се облича в готик дрехи, ала води сравнително скучен семеен живот в Дъблин. Най-близкият му приятел в квартала е Дефри, който върти безброй любовници, има връзка с много по-младо.

момиче и се надява да му провърви с късмета на брокер. Всичко е нормално до мига, в който Шайен разбира, че баща му, когото не е виждал от трийсетина години, е на смъртно легло. Тази новина отвежда бившия рокер в Ню Йорк, където Шайен открива, че бащата е бил обсебен от търсенето на реванш за униженията, на които е бил подложен…

17_800x583

В елегантно разказаната история Паоло Сорентино разисква цял куп важни житейски теми като семейните отношения, идентичността, междуличностните връзки, помирението, войната, отмъщението и любовта през призмата на интригуващия портрет на главния герой, поел на пътешествие, което да го отведе към по-пълно разбиране на собствения, вътрешен свят. Този филм е удостоен с наградата на екуменическото жури от кинофестивала в Кан през 2011, както и с шест награди „Давид на Донатело”, между които за най-добър сценарий, операторска работа, музика и грим.

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Samsung ще представи следващо поколение Galaxy Note 7

| от chronicle.bg |

Много хора смятаха, че след злополучния Galaxy Note 7, Samsung ще се откаже да произвежда следващо поколение на модела. Както става ясно от интервю с шефа на Samsung Mobile Д.Дж.Кох обаче, това не е вярно.

Вчера Samsung обяви официално резултатите от вътрешното разследване, което целеше да разбере защо телефоните се сапозапалват.

Koh е заявил, че по време на разследването, са установили , че Note всъщност има много лоялни потребители. Президентът на Samsung US, Тим Бакстър, също е потвърдил, че много от потребителите на Galaxy Note все още са лоялни към модела и чакат нов ъпгрейд.

„Ще предложим по-добър, по-сигурен и много иновативен Note 8″, казва още в интервюто Кох.

Към момента няма информация кога може да се очаква наследника на Galaxy Note 7.

Източник: CNET