Терзанията на либералите

| от |

Костас Вергопулос / Монд Дипломатик

Обогатяването на едно малцинство насърчавало икономическия растеж, допринасяло за намаляване на безработицата и за подобряване на жизнените условия за бедните – дълго време този постулат определяше съдбата на САЩ. Днес, когато народните слоеве продължават да страдат от кризата и социалното неравенство се задълбочава, тази теза се оспорва от президента Барак Обама и от някои икономисти либерали, които преди я защитаваха разпалено.

Obama_Twitter_concurso_Reparalia_invierno_blog_manitas_premio_regalo_sorteo

В БЛАТОТО от дебати за бъдещето на капитализма пословичният камък не беше хвърлен от някой патентован противник, а от един от най-ревностните защитници на системата – Лорънс Съмърс. Бивш президент на Харвардския университет, той се прослави със страстта си към банковата дерегулация по време на втория президентски мандат на Клинтън, когато беше финансов министър (1999-2001). Барак Обама го назначи за директор на Националния икономически съвет. Заемаше този пост до 2010 г. Сега щедро раздава съвети на света на финансите. Така за периода 2008-2009 г. спекулативният фонд „D. E. Shaw“ му преведе 5,2 милиона долара за лекции, хонорувани по 135 000 долара всяка. Ето защо никой не очакваше да чуе от него какъвто и да било дисидентски шепот.

Камъкът цопна в блатото по време на годишната конференция на Международния валутен фонд във Вашингтон на 7 и 8 ноември 2013 г. Ами ако капитализмът сам се е вкарал в капана на „една вековна стагнация“, пита се приятелят на банкерите. „Преди четири години успяхме да успокоим финансовата паника, парите за спасителния план бяха върнати, кредитният пазар беше оздравен. (…) Степента на икономическа активност обаче не нарасна и растежът остана слаб.“ Съмърс продължава разсъжденията си на страниците на Файненшъл таймс. Там той констатира, че Федералният резерв (американската централна банка), който поддържа лихвени проценти близки до нулата, почти се е лишил от допълнително поле за маневриране и не е в състояние да насърчава икономическата активност. Поради това Съмърс изказва предположение, че спекулативните балони са станали необходима патерица за растежа.

Четири основни показателя, всичките ориентирани към спад, обясняват тази мрачна констатация. Първо, вече три десетилетия продължава спадът наестествения лихвен процент* (термините, отбелязани със звездичка, са обяснени в речника към статията), т. е. спада печалбата. Второ, от тринадесет години насам намалява производителността на труда. Трето, вътрешното търсене се свива от 80-те години на миналия век. И четвърто, наблюдава се стагнация и дори регрес в производствените инвестиции* и в брутното формиране на фиксиран капитал* след 2001 г., въпреки масовото инжектиране на финансови стимули, приложено от Алън Грийнспан и приемника му начело на Федералния резерв – Бен Бернанке.

В резултат на това притежателите на капитали, загрижени да осигурят оцеляването си, вече не се стремят да увеличават максимално печалбите си, като стимулират производството. Вместо това увеличиха своята част отдобавената стойност* – дори с цената на свиване на растежа. Така, твърди Съмърс, системата е в безнадеждна ситуация и не се вижда лек, който да я извади оттам. Това положение на всичко отгоре причинява социални трудности, които засилват „ерозията“ на зданието. От една страна, разрастването на социалното неравенство подкопава устоите на средната класа, смятана за гарант на стабилността на обществото, институциите и демокрацията. От друга страна, масовата безработица води до загуба на приходи (за нацията) и на потенциални печалби (за капитала).

Компании, които вече не инвестират

КОГАТО изразът „вековна стагнация“ беше пуснат в обръщение, заваляха реакции. В прогресивните среди настъпи объркване от постановката „неподлежащ на реформиране“ капитализъм, изненадващо формулирана от отявлен идеологически противник. Консерваторите пък с раздразнение изразиха съжалението си, че един от техните може да проявява такова съмнение. На тях обаче дисидентът напомни: „Трябва да се прави разлика между предвиждане и препоръка.“

Първоначално на страховете на Съмърс се гледаше като на ехо от диагнозата, формулирана през 30-те години на миналия век от американския икономист Алвин Хансен (1887-1975). „Вековната стагнация“, която Хансен е имал предвид обаче, е произтичала главно от забавяне на демографския растеж и от изчерпване на технологичните нововъведения, способни да вдъхнат втора младост на икономическата система. Анализът му се доближава до този на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), който беше песимист за бъдещето на капитализма, но смяташе, че кризата трябва (и може) да бъде избегната. Съмърс обаче не се позовава на демографския фактор, нито на някакво изчерпване на технологичните новости. Той основава оценките си на емпиричната равносметка от последните три десетилетия.

Неолибералната десница го упреква, че обръща причинно-следствената връзка. Тя твърди, напротив, че финансовите балони не стимулират икономическия растеж, а водят до безизходица; че плачевните икономически резултати на западните държави не обясняват свръхзадлъжняването им, а произтичат от него. Бившият член на борда на директорите на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги смята, че: „Суровите ограничения не намаляват растежа, а обратното – слабият растеж налага суровите ограничения“. Някои анализатори дори се позовават на Кейнс, за да оборят разбиранията на Съмърс. Британският икономист предлагаше ни повече, ни по-малко „да се приложи евтаназия на рентиерите“, а толерирането на финансовите балони, за да се стабилизира икономиката, води до обратното – да се сервилничи на рентиерите.

Когато бившият министър пледира да се възстанови „добродетелната спирала“ на растежа, ортодоксалните му критици противопоставят добродетелите на „настъпателните строги икономии“, които да подготвят икономическия подем, оздравявайки основите на икономиката. Ако сегашният проблем е наистина вековен, твърдят те, той се нуждае също от вековни решения, а не от „фокуси“. Ето и пример за предлагани структурни решения: да се намали облагането на предприятията или, както искат републиканците в САЩ, „икономиката да бъде освободена от смазващата тежест на социалната държава“, представяна като „най-скъпата в света“. Други анализатори, като професора от Харвард Кенет Рогоф, внушават, че немощният икономически растеж от 2008 г. насам отразява не вековна тенденция, а неспособността на управляващите да се заемат с дълга, без да вредят на растежа.

В прогресивния лагер Пол Кругман, лауреат на наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел, се съгласява с констатацията на Съмърс, но отхвърля съдържащото се в нея заключение за стагнацията като „нова норма“ на капиталистическата система. Според него човек ще изпадне в заблуждение, ако приеме, че са били използвани всички средства за съживяване на икономиката. Всъщност е било използвано само монетарното оръжие – намаление на лихвените проценти и печатане на пари. Другото възможно оръжие според него е бюджетът, като идеята е да се заложи на публичните инвестиции, които ще компенсират свиването на частните инвестиции.

Големите компании засега не инвестират, въпреки че разполагат със сериозни парични резерви. На 22 януари 2014 г. Файненшъл таймс отбеляза, че американските компании извън финансовия сектор държат 2800 милиарда долара, от които 150 милиарда са в касите на компанията „Епъл“. От своя страна журналистът Джеймс Сафт писа в Интернешънъл Ню Йорк таймс:„Изглежда компаниите са много по-благоразположени да трупат пари или да ги използват за купуване на акции, вместо да създават нови производствени мощности.“ През 70-те години нематериалните активи* на американските компании възлизаха средно на около 5% от всичките им активи. През 2010 г. делът на нематериалните активи стигна… 60%.

В периода 2010-2013 г. Федералният резерв инжектира близо 4000 милиарда долара в американската икономика. Но вместо да стимулират производствените възможности на страната, голяма част от тези пари отидоха за доходоносни спекулативни вложения, по-специално в бързо развиващите се страни. Така „наличните“ пари в американската икономика днес са по-малко, отколкото през 2008 г. Същото явление се наблюдава и в Европа.

Икономика, която отказва да се съживи, въпреки че има голям приток на пари – това е добре познат проблем. Става дума за „капан за ликвидността“, описан от Кейнс през 30-те години. Има само едно решение – да се прибегне до бюджетно харчене, втория инструмент на икономическата политика. „В период на рецесия, подчертава Кругман, всеки разход е добър. Производствените разходи са по-добри. Но и непроизводствените са по-добре от нищо“.

В Европа този възглед се възприема като вятърничав

И ДОКАТО почитателите на водещите либерални мислители Айн Ранд, Фридрих Хайек и Милтън Фридман продължават да защитават социалните неравенства, като ги обявяват за неизбежно условие, от което зависи съживяването на икономиката и благополучието, САЩ са на път да осъзнаят вредата от тях. В изказването си от 4 декември 2013 г. и най-вече в речта си за състоянието на Съюза от 29 януари 2014 г. президентът Обама не само осъди неравенствата по отношение на доходи и блага (които непрестанно се задълбочават), но и категорично заяви, че „неравенството е ключовият проблем на нашето съвремие“ и че то вреди на растежа и на заетостта.

Робърт Райш, министър на труда по времето на Бил Клинтън, посвети неотдавна документалния филм Неравенство за всички на задълбочаването на социалното неравенство в САЩ. Средната годишна заплата през 1978 г. беше 48 000 долара. Сега тя едва достига равностойността на 34 000 долара като покупателна способност. И обратно, средният доход на домакинство при единия процент най-богати американски семейства възлизаше на 393 000 долара през 1978 г., а сега е над 1,1 милиона долара. Вече пет години 1% от населението си присвоява 90% от растежа на брутния вътрешен продукт, а останалите 10% се разпределят на 99% от населението. Оказва се, че нищожно малцинство от 400 личности разполага с толкова блага, с колкото разполагат 150-те милиона най-бедни американци. Но макар в САЩ все по-открито да се приема, че има пряка зависимост между социалното неравенство и стагнацията, в Европа, и особено в Германия, този възглед продължава да се възприема като вятърничав.

Сегашното положение напомня за друг исторически период, белязан с подобна концентрация на богатството – 20-те години на миналия век, които завършиха с краха през 1929 г. и Голямата депресия. Тогава защо отново се отрича причинно-следствената връзка между обедняването на преобладаващата част от населението и забавянето на икономиката? Разходите на четиристотин личности никога не могат да се сравняват с разходите на сто и петдесет милиона американци. Колкото повече приходите се концентрират на върха, толкова повече националните разходи се свиват в полза на спестяванията и на финансиаризацията, в ущърб на инвестициите и на заетостта. Когато имането на най-богатите расте от непроизводствени източници, от все по-силно изсмукване на добавена стойност, икономическият растеж се забавя. Така системата подкопава собственото си възпроизводство.

Неолиберализмът, който претендираше да изведе капитализма от кризата, я задълбочи. И не се намираме пред въвеждането на „нова норма“, а в безизходица…

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА