Топ 10 на най-печелившите филми за 2014-та

| от |

В края на годината, е време за равносметка. И тъй винаги сме били почитатели на седмото изкуство, което в меката на Киното – Холивуд се измерва само по един-единствен начин – с цифрите от постъпленията, ще ви предложим класацията на десетте най-печеливши филми през вече изминаващата 2014 година. И така, да видим кое е било най-очакваното от „Нейно Величество“ – публиката заглавие:

10. „Игрите на глада“ – финал (The Hunger Games: Mockingjay – 1 част)

Когато през 2012 г. Гари Рос и Lions Gate се заеха с реализацията на първия роман от трилогията на Сюзън Колинс „Игрите на глада“, едва ли са очаквал какъв феноменален успех ще постигне продукцията. Фактите обаче показаха, че масовият киноман е „гладен“ за подобен тип заглавия и три години по-късно вече можем да посочим, че дори и само първата част от финала на поредицата с Дженифър Лоурънс успя да се нареди в челната десетка на най-печелившите филми с малко над половин милиард долара в световния боксофис.
Приходи в световен мащаб: 560 500 000

9. „Интерстелар“

Кристофър Нолан винаги е имал едно отличително качество в работата си и то е безспорното му умение да налива милиони в касата с всяко свое заглавие, независимо дали говорим за трилъри като „Мементо“ или „Престиж“ или блокбъстъри като „Генезис“ и „Черният рицар“ (донесъл приходи от над 1 милиард само през 2008 г). И в последния си проект „Интерстелар“, култовият режисьор не изневерява на стила си и с помощта на звездния актьорски състав начело с Матю Макконахи, Ан Хатауей и Мат Деймън, реализира близо 600 млн. долара печалба. При това, забележете, премиерата на филма бе едва през ноември.
Приходи в световен мащаб: 593 057 000

8. „Как да си дресираш дракон 2″

Невероятно, но е факт – анимационните продукции винаги са се радвали на обичта и подкрепата на широката публика и то далеч не само при подрастващата аудитория. Поредното доказателство за това идва от сикуела на симпатичното заглавие How to train Your Dragon, което през 2008 г. наля половин милиард за Dream Works. Днес, вече реализирано от FOX, продължението се оказа дори по-успешно и очаквано, през 2015 година ще видим и трета част на филма за чудноватото приятелство между дракони и викинги.
Приходи в световен мащаб: 618 890 856

7. „Зората на планетата на маймуните“

 

Научнофантастичният роман на Пиел Бул излиза на бял свят през далечната 1963 г. и оттогава е непрестанен обект на интерес от страна на филмовата индустрия. След екранизациите от 1968, 1974 и 2001 г. и телевизионния сериал, през 2011 г. излиза „Възходът на планетата на маймуните“, а три по-късно и „Зората на планетата на маймуните“, които също оправдават изцяло интереса на зрителите. Реализиран изцяло с помощта на модерните кино технологии, филмът отнема 170 млн. бюджет, но в крайна сметка печели почти 5 пъти по толкова.
Приходи в световен мащаб: 708 279 489

6. „Невероятният Спайдър-мен 2″

През 2012 г. не особено популярният Марк Уеб бе натоварен с тежката задача да бъде сравняван с легендарния Сам Рейми и колосалния успех на оригиналната му поредица за човека -паяк с Тоби Магуайър, след като горепосочените имена напуснаха заради конфликт със студиото. Финансово, постъпленията от трилогията до този момент се изчисляваха в около 2,7 милиарда долара. Е, след възобновяването на сагата, вече с Андрю Гарфийд в главната роля, положението не се оказа чак толкова зле, след като първата част донесе близо 760 млн. През 2014 г. излезе и вторият епизод, а цифрите също се оказаха много, много прилични.

5. „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“

Комиксите на Марвел винаги са успявали да грабнат широката публика, независимо от това до каква степен кино студията преекспонират с тях. Не е изключение и поредицата за „Капитан Америка“, макар че ако сме откровени, печалба от едва 370 000 000 за първия филм от 2011 г., реализиран с бюджет от 140, едва ли е кой знае колко впечатляващо постижение. От Paramount обаче решиха да заложат на същата формула и продължението се оказа далеч по-успешно, доказвайки, че понякога и случайността има своето значение.
Приходи в световен мащаб: 714 083 572

4. „X-Meн: Дни на отминалото бъдеще“

И отново комиксова екранизация, макар че този път фактът, че говорим за финала на прочутата поредица, оказа огромно влияние върху успеха на филма. Фентъзи продукцията на Брайън Сингър, разказваща за трудния живот на хората мутанти, остана на косъм от това да влезе в челната тройка на най-печелившите заглавия за 2014 г. Е, не можем да подминем и бюджета от 200 млн. долара, вероятно включващ хонорарите на имена като Хю Джакмън, Джеймс Макавой, Дженифър Лоурънс, Холи Бери и компания.
Приходи в световен мащаб: 746 045 700

3. „Господарка на злото“

Първият опит на Анджелина Джоли да се включи в нестандартна филмова приказка – Beowulf през 2007 г. се оказа провал както за нея, така и за самото заглавие. Съвсем друга обаче се оказа ситуацията през 2014 година, когато прие да изпълни главната роля в мащабната продукция на Дисни – Maleficent, влизайки в образа на най-емблематичната злодейка от „Спящата красавица“, магьосницата Злодеида . Е, магията явно проработи, защото печалбата този път бе повече от колосална, а Анджи затвърди реномето си на един от най-доходоносните актьори в последните години.
Приходи в световен мащаб: 757 752 378

2. „Пазители на галактиката“

Помните ли какво ви казахме за вселената на Марвел?! Е, докато спим спокойни, знаейки, че има кой да бди над нас (независимо, че говорим за банда, включваща миеща мечка, подобен на дърво хуманоид и компания), фактите сочат, че „Пазители на галактиката“ се нарежда на втора позиция сред най-печелившите десет филма за годината. Тук е любопитно да отбележим, че горепосочените герои се появяват за първи път в комиксите на Marvel още в далечната 1969 г., а в киното – явно чак през 2014 г. Смеем да твърдим обаче, че с подобни цифри това е само началото на техните приключения на големия екран…
Приходи в световен мащаб: 771 815 000

1. „Трансформърс: Ера на изтребление“

Майкъл Бей никога не е бил приеман като особено сериозен режисьор, още повече че е познат далеч повече с работата си над редица реклами на Victoria’s Secret, отколкото в киното. Едно обаче нито един от опонентите му не може да отрече – независимо, че нито един епизод на блокбъстър поредицата „Трансформърс“ не би могъл да мине за стойностно заглавие, то всичките са буквално „работилница за пари“. Само предходната серия – Dark of the Moon мина колосалната цифра от 1 милиард долара приходи, а сега и „Ера на изтребление“ повтори постижението, превръщайки се по този начин в най-успешната откъм постъпления продукция за 2014 година(и то без да разчита на кой знае какви имена в каста, изключвайки Марк Уолбърг). Е, какво да кажем за финал, освен че за пореден път роботите на Майкъл Бей потрошиха изцяло световния боксофис

inlife.bg

 

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.