Трагедията от Рио

| от |

Професионален танцьор бе пребит до смърт от полицаи в Рио де Жанейро, тъй като го объркали с член на престъпна организация. Това далеч не е първият подобен случай в Бразилия, а надали е и последният, пише Астрид Пранге от Дойче веле.

rio232way-3e0711fff0ad36abe07ea20ad147e74d82ff0d11-s6-c30

Преди близо шест години полицията в Рио де Жанейро стартира акция по „умиротворяване на фавелите“. През декември 2008 полицаите и войниците окупират първия бедняшки квартал. Междувременно почти 40 от фавелите на Рио, които са общо близо 300 на брой, са „умиротворени“, след като тамошните наркодилъри бяха принудени да се изнесат и полицията пое контрола над кварталите.

50 дни преди откриването на Световното първенство по футбол „чудото“ от Рио обаче сякаш е разбито на пух и прах. Последните улични сблъсъци в квартала Копакабана ясно показват, че времената, в които социалните проблеми в Бразилия се „решаваха“ с полицейско насилие, вече отминаха. Градът отново е парализиран от масови протести. Причината за последните безредици е смъртта на професионален танцьор и жител на града, който е бил убит от служители на полицията. Според роднините му, полицаите са го объркали с член на престъпна организация.

Изгубени надежди

Сега бразилската управляваща Партия на работниците усеща на гърба си яростта на народа. Вярно, че със своите социални програми през последните десет години тя успя да спаси от бедност 40 милиона души. Само че социалният подем разби и една илюзия: много бразилци разбраха, че нарастващите доходи не вървят ръка за ръка с повече граждански права.

В някои избрани бедняшки квартали с изглед към морето бяха издигнати луксозни хотели. И до днес обаче жителите на фавелите трябва да се примиряват с по-лоши училища, с по-ниско платени работни места и лошо медицинско обслужване. И още по-лошо: който живее във фавела, все още минава за потенциален наркодилър или джебчия. Една от последните жертви на предразсъдъците стана строителният работник Амарило де Соса, който миналата година беше арестуван „погрешка“ от полицията в бедняшкия квартал Росиня, а след това и пребит до смърт. Пазителите на реда го взели за наркодилър.

Скандалът в Росиня окончателно погреба надеждата за една нова полиция, мирна и близка до гражданите. Горчивата истина е, че и близо 30 години след края на военната диктатура мъченията все още са част от инструментариума на бразилската полиция. Сега историята се повтаря с пребития до смърт професионален танцьор в Копакабана, а жителите на фавелите се опасяват, че все повече невинни хора може да станат жертви на „лова на предполагаеми наркодилъри“.

 

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.