Топ 10 на най-желаните и луксозни марки кафе в света

| от |

За истинските ценители чашата кафе е нещо повече от средство за събуждане сутрин. Изкушават ги сортовете, произведени в малки ферми по света, които са в ограничено количество, понеже качеството е на първо място. 

Много ценители биха платили доста висока цена за такова кафе. Списъкът с десетте най-луксозни и висококачествени марки отдолу е за тях. И разбира се, на такова кафе мляко и захар не се добавят.

Наричат кафето Yauco „Jamaican Blue Mountain за бедни“

10. Сoffee Yauco Selecto AA
Произход: Област Яуко, Пуерто Рико
Стойност: 24 долара/паунд (0.45 кг)

Most-expensive-coffee-Yauco-Selecto-AA-Coffee

Yauco се произвежда също само в ограничени количества и застава на първо място по популярност кафе от сорт арабика в Пуерто Рико. Специалисти и експерти се изказват за него така „Jamaican Blue Mountain за бедни“,сравнявайки го с други марки от топ 10. Каквито и рецензии да получава, си остава едно от кафетата с най-висока цена, а кадифено-мекият аромат и завладяващ вкус му печелят все повече и повече почитатели.

9. Starbucks Rwanda Blue Bourbon
Произход: Гатаре/Каренгера, Руанда
Стойност: 24 долара/паунд (0.45 кг)
Сортът Арабика бърбън, виреещ в определени райони на Руанда, е от най-старите и рядко срещаните кафета по света. Усетил потенциала му, гигантът Starbucks се заема да развие и стимулира производството му, първоначално тръгва от малките ферми, а днес вече марката е сред десетте най-престижни и популярни.

8. Hawaiian Kona Coffee
Произход: Северна и Южна Кона, Хавай
Стойност: 34 долара/паунд (0.45 кг)

roasted1
Единствено по стръмните склонове Мауна Лоа и Хуалалай в Северна и Южна Кона в Хавай отглеждат този сорт арабика. Само кафе от описаните региони може да се назове Kona. Популярно е с мекия си вкус. За да държат ниски разходи мнозина фермери продават кафето си в интернет. Но в последните десетилетия факт са многото скандали около кафето поради множеството случаи на фалшифицирани опаковки.

7. Los Planes
Произход: Ситала, Салвадор
Стойност: 40 долара/паунд (0.45 кг)
Лекият цитрусов аромат придава нетипичен вкус на този вид кафе. Наследил земята от дядо си, собственикът Серхио Тикас поддържа млади дръвчета, редовно заменя старите, засаждайки нови.

Измамници фалшифицират опаковките на кафе Hawaiian Kona

6. Blue Mountain
Произход: Wallenford Estate, Ямайка
Стойност: 49 долара/паунд (0.45 кг)
Тази премиум марка кафе е една от най-известните за вида си в света. Отглеждат го в Сините планини на Ямайка. Износът на този вид кафе, приблизително осемдесет процента, е предимно за Япония.

80% от износа на кафето Blue Mountain е за Япония

5. Fazenda Santa Ines
Произход: Mинас Жерайс, Бразилия
Стойност: 50 долара/паунд (0.45 кг)
Fazenda Santa Ines е един от малкото сортове, произведени по традиционен начин, с цел намаляване пораженията върху реколтата. Редовно побеждава в различни изложения. Има изтънчени аромати на плодове, шоколад и карамел.

4. El Injerto
Произход: Хуехуетенанго, Гватемала
Стойност: 50 долара/паунд pound (0.45 кг)
Производство на една от най-добрите и популярните ферми за кафе в света, отглеждаща арабика от бърбън и пакамара

Наполеон Бонапарт засадил уникален сорт кафе на остров Света Елена

3. Island of St. Helena Coffee Company
Произход: Остров Света Елена
Стойност: 79 долара/паунд pound (0.45 кг)

island-of-st-helena-coffee-company-usd-79-rp-768986-per-setengah-kg
Наполеон Бонапарт, изпратен на изгнание на острова, засажда уникалния сорт през последните години от жизнения си път. Островът Света Елена става популярен благодарение на него. Намира се на две хиляди и осемстотин километра западно от бреговете на Ангола и притежава идеалния за добрата реколта субтропичен климат.

Цената на панамско кафе достигна 350 долара на търг

2. Нacienda La Esmeralda
Произход: Бокете, Панама
Стойност: 104 долара/паунд (0.45 кг)

c2
Името на сорта арабика, който отглежда Hacienda La Esmeralda,се нарича Geisha. С редица награди за изминалите няколко години заема първо място кафе в Панама. На последния търг кафето се продаде на много по-висока от определената му цена от 104$. Стойността му достигна 350$.

Най-скъпото кафе в света идва от изпражненията на бозайника цибетка

1. Kopi Luwak
Произход: Индонезия
Стойност: 160 долара/паунд (0.45 кг)

luwak_coffee
Най-скъпото кафе в света. Преработва се през храносмилателния тракт на цибетката – дребен бозайник, който консумира кафените черешки. Специфичният горчив вкус на кафето се добива от неговите ензими. Фермерите взимат зърната от изпражненията на животинчето и произвеждат Kopi Luwak. За година се събират няколко тона кафе.

Източник: kulinaria.bg
 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ