Топ 10 на най-печелившите филми за 2014-та

| от |

В края на годината, е време за равносметка. И тъй винаги сме били почитатели на седмото изкуство, което в меката на Киното – Холивуд се измерва само по един-единствен начин – с цифрите от постъпленията, ще ви предложим класацията на десетте най-печеливши филми през вече изминаващата 2014 година. И така, да видим кое е било най-очакваното от „Нейно Величество“ – публиката заглавие:

10. „Игрите на глада“ – финал (The Hunger Games: Mockingjay – 1 част)

Когато през 2012 г. Гари Рос и Lions Gate се заеха с реализацията на първия роман от трилогията на Сюзън Колинс „Игрите на глада“, едва ли са очаквал какъв феноменален успех ще постигне продукцията. Фактите обаче показаха, че масовият киноман е „гладен“ за подобен тип заглавия и три години по-късно вече можем да посочим, че дори и само първата част от финала на поредицата с Дженифър Лоурънс успя да се нареди в челната десетка на най-печелившите филми с малко над половин милиард долара в световния боксофис.
Приходи в световен мащаб: 560 500 000

9. „Интерстелар“

Кристофър Нолан винаги е имал едно отличително качество в работата си и то е безспорното му умение да налива милиони в касата с всяко свое заглавие, независимо дали говорим за трилъри като „Мементо“ или „Престиж“ или блокбъстъри като „Генезис“ и „Черният рицар“ (донесъл приходи от над 1 милиард само през 2008 г). И в последния си проект „Интерстелар“, култовият режисьор не изневерява на стила си и с помощта на звездния актьорски състав начело с Матю Макконахи, Ан Хатауей и Мат Деймън, реализира близо 600 млн. долара печалба. При това, забележете, премиерата на филма бе едва през ноември.
Приходи в световен мащаб: 593 057 000

8. „Как да си дресираш дракон 2″

Невероятно, но е факт – анимационните продукции винаги са се радвали на обичта и подкрепата на широката публика и то далеч не само при подрастващата аудитория. Поредното доказателство за това идва от сикуела на симпатичното заглавие How to train Your Dragon, което през 2008 г. наля половин милиард за Dream Works. Днес, вече реализирано от FOX, продължението се оказа дори по-успешно и очаквано, през 2015 година ще видим и трета част на филма за чудноватото приятелство между дракони и викинги.
Приходи в световен мащаб: 618 890 856

7. „Зората на планетата на маймуните“

 

Научнофантастичният роман на Пиел Бул излиза на бял свят през далечната 1963 г. и оттогава е непрестанен обект на интерес от страна на филмовата индустрия. След екранизациите от 1968, 1974 и 2001 г. и телевизионния сериал, през 2011 г. излиза „Възходът на планетата на маймуните“, а три по-късно и „Зората на планетата на маймуните“, които също оправдават изцяло интереса на зрителите. Реализиран изцяло с помощта на модерните кино технологии, филмът отнема 170 млн. бюджет, но в крайна сметка печели почти 5 пъти по толкова.
Приходи в световен мащаб: 708 279 489

6. „Невероятният Спайдър-мен 2″

През 2012 г. не особено популярният Марк Уеб бе натоварен с тежката задача да бъде сравняван с легендарния Сам Рейми и колосалния успех на оригиналната му поредица за човека -паяк с Тоби Магуайър, след като горепосочените имена напуснаха заради конфликт със студиото. Финансово, постъпленията от трилогията до този момент се изчисляваха в около 2,7 милиарда долара. Е, след възобновяването на сагата, вече с Андрю Гарфийд в главната роля, положението не се оказа чак толкова зле, след като първата част донесе близо 760 млн. През 2014 г. излезе и вторият епизод, а цифрите също се оказаха много, много прилични.

5. „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“

Комиксите на Марвел винаги са успявали да грабнат широката публика, независимо от това до каква степен кино студията преекспонират с тях. Не е изключение и поредицата за „Капитан Америка“, макар че ако сме откровени, печалба от едва 370 000 000 за първия филм от 2011 г., реализиран с бюджет от 140, едва ли е кой знае колко впечатляващо постижение. От Paramount обаче решиха да заложат на същата формула и продължението се оказа далеч по-успешно, доказвайки, че понякога и случайността има своето значение.
Приходи в световен мащаб: 714 083 572

4. „X-Meн: Дни на отминалото бъдеще“

И отново комиксова екранизация, макар че този път фактът, че говорим за финала на прочутата поредица, оказа огромно влияние върху успеха на филма. Фентъзи продукцията на Брайън Сингър, разказваща за трудния живот на хората мутанти, остана на косъм от това да влезе в челната тройка на най-печелившите заглавия за 2014 г. Е, не можем да подминем и бюджета от 200 млн. долара, вероятно включващ хонорарите на имена като Хю Джакмън, Джеймс Макавой, Дженифър Лоурънс, Холи Бери и компания.
Приходи в световен мащаб: 746 045 700

3. „Господарка на злото“

Първият опит на Анджелина Джоли да се включи в нестандартна филмова приказка – Beowulf през 2007 г. се оказа провал както за нея, така и за самото заглавие. Съвсем друга обаче се оказа ситуацията през 2014 година, когато прие да изпълни главната роля в мащабната продукция на Дисни – Maleficent, влизайки в образа на най-емблематичната злодейка от „Спящата красавица“, магьосницата Злодеида . Е, магията явно проработи, защото печалбата този път бе повече от колосална, а Анджи затвърди реномето си на един от най-доходоносните актьори в последните години.
Приходи в световен мащаб: 757 752 378

2. „Пазители на галактиката“

Помните ли какво ви казахме за вселената на Марвел?! Е, докато спим спокойни, знаейки, че има кой да бди над нас (независимо, че говорим за банда, включваща миеща мечка, подобен на дърво хуманоид и компания), фактите сочат, че „Пазители на галактиката“ се нарежда на втора позиция сред най-печелившите десет филма за годината. Тук е любопитно да отбележим, че горепосочените герои се появяват за първи път в комиксите на Marvel още в далечната 1969 г., а в киното – явно чак през 2014 г. Смеем да твърдим обаче, че с подобни цифри това е само началото на техните приключения на големия екран…
Приходи в световен мащаб: 771 815 000

1. „Трансформърс: Ера на изтребление“

Майкъл Бей никога не е бил приеман като особено сериозен режисьор, още повече че е познат далеч повече с работата си над редица реклами на Victoria’s Secret, отколкото в киното. Едно обаче нито един от опонентите му не може да отрече – независимо, че нито един епизод на блокбъстър поредицата „Трансформърс“ не би могъл да мине за стойностно заглавие, то всичките са буквално „работилница за пари“. Само предходната серия – Dark of the Moon мина колосалната цифра от 1 милиард долара приходи, а сега и „Ера на изтребление“ повтори постижението, превръщайки се по този начин в най-успешната откъм постъпления продукция за 2014 година(и то без да разчита на кой знае какви имена в каста, изключвайки Марк Уолбърг). Е, какво да кажем за финал, освен че за пореден път роботите на Майкъл Бей потрошиха изцяло световния боксофис

inlife.bg

 

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.