Тревожният полуостров

| от |

EU-Ukraine-Russia-680x365
Активисти от кримско-татарския народ се канят да възродят националноосвободителното му движение. Недим Халилов, оглавяващ т. нар. работна група по решението за траурни митинги на кримските татари, (свързани със сталинистките чистки) провъзгласи в неделя за основна цел на движението да възстанови националната държавност на кримско-татарския народ, ликвидирана през 1783 г. Засега обаче – докато възстановят държавността си на Кримския полуостров, кримските татари признават според техните водачи законите на Украйна и върховенството на международноправните норми.

Работната група по решението за траурни митинги на кримските татари бе създадена на 30 юли м. г. в Симферопол, където проведе събор татарското население на Крим. Става дума за митингите в памет на жертвите от сталинската депортация на кримско-татарския народ, редовно протичащи в Украйна от 1991 г. насам.

Председателят на самопровъзгласения меджлис (парламент) на кримско-татарския народ Рефат Чубаров заяви преди време, че хората му скоро ще свикат общонационално събрание – курултай, с чието решение да осъществят правото си на самоопределение. Той увери, че при всяко положение кримските татари няма да напуснат земите си.

Ще припомним, че на 18 март Руската федерация и република Крим подписаха договор, включващ полуострова в състава на Русия. Подписи под документа сложиха руският президент Владимир Путин, председателят на кримския парламент Владимир Константинов, премиерът на кримското правителство Сергей Аксьонов и кметът на Севастопол Алексей Чалий.

Според историка Николай Сванидзе, известен телевизионен водещ, подновяването на кримско-татарското движение може да бъде предотвратено само чрез незабавни преговори. И е наложително федералната власт да натовари с тях значими личности. Разговорите на новите кримски власти с водачите на кримските татари претърпяха провал.

„Ако движението бъде възстановено, сериозно ще пострадат всички страни – заяви Сванидзе пред „Новие известия“. – Крим съществува най-вече като курорт. А един курорт, в който тече гражданска война, престава да бъде такъв. Не бива да се залъгваме с това, че кримско-татарското население там е малобройно (към 250 000 души, бел. на вестника). Това е народ всеотдаен, сплотен, готов на безразсъдни постъпки. И Турция ще го подкрепи. Руските силови структури ще отвърнат на удара без проблем, имат стотици хиляди хора в страната. Ами партизанската война и нелегалната мрежа? Това може да трае много дълго. Характерен пример е ситуацията в Северен Кавказ. Много ще пострадат и кримските татари, и другите жители на полуострова, а и бойците от силовите органи.“

Мнението на телевизионния водещ споделя писателят Фирдус Фатклисламов, изследовател на исляма. „Главата на Татарстан и републикански депутати бяха започнали вече преговори с лидерите на кримско-татарския народ. Уви, без успех. Този процес обаче не е изчерпан – посочи пред „Новие известия“ писателят. – Путин проведе среща с председателя на меджлиса на кримско-татарския народ Рефат Чубаров. Ръководството на Татарстан също има намерение в най-близко бъдеще да продължи диалога с кримските татари. Трябва да се направи всичко възможно за мирно решаване на проблема.“

На 17 март кримските татари отправиха към властите в Украйна молба да бъдат признати за коренен етнос на Крим и оставени в състава на украинската държава, напомни Фатклисламов. Руската страна трябва да направи проучване – защо тези хора искат да живеят в Украйна и не желаят да живеят в Русия? Да анализира техните очаквания и нужди. Да им предложи всичко, каквото изобщо може да им се предложи. „Все още има възможност всичко да се уреди с мир. Не бива тя да се изпуска“, подчерта иследователят на исляма.

Според генерал-лейтенант Виктор Соболев, бивш командващ 58-а армия от Севернокавказкия военен окръг, националноосвободителното движение на ктримските татари едва ли ще бъде подновено. „За да направи такова изявление, Недим Халилов е бил подтикнат от САЩ. Правителството на Обама цели да дестабилизира бездруго сложната обстановка в Крим, да тласне местните татари към протести“, каза Соболев пред нашия вестник.

„Щатите искат изцяло да отцепят Украйна от Русия и да разположат по нашите граници военни бази на НАТО. Но дори и „съживено“, националноосвободителното движение не би довело до въоръжена конфронтация. Татарското население на Крим на практика не разполага с огнестрелно оръжие. Няма начин да се доставят там големи оръжейни пратки. Защо избухна войната в Чечения? Защото руските власти бяха отстъпили на местните управници 50 хиляди единици оръжие, танкове, даже бойни самолети. В Крим нещата стоят различно“, добави той.

А и далеч не всички кримски татари ще последват призива на Халилов, каза руският военен. Не всички са готови да умрат за възстановяването на държава, рухнала преди повече от две столетия. Има обаче риск от отделни екстремистки атаки. Това налага незабавни преговори, подкрепи генералът цитираните експерти. /БТА/

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.