Този труден съюзник Турция

| от |

Турция би могла да прекрати кръвопролитията непосредствено до границата си, резултат от офанзивата на „Ислямска държава“ към сирийския град Кобане. Защо обаче не го прави, пита в коментара си Кристоф Хаселбах от Дойче веле.

Терористичните отряди на „Ислямска държава“ (ИД) продължават офанзивата си срещу сирийския град Кобане, разположен директно на турската граница. Демонстративно развяваните от джихадистите черни знамена се виждат от турска територия. Кюрдското цивилно население на Кобане е застрашено от кървава баня, която може да се разиграе току пред очите на турската армия.

Досега обаче Турция не предприема нищо, въпреки дадения от турския парламент мандат за намеса в Ирак и Сирия. Ще рече, че президентът Реджеп Тайип Ердоган може по всяко време да изпрати армейски части в Сирия срещу бойците на ИД. Но той се колебае. При това Турция е член на НАТО и след САЩ разполага с най-многочислената сухопътна армия. Повечето експерти смятат, че борбата срещу „Ислямска държава“ не може да бъде спечелена без намесата на сухопътни войски.

Засега НАТО все още няма основания да се намесва. С изключение на откъслечни нападения с гранати, „Ислямска държава“ не е пренесла действията си и на турска територия. ИД не е нападнала и турския ексклав в Сирия с мавзолея на Сюлейман Шах, когото турците почитат като дядо на първия османски султан.

Терористите контролират цялата област, но не посягат на ексклава. Не е ясно дали партньорите от НАТО биха се позовали на параграф 5 от договора за колективна отбрана, ако ислямистите атакуват ексклава. При нападение срещу Турция обаче, този параграф може веднага да влезе в сила. Новият генерален секретар на Алианса Йенс Столтенберг недвусмислено заяви, че НАТО ще защитава „целостта и границите на Турция“.

Тайни симпатии към ИД?

Впрочем, в момента не става дума за това. Западните съюзници от НАТО се съмняват в мотивите на Ердоган. Американският вицепрезидент Джо Байдън обвини Турция, че в стремежа си да свали режима на Башар Асад, подкрепя и джихадистите. Впоследствие той се извини за думите си и Турция обяви историята за приключена. Заместникът на Обама обаче изрече на глас това, което си мислят много хора на Запад. Те смятат, че Турция симпатизира в известна степен на „Ислямска държава“, или поне доскоро ѝ е симпатизирала. Зачестяват и указанията, че в замяна на освобождаването на турските заложници, Анкара е пуснала от затвора джихадисти от ИД. Сред тях има и бойци от европейски държави. Всички тези факти подкопават и без това обтегнатите отношения между Запада и Турция.

Анкара иска много

Каква е стратегията на Ердоган? В действителност той е изправен пред дилема. Ако започне борба срещу ИД заедно със САЩ, това може да доведе до активизирането на ислямистите и на територията на Турция. Освен това турският президент не желае да укрепва позициите нито на Асад в Сирия, нито на кюрдите в Ирак. Не бива да се забравя също, че войнствените кюрди бяха вътрешен враг номер 1 на Турция в продължение на десетилетия. Вече не важи и първоначалният аргумент на Ердоган, че не може да стори нищо, докато турските заложници са в ръцете на терористите от ИД.

Турция обаче поставя условия за влизането си в коалицията срещу „Ислямска държава“: свалянето на президента Асад, наречен от премиера Давутоглу „сатана“; и изграждането на буферна зона в Сирия. От една страна тази зона ще защитава цивилното кюрдско население, което вече няма да бъде принудено да търси убежище в Турция, а от друга ще осигури военна сигурност на Турция. С други думи, Анкара кове обхватна стратегия за сигурност и за времето след победата над „Ислямска държава“. Тези изисквания обаче са непосилни за крехката антитерористична коалиция, която и без това е претрупана със задачи.

Сигурно Турция отчасти има разбираеми причини за колебанието и изчаквателната си позиция. Но времето за подобни мисловни стратегически игрички мина. Турската армия не може да гледа как пред очите ѝ бойците от ИД колят цивилното кюрдско население. Ако Турция допусне това, световната общественост ще я държи отговорна за нейната пасивност. И с пълно право.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.