Тони Блеър от Тоскана

| от |

Матео Ренци – лидерът на Демократическата партия в Италия, е най-вероятният следващ премиер на страната след оставката на Енрико Лета, коментира Дойче веле.

Досегашният министър-председател Енрико Лета изгуби доверието на съпартийците си – на състоялия се в четвъртък форум голяма част от тях гласуваха срещу него и той бе принуден да се оттегли. Този дефакто вътрешнопартиен преврат бе оглавен от 39-годишния Матео Ренци, избран съвсем наскоро за председател на партията, който от седмици насам критикува правителството заради неговата колебливост и липса на воля за извършването на реформи. Сега Ренци е кандидатът за следващ премиер и вече обеща драматична промяна в курса: „Трябва всички заедно да се измъкнем от блатото. Не става дума за това да продължим в същата посока, а да сменим целта, темпото и ритъма“.

Adesso! Matteo Renzi per le primarie del Partito Democratico

Любимец на медиите

Силни думи, както обичайно. И вниманието на медиите неизбежно е привлечено, което е гаранция за подем в политическата кариера. Ренци е напълно наясно с този факт – работил е години наред в семейната маркетингова агенция и знае как функционира обществото. Избрал си е ролята на борец срещу старите партийни елити, на Тони Блеър от Тоскана. Неговият стремителен възход в италианската политика се дължи и на активното му присъствие във вестникарските заглавия още от началото на партийната му кариера като сътрудник на Романо Проди. Сега вече е там, където би желал да бъде – премиерското кресло го чака, необходима е само благословията на президента Джорджо Наполитано.

Ренци вече получи друга една политическа благословия – тази на Силвио Берлускони, който имаше желанието да го привлече към своята парти. Двамата наскоро проведоха среща /също нашироко отразена от медиите/, предназначена принципно за обсъждането на нов избирателен закон, но най-вероятно е било разисквано и бъдещото правителство. Берлускони и Ренци може да са от два конкуриращи се политически лагера, но и двамата се отнасят към политическите постулати пределно гъвкаво. Свързва ги и още нещо – инстинктът за власт, интензивното представяне в медиите и призивите за радикални промени.

Оригинални визии няма

Навремето Берлускони се кълнеше, че никога няма да влезе в политиката. Но и Ренци твърдеше доскоро, че в никакъв случай не иска да свали Енрико Лета. А сега – след Марио Монти и Лета – той най-вероятно ще стане третият правителствен ръководител от 2011 насам, който не е избран от народа. Което обаче очевидно не го смущава, а и не вижда необходимост от провеждането на предсрочни избори: „Би могло да се допусне, че предсрочните избори биха имали оздравителен ефект. Но има и един малък недостатък – в сегашната ситуация те в никакъв случай не биха разрешили проблемите, пред които сме изправени“, твърди Матео Ренци.

Той се стреми да се представи за човек, способен да се справи с проблемите – това е неговият имидж, разпространяван от медиите: и когато кара колело из изградената от него пешеходна зона във Флоренция, и при освещаването на нови обекти или оказването на съдействие на пострадалите при наводнение. Но Флоренция вече е минал етап – сега става дума за националните проблеми, като например високата безработица, във връзка с която Ренци вече е предложил реформа на пазара на труда. Но нито една от политическите му идеи или визии не е наистина нова и оригинална – когато говори за устойчиво развитие напомня на Ники Вендола от лявото зелено движение SEL, а когато става дума за финанси и икономика звучи като Марио Драги.

121026030533-berlusconi-woman-story-top

Какво ще се промени?

Гражданите на Италия се отнасят към предстоящата смяна във властта по-скоро сдържано след всичките обещания и разочарования от последните месеци. „Когато Ренци стана председател на партията, трябваше да се откаже от кметския пост във Флоренция, но не го направи. Той по нищо не се различава от другите политици“, казва жена от Гросето в Тоскана. А един жител на Милано отбелязва: „Дори и Ренци да направи нещо по-добро, ще има нужда от 15 години, докато се стигне до промяна“.

Разочарованието, което изпитват голяма част от италианците, не би могло да се преодолее лесно – само силни думи няма да са достатъчни. Обещанията на Матео Ренци трябва да бъдат последвани от дела, за което обаче му е необходимо мнозинство в парламента. И политическите интриги неизбежно ще продължат.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.