Торта с три вида шоколад

| от |

Обичаме да хапваме вкусно. И да правим експерименти в кухнята.  

Обичаме здравословната храна. Зеленчуците. Салатите. И не чак толкова здравословната. Сладките изкушения. Шоколада. Сладоледа. И месото. Пържоли, скара, барбекю. Морските дарове. Рибата. Картофите. Виното. Кафето. Палачинките…

Нашият апетит за нови вкусотии няма край, така както сме сигурни, че е неизчерпаемо вашето въображение. 

Затова продължаваме да очакваме вашите кулинарни вълшебства. Сгответе любимото си ястие, снимайте го и качете снимката с рецептата към нея на нашата Фейсбук страница : Chronicle.bgна страницата на рубриката във Фейсбук Кулинарни хроники или ни го изпратете на office@chronicle.bg.

A за най-добрите ще има награди от нашите партньори. Така че… готовииииии… старт!

Торта с три вида шоколад от Евелина Иванова

10298847_738635676188416_2402731355305059664_n

Продукти за блата

5 яйца
120 г захар
80 г брашно
60 г течно масло
2 ванилии
настъргана портокалова кора
2 с.л.коняк


Продукти за крема

1 литър прясно мляко
4 жълтъка
2 ванилии
12 с.л.захар
8 с.л. брашно
настъргана лимонова кора
100 г черен шоколад
100 г млечен шоколад 
100 г бял шоколад
1/2 ч.ч.течна безсолна сладкарска сметана
2 пакетчета желатин (20 г)
100 г масло 
3 с.л. пудра захар 


Друго
10/14 празни черупки от яйца
захарни цветчета за украса
шоколад за гарниране 
сладкарски бои по желание 


Приготвяне
* Разбийте белтъците на сняг. Постепенно добавете захарта и разбивайте до получаването на гъст, целувчен крем. Прибавете жълтъците, маслото, коняка, портокаловата кора и ванилиите. Накрая сложете и пресятото брашно като разбърквате леко с лъжица.
* Загрейте фурната на 170*. Изсипете тестото в тортена форма, покрита с хартия за печене. Изпечете блата и го оставете да изстине във фурната.
* Издълбайте блата като оставите борд отстрани. Вътрешността направете на трохи.
* Сварете крем от млякото, жълтъците, захарта, брашното, ванилията и лимоновата кора. Докато кремът е горещ го разделете на три части в отделни купи.
* Към едната част прибавете тъмния шоколад, към другата млечния, а към третата белия. Разбъркайте добре докато се стопят напълно шоколадите и оставете кремовете да изстиват.
* От охладените три вида крем отделете в купички по няколко лъжици. Добавете им по равно желатина, стопен на водна баня с малко вода и добре разбъркайте. Разбийте сметаната на сняг и също по равно я смесете с кремовете.Отново разбъркайте.
* Подредете празните черупки с  отворите нагоре в поставка за яйца. Напълнете ги с различните кремове и ги оставете за няколко часа в хладилника да се желират добре. Сами преценете колко яйца да напълните. За стандартна торта с размер 22/24 см са нужни между 10 и 14 яйца. В една черупка се побират 3-4 с.л. крем. Така спокойно можете предварително да определите и какво количество крем ще ви е нужно. Ако сте заделили повече крем за пълнежа на черупките, винаги можете да го сложите върху блата на тортата или да го сервирате като отделен десерт в чаши. За да напълните по-лесно черупките сипете кремовете в найлонови торбички или в пошове и направо шприцовайте вътре кремовете.
* Разбийте маслото на пухкав крем с пудрата захар и го добавете към крема с тъмен шоколад. Разбийте отново добре с миксер. Сипете вътре трохите от издълбания блат и объркайте.
* Останалите два крема ще ползвате за да напълните тортата. 
Сглобяване
* Налепете маслените трохи по борда на блата така, че да заприлича на гнездо. 
* В средата изсипете останалите два вида крем като ги редувате неравномерно. С лъжичка оформете малки вдлъбнатини върху кремовете там,  където ще поставите яйцата.
* Преди да обелите всяко яйце първо го полейте с гореща вода. След това натрошете черупките, обелете и подредете яйцата върху вдлъбнатините.
* Стопете малко шоколад за украса и го налейте във фунийка от хартия. Върху борда на тортата шприцовайте тънки ивици от шоколада така, че да заприлича на слама. Може да направите това и върху лист хартия за печене. След като шоколадът се втвърди го отлепете от хартията и го сложете върху гнездото. Разбира се, въпрос на въображение е как да направите декорацията на тортата така, че да заприлича на гнездо.Аз този път направих два блата ,защото бяхме повече хора ..за да има за всички. Да ви е сладко!!!

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.