Толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията? Не, много по-зле е!

| от | |

Юлия Маркова

Хей, вие, тези дето скролвате из фейсбук. Пробвали ли сте се някога да помогнете? Да свършите някаква работа, без да ви плащат за нея? (За тези, които са го правили се радвам, няма нужда да ми отговарят. И нямам нищо против платената работа – трябва да ядем все нещо, но просто нещата там са различни.)

varna

 

Обикновено не публикувам твърде много из фейсбук. Даже почти не го правя, особено пък по нашумели теми. Но днес ми дойде вдъхновението, така че ще попиша, а който иска да чете. Няма да се тагвам в кафето или фитнеса – само ще разкажа как мина основната част от деня ми. Който ме познава достатъчно, ще знае, че далеч не съм от най-чувствителните и емоционалните. Започнах да се занимавам с доброволчество, защото ми предлагаха сертификати… И не е като затова да не съм правила доста безмислени неща, но поне шепата струващи си промениха нещо в мене. И точно онова промененото в моето аз ме накара да се осъзная, да взема назаем едни гумени ботушки, да се кача в двойката с група приятели и да поема към Аспарухово, където проблемите вече са истински.

И така стигнахме до сборния пункт, награбихме кофи и лопати, разпределиха ни и поехме към улица „Горна Студена” – тамън онази много пострадалата зад станалия забележителен от новините трафопост с графит „ФАРС”. Намерихме адреса, към който ни пратиха, наредихме се и започнахме да се чудим какво да правим. Тръгваш да ринеш кал от пътя – казват ти, че няма смисъл – ще я изрине багера. После ти казват да местиш купчината боклуци от едно място на друго. И го правиш и се чудиш това пък кому е нужно. А фактите, че дадоха на момичетата кофи, а на момчетата лопати – не коментираме. Бързо се усетихме коя работа е по-тежка и се разменихме. Изобщо не беше най-организираното мероприятие, на което съм присъствала, но никого не мога да виня – надали някой може да организира перфектно стотици доброволци в толкова тонове кал.

Поизринахме един съседен двор от калта. А после ни привикаха да помагаме в горната част на улицата. И тогава осъзнахме, къде е истинският ужас. Вечерта на бедствието много познати от други градове ми писаха: „Хей, във Варна толкова ли е зле, колкото го дават по телевизията?”. Ами… НЕ. МНОГО ПО-ЗЛЕ Е! КАЛ. В къщите, та чак до тавана. Всичко, което има беше КАЛ. КАЛ, А В КАЛТА ХОРА! Вървиш (или по-скоро потъваш, не можеш да си измъкнеш краката) и ти обясняват: в тази къща умряла бабата, в онази снахата, там възрастният мъж – описват ти го все едно са умрели пилета, а не хора.

И да – вярно, че хората в района са почти изцяло цигани, вярно, че незаконно построените им къщи са една от причините за мащабите на трагедията. Но все пак това са човешки животи. Като няма кой да ни цивилизова циганите, е пък дайте да ги оставим да измрат в калта… След като ни заболя достатъчно от гледката, започнахме да работим някак с повече хъс. Колко е имало смисъл не мога да кажа. Имаше ги и моментите, в които половин час вадим кал от една къща, а после ни казват: „Зарежете, от гражданска защита ще я съборят и без това.”. Не мога да се похваля, че сме спасили Аспарухово. Но пък помогнахме кой с каквото може. А всеки може. Най-малката бонбона от компанията ни беше на впечатляващите десет години, ала и тя намери какво да свърши. Желание да има. Ако всеки от нас беше отишъл да изчисти по един квадратен метър (което в тези условия всъщност не е чак толкова лесно), всичко щеше да се нормализира (поне доколкото е възможно) доста по-бързо.

Един мой близък приятел (не че няма да се досетите кой е) беше написал пост за това, как се гордее, че е българин, заради тази подкрепа, която хората оказват в засегнатия район. Аз не съм сигурна да се гордея ли. Ако не бяхме в България, най-вероятно изобщо нямаше да се случи тази трагедия. Не и в тези мащаби. И нямаше да има нужда хората да събират от недоимъка си да помогнат. А и тези, които неуморно гребяха кал около мен, бяха я чуждестранни студенти, я етнически турци, я роми. Българска реч чувах най-малко. Но добри хора имаше. Такива, които искаха безкористно да помогнат имаше. Имаше и много други младежи. Радвам се, че видях доста познати лица. В заключение: макар тези покъртителни количества кал да ме караха да се чувствам нищожна, малка и безсилна, това, че сред нея бяха нагазили още стотици хора, пъплещи насам натам с кофи и лопати, ми даде надежда.

Оказва се, че онова странно племе „човеци”, състоящо се от индивиди, готови да си подадат ръка в труден момент, далеч не е толкова малко. Явно не съм единствената, на която и се иска да изрине калта от живота си. Пък ако случайно и вие имате това желание – знаете къде е Аспарухово. Може да започнете от там!

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.