Tимошенко? Не, благодаря!

| от |

След над две години затвор Тимошенко излезе на свобода и обяви, че ще се кандидатира за президент. Не всички украинци обаче одобряват решението ѝ. Те смятат, че тя не е подходяща да изведе страната им към ново начало, пише Дойче веле.

timoshenko

При първата си поява пред демонстрантите на площад „Независимост“ в Киев, излязлата от затвора Юлия Тимошенко обяви, че ще се кандидатира за президент. Въодушевлението на украинците обаче не бе кой знае колко голямо. Известният коментатор на киевското онлайн-издание „Украинска правда“ Серхий Лешченко се изразява повече от ясно: „Юлия, стига ни толкова!“. Той признава, че процесът срещу Тимошенко е бил политически мотивиран, но в същото време смята, че сега не е ред на Тимошенко да управлява страната.

Според него, новият държавен глава би трябвало да бъде някой, срещу когото не е имало никакви обвинения в корупция. А срещу Юлия Тимошенко имаше такива. Журналистът припомня, че като управителка на газовия монополист „Обединени енергийни системи на Украйна“ през 1990-те години бившата премиерка е натрупала милиони.

„На площад „Независимост“ се родиха хиляди лидери, които не биха управлявали по-лошо от Тимошенко“, пише в блога си Лешченко. Подобно мнение се чува все по-често. „Скъпа Юлия Тимошенко, ние не демонстрирахме за Вас на площад „Независимост“, нито пък за Вашия заместник Александър Турчинов“, пише една активистка във Фейсбук и добавя: „Не за вас мряха и хората по уличните барикади“. Същата блогърка по-нататък изказва мнение, че за Тимошенко ще бъде по-подходящо да се подложи на планираните медицински изследвания в Германия, вместо да се стреми към президентския пост в Украйна.

Президентът Турчинов – дясната ръка на Тимошенко

В неделя (23.02.) Александър Турчинов беше избран от парламента в Киев за временно изпълняващ длъжността президент на страната. Преди това пък той стана и председател на парламента. С тези си два поста Турчинов, който е смятан за „дясната ръка на Тимошенко“, се превърна в най-овластената фигура в страната. В своето обръщение към нацията той обеща „завръщането на Украйна в кръга на европейските народи“, но едновременно с това и добри отношения с Русия, ако тя не оспорва европейския избор на Киев.

Завръщането на Тимошенко в политиката крие доста потенциал за нови конфликти, смятат мнозина наблюдатели в Киев. Плакатите с лика на бившата премиерка присъстваха от самото начало на протестите на площад „Независимост“, но исканията за нейното освобождаване никога не са били основен приоритет. Нито оспорваният политически процес срещу бившата водачка на опозицията, нито осъждането ѝ през есента на 2011 са събирали толкова много хора на протест, колкото през последните месеци. В нейна подкрепа се събираха около стотина нейни привърженици и не напразно се създаваше впечатлението, че Западът е този, който проявява по-голяма загриженост за съдбата на Тимошенко, отколкото нейните собствени сънародници.

Не са малко украинците, които обвиняват Тимошенко за провала на „Оранжевата революция“ от 2004, в която бившата премиерка игра основна роля. Хората не са забравили и как през 2009 Тимошенко явно беше готова на сделка с Янукович, за да се промени конституцията. Самият Янукович обаче впоследствие се отметна от договорките с нея.

Anti-government protest in Ukraine

Кличко или Тимошенко

Конфликти се очакват и между нея и Витали Кличко. Отношенията между двамата опозиционни политици от години насам са напрегнати. Когато Кличко искаше да стане кмет на Киев през 2008, Тимошенко му отказа подкрепа и издигна като своя кандидатура заместника си Турчинов. Нито един от двамата тогава не постигна успех на изборите. Сега както Тимошенко, така и Кличко имат амбиции към прездидентския пост. Междувременно те ясно заявиха и претенциите си. Актуални социологически проучвания за шансовете на единия или другия няма, но предишни изследвания даваха минимална преднина на Кличко. За разлика от Тимошенко, която беше принудена да стои в затвора, Кличко разви голяма активност покрай барикадите, опитвайки се да предотврати проливането на кръв. Сега той вероятно се чувства неправилно подминат и пренебрегнат.

В неделя (23.2.) Юлия Тимошенко до известна степен „даде на заден ход“, заявявайки, че „сега не е време“ да се обсъжда избора на нов президент. Наблюдатели обаче предполагат, че тя няма да се откаже лесно от претенциите си към президентския пост. Тимошенко е най-опитната от всички опозиционни политици, а има и най-голям дар слово.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.