Толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията? Не, много по-зле е!

| от | |

Юлия Маркова

Хей, вие, тези дето скролвате из фейсбук. Пробвали ли сте се някога да помогнете? Да свършите някаква работа, без да ви плащат за нея? (За тези, които са го правили се радвам, няма нужда да ми отговарят. И нямам нищо против платената работа – трябва да ядем все нещо, но просто нещата там са различни.)

varna

 

Обикновено не публикувам твърде много из фейсбук. Даже почти не го правя, особено пък по нашумели теми. Но днес ми дойде вдъхновението, така че ще попиша, а който иска да чете. Няма да се тагвам в кафето или фитнеса – само ще разкажа как мина основната част от деня ми. Който ме познава достатъчно, ще знае, че далеч не съм от най-чувствителните и емоционалните. Започнах да се занимавам с доброволчество, защото ми предлагаха сертификати… И не е като затова да не съм правила доста безмислени неща, но поне шепата струващи си промениха нещо в мене. И точно онова промененото в моето аз ме накара да се осъзная, да взема назаем едни гумени ботушки, да се кача в двойката с група приятели и да поема към Аспарухово, където проблемите вече са истински.

И така стигнахме до сборния пункт, награбихме кофи и лопати, разпределиха ни и поехме към улица „Горна Студена” – тамън онази много пострадалата зад станалия забележителен от новините трафопост с графит „ФАРС”. Намерихме адреса, към който ни пратиха, наредихме се и започнахме да се чудим какво да правим. Тръгваш да ринеш кал от пътя – казват ти, че няма смисъл – ще я изрине багера. После ти казват да местиш купчината боклуци от едно място на друго. И го правиш и се чудиш това пък кому е нужно. А фактите, че дадоха на момичетата кофи, а на момчетата лопати – не коментираме. Бързо се усетихме коя работа е по-тежка и се разменихме. Изобщо не беше най-организираното мероприятие, на което съм присъствала, но никого не мога да виня – надали някой може да организира перфектно стотици доброволци в толкова тонове кал.

Поизринахме един съседен двор от калта. А после ни привикаха да помагаме в горната част на улицата. И тогава осъзнахме, къде е истинският ужас. Вечерта на бедствието много познати от други градове ми писаха: „Хей, във Варна толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията?”. Ами… НЕ. МНОГО ПО-ЗЛЕ Е! КАЛ. В къщите, та чак до тавана. Всичко, което има беше КАЛ. КАЛ, А В КАЛТА ХОРА! Вървиш (или по-скоро потъваш, не можеш да си измъкнеш краката) и ти обясняват: в тази къща умряла бабата, в онази снахата, там възрастният мъж – описват ти го все едно са умрели пилета, а не хора.

И да – вярно, че хората в района са почти изцяло цигани, вярно, че незаконно построените им къщи са една от причините за мащабите на трагедията. Но все пак това са човешки животи. Като няма кой да ни цивилизова циганите, е пък дайте да ги оставим да измрат в калта… След като ни заболя достатъчно от гледката, започнахме да работим някак с повече хъс. Колко е имало смисъл не мога да кажа. Имаше ги и моментите, в които половин час вадим кал от една къща, а после ни казват: „Зарежете, от гражданска защита ще я съборят и без това.”. Не мога да се похваля, че сме спасили Аспарухово. Но пък помогнахме кой с каквото може. А всеки може. Най-малката бонбона от компанията ни беше на впечатляващите десет години, ала и тя намери какво да свърши. Желание да има. Ако всеки от нас беше отишъл да изчисти по един квадратен метър (което в тези условия всъщност не е чак толкова лесно), всичко щеше да се нормализира (поне доколкото е възможно) доста по-бързо.

Един мой близък приятел (не че няма да се досетите кой е) беше написал пост за това, как се гордее, че е българин, заради тази подкрепа, която хората оказват в засегнатия район. Аз не съм сигурна да се гордея ли. Ако не бяхме в България, най-вероятно изобщо нямаше да се случи тази трагедия. Не и в тези мащаби. И нямаше да има нужда хората да събират от недоимъка си да помогнат. А и тези, които неуморно гребяха кал около мен, бяха я чуждестранни студенти, я етнически турци, я роми. Българска реч чувах най-малко. Но добри хора имаше. Такива, които искаха безкористно да помогнат имаше. Имаше и много други младежи. Радвам се, че видях доста познати лица. В заключение: макар тези покъртителни количества кал да ме караха да се чувствам нищожна, малка и безсилна, това, че сред нея бяха нагазили още стотици хора, пъплещи насам натам с кофи и лопати, ми даде надежда.

Оказва се, че онова странно племе „човеци”, състоящо се от индивиди, готови да си подадат ръка в труден момент, далеч не е толкова малко. Явно не съм единствената, на която и се иска да изрине калта от живота си. Пък ако случайно и вие имате това желание – знаете къде е Аспарухово. Може да започнете от там!

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.