Толкова просто, толкова измамно

| от |

Катрин Калвайт, Зюддойче цайтунг

Унгария има нова любима игра, но тя хич не е забавна: поражението на опозицията. На снимки от предизборните събития на премиера Виктор Орбан се виждаше необозримо море от народ, простиращо се далеч отвъд рамките на кадъра, чието ъгълче е защриховано. Погледнете, казва този похват: опозицията мобилизира само толкова хора, колкото се побират в това ъгълче. Тъжно, нали?

В предварителните информации за изборите в неделя освен това с удоволствие се отбелязвше, че Орбан редовно произнася публични речи. Опозицията, обратно, провежда групови терапевтични сбирки.

orban-pk-BM-Bayern-Strasbourg

Феноменът на националконсервативния популизъм, който триумфира в Унгария, не е нещо ново в Централна Европа. Полша при братята Качински, Словакия при Роберт Фицо или Чехия при Вацлав Клаус навлязоха още в средата на миналото десетилетие във фазата на обръщане към националното и антилибералното. Това трябваше да послужи като лекарство срещу отровата на несигурността, на засилените социални различия и икономическата нестабилност.

Почти всички нови държави членки на Европейския съюз, които преминаха през такъв период на дезориентация – най-късно това се случи с настъпването на  международната финансова криза – решиха впоследствие да поемат по рационален курс на консолидация в сътрудничество с европейските партньори и, където беше необходимо – с международни кредитори. Силно лекарство вместо безредици, европеизация вместо радикализация.

Унгария, както и останалите държави от останалата част на постсъветската империя, премина през дълъг процес на преход – по-елегантно и по-лесно, отколкото това се удаде на по-малко опитните със Запада източни страни. Комунистическите елити бяха интегрирани, правителството беше ту дясно, ту ляво.

Но цената на това беше висока. Чрез неофициални договорки в новия свят на глобализирания неолиберализъм елитът си отряза голямо парче от тортата и натрупа привилегии. Същевременно той прехвърли на абсурдно раздутия държавен бюджет безчет социални плащания, за да запази крехкия социален мир. Това нямаше как да приключи благополучно.

Още по-интересен от исторически вродената слабост на неговите противници е обаче въпросът какво толкова по-различно и по-убедително направи Орбан, че избирателите почти не видяха алтернатива на неговия националистически и популистки курс.

Орбан залага идеологическа примамка на своя търсещ ориентир и дълбоко разединен  народ, която дългосрочно обслужва не само Унгария, но и самия него: семейство, дом, вяра, ред, нация. Малко вероятно е по този начин да умиротвори и оздрави страната. Но с радикалната подмяна на елитите, с централизирането на властта и с провъзгласяването на една постоянна революция той постави теоретичните основи на продължително еднопартийно управление. Който не е с него, е против него, следователно – срещу Унгария. Това е начинът, по който политическите противници или се демонизират, или се игнорират.

Унгарският премиер звучи като Путин: някога сме били велики и пак ще станем велики. Не сме съгласни с мнозинството, но имаме основания за това. Напоследък Будапеща демонстративно пропагандира отваряне на изток и търсене на близост с Путинова Русия. Оттам идват атомната енергия и парите, но практически никаква критика.

Унгария е един от големите получатели на средства в Европейския съюз, но европейските партньори биват описвани като „имперски бюрократи“ и лакеи на международните финансови пазари. Международните концерни трябва да осигуряват работни места, но вместо това „атакуват унгарските семейства и изнасят свръхпечалби от страната“. В международен план това предизвиква гняв и протести. И какво от това? Така се събира по-голяма подкрепа.

Премиерът бива описван като популист. Но той е популист от нов тип – точно като, например, новият сръбски правителствен ръководител, националиста Александър Вучич: Европа, да, благодаря, ако ни носи предимства, но над всичко е нашата велика, горда нация.

Идеологията и на двамата е основана на концепцията, че има един хомогенен народ, чиято воля е насочена към истинското общо благо и се нуждае единствено от автентични представители, които да осъществят тази воля. Политологът Ян-Вернер Мюлер говори за хора като Орбан в своята „политическа теория на популизма“. Мюлер показва как този нов популизъм функционира навсякъде в Европа като се насочва не към губещите от модернизацията, а към печелещите от нея: политически легитимно е само това, което се вмества в моралната ни концепция. Харизматичният ръководител се представя като човек, който знае от какво има нужда народът. Ако някой е на различно мнение, той не е част от „народа“.

Тук прозира опасност, която ще се прояви и при изборите за Европейски парламент от силно антиевропейски страни като Австрия, Франция, Холандия и Унгария. Тази опасност идва от популисти, които твърдят, че говорят от името на народа, чийто глас в ЕС не се чува; и за нациите, които биват обезкръвявани, плячкосвани и принизявани. Толкова просто и толкова измамно.

За опозицията е трудно да се справи с тази стратегия, особено в Унгария. Защото, ако дясноконсервативният премиер постигна нещо през последните четири години, то беше обезкуражаването на неговите противници. Потискането им. Управляващата партия „ФИДЕС“ процъфтява при хранилките на властта и благоговее пред лидера си Орбан заради усещането, че представлява истинската нова Унгария. Маргинализираната левица е травмирана от „националната революция“, която връхлетя като ураган с мнозинството от две трети в парламента за партията „ФИДЕС“. Тя допуска нейните политици, които настояват за повече плурализъм, повече правна сигурност, повече разделение на властите и повече Европа, да изглеждат може би като по-добри демократи, но – в дискурса на Орбан – като по-лоши унгарци. Там груповата терапия вероятно е по-необходима от изборна победа.

А какво би сторил съюзът на левите, либералите и зелените за смяна на правителството с една изборна победа, ако по някакво чудо и обратно на всички прогнози, беше спечелил? Би ли могъл да управлява?

Чисто технически това би било трудно. Понеже много постове във властта са заети чак до следващия парламентарен мандат, а много закони са така написани, че могат да се променят само с мнозинство от две трети. Опозицията досега не успя да намери средство да се противопостави на патетичното нахлуване на национални символи и на определено антиинтелектуалната, насочени към малките хора и уютната посредственост политика, която замества политическото участие с парични подаръци и  влияние.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.