Терзанията на либералите

| от |

Костас Вергопулос / Монд Дипломатик

Обогатяването на едно малцинство насърчавало икономическия растеж, допринасяло за намаляване на безработицата и за подобряване на жизнените условия за бедните – дълго време този постулат определяше съдбата на САЩ. Днес, когато народните слоеве продължават да страдат от кризата и социалното неравенство се задълбочава, тази теза се оспорва от президента Барак Обама и от някои икономисти либерали, които преди я защитаваха разпалено.

Obama_Twitter_concurso_Reparalia_invierno_blog_manitas_premio_regalo_sorteo

В БЛАТОТО от дебати за бъдещето на капитализма пословичният камък не беше хвърлен от някой патентован противник, а от един от най-ревностните защитници на системата – Лорънс Съмърс. Бивш президент на Харвардския университет, той се прослави със страстта си към банковата дерегулация по време на втория президентски мандат на Клинтън, когато беше финансов министър (1999-2001). Барак Обама го назначи за директор на Националния икономически съвет. Заемаше този пост до 2010 г. Сега щедро раздава съвети на света на финансите. Така за периода 2008-2009 г. спекулативният фонд „D. E. Shaw“ му преведе 5,2 милиона долара за лекции, хонорувани по 135 000 долара всяка. Ето защо никой не очакваше да чуе от него какъвто и да било дисидентски шепот.

Камъкът цопна в блатото по време на годишната конференция на Международния валутен фонд във Вашингтон на 7 и 8 ноември 2013 г. Ами ако капитализмът сам се е вкарал в капана на „една вековна стагнация“, пита се приятелят на банкерите. „Преди четири години успяхме да успокоим финансовата паника, парите за спасителния план бяха върнати, кредитният пазар беше оздравен. (…) Степента на икономическа активност обаче не нарасна и растежът остана слаб.“ Съмърс продължава разсъжденията си на страниците на Файненшъл таймс. Там той констатира, че Федералният резерв (американската централна банка), който поддържа лихвени проценти близки до нулата, почти се е лишил от допълнително поле за маневриране и не е в състояние да насърчава икономическата активност. Поради това Съмърс изказва предположение, че спекулативните балони са станали необходима патерица за растежа.

Четири основни показателя, всичките ориентирани към спад, обясняват тази мрачна констатация. Първо, вече три десетилетия продължава спадът наестествения лихвен процент* (термините, отбелязани със звездичка, са обяснени в речника към статията), т. е. спада печалбата. Второ, от тринадесет години насам намалява производителността на труда. Трето, вътрешното търсене се свива от 80-те години на миналия век. И четвърто, наблюдава се стагнация и дори регрес в производствените инвестиции* и в брутното формиране на фиксиран капитал* след 2001 г., въпреки масовото инжектиране на финансови стимули, приложено от Алън Грийнспан и приемника му начело на Федералния резерв – Бен Бернанке.

В резултат на това притежателите на капитали, загрижени да осигурят оцеляването си, вече не се стремят да увеличават максимално печалбите си, като стимулират производството. Вместо това увеличиха своята част отдобавената стойност* – дори с цената на свиване на растежа. Така, твърди Съмърс, системата е в безнадеждна ситуация и не се вижда лек, който да я извади оттам. Това положение на всичко отгоре причинява социални трудности, които засилват „ерозията“ на зданието. От една страна, разрастването на социалното неравенство подкопава устоите на средната класа, смятана за гарант на стабилността на обществото, институциите и демокрацията. От друга страна, масовата безработица води до загуба на приходи (за нацията) и на потенциални печалби (за капитала).

Компании, които вече не инвестират

КОГАТО изразът „вековна стагнация“ беше пуснат в обръщение, заваляха реакции. В прогресивните среди настъпи объркване от постановката „неподлежащ на реформиране“ капитализъм, изненадващо формулирана от отявлен идеологически противник. Консерваторите пък с раздразнение изразиха съжалението си, че един от техните може да проявява такова съмнение. На тях обаче дисидентът напомни: „Трябва да се прави разлика между предвиждане и препоръка.“

Първоначално на страховете на Съмърс се гледаше като на ехо от диагнозата, формулирана през 30-те години на миналия век от американския икономист Алвин Хансен (1887-1975). „Вековната стагнация“, която Хансен е имал предвид обаче, е произтичала главно от забавяне на демографския растеж и от изчерпване на технологичните нововъведения, способни да вдъхнат втора младост на икономическата система. Анализът му се доближава до този на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), който беше песимист за бъдещето на капитализма, но смяташе, че кризата трябва (и може) да бъде избегната. Съмърс обаче не се позовава на демографския фактор, нито на някакво изчерпване на технологичните новости. Той основава оценките си на емпиричната равносметка от последните три десетилетия.

Неолибералната десница го упреква, че обръща причинно-следствената връзка. Тя твърди, напротив, че финансовите балони не стимулират икономическия растеж, а водят до безизходица; че плачевните икономически резултати на западните държави не обясняват свръхзадлъжняването им, а произтичат от него. Бившият член на борда на директорите на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги смята, че: „Суровите ограничения не намаляват растежа, а обратното – слабият растеж налага суровите ограничения“. Някои анализатори дори се позовават на Кейнс, за да оборят разбиранията на Съмърс. Британският икономист предлагаше ни повече, ни по-малко „да се приложи евтаназия на рентиерите“, а толерирането на финансовите балони, за да се стабилизира икономиката, води до обратното – да се сервилничи на рентиерите.

Когато бившият министър пледира да се възстанови „добродетелната спирала“ на растежа, ортодоксалните му критици противопоставят добродетелите на „настъпателните строги икономии“, които да подготвят икономическия подем, оздравявайки основите на икономиката. Ако сегашният проблем е наистина вековен, твърдят те, той се нуждае също от вековни решения, а не от „фокуси“. Ето и пример за предлагани структурни решения: да се намали облагането на предприятията или, както искат републиканците в САЩ, „икономиката да бъде освободена от смазващата тежест на социалната държава“, представяна като „най-скъпата в света“. Други анализатори, като професора от Харвард Кенет Рогоф, внушават, че немощният икономически растеж от 2008 г. насам отразява не вековна тенденция, а неспособността на управляващите да се заемат с дълга, без да вредят на растежа.

В прогресивния лагер Пол Кругман, лауреат на наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел, се съгласява с констатацията на Съмърс, но отхвърля съдържащото се в нея заключение за стагнацията като „нова норма“ на капиталистическата система. Според него човек ще изпадне в заблуждение, ако приеме, че са били използвани всички средства за съживяване на икономиката. Всъщност е било използвано само монетарното оръжие – намаление на лихвените проценти и печатане на пари. Другото възможно оръжие според него е бюджетът, като идеята е да се заложи на публичните инвестиции, които ще компенсират свиването на частните инвестиции.

Големите компании засега не инвестират, въпреки че разполагат със сериозни парични резерви. На 22 януари 2014 г. Файненшъл таймс отбеляза, че американските компании извън финансовия сектор държат 2800 милиарда долара, от които 150 милиарда са в касите на компанията „Епъл“. От своя страна журналистът Джеймс Сафт писа в Интернешънъл Ню Йорк таймс:„Изглежда компаниите са много по-благоразположени да трупат пари или да ги използват за купуване на акции, вместо да създават нови производствени мощности.“ През 70-те години нематериалните активи* на американските компании възлизаха средно на около 5% от всичките им активи. През 2010 г. делът на нематериалните активи стигна… 60%.

В периода 2010-2013 г. Федералният резерв инжектира близо 4000 милиарда долара в американската икономика. Но вместо да стимулират производствените възможности на страната, голяма част от тези пари отидоха за доходоносни спекулативни вложения, по-специално в бързо развиващите се страни. Така „наличните“ пари в американската икономика днес са по-малко, отколкото през 2008 г. Същото явление се наблюдава и в Европа.

Икономика, която отказва да се съживи, въпреки че има голям приток на пари – това е добре познат проблем. Става дума за „капан за ликвидността“, описан от Кейнс през 30-те години. Има само едно решение – да се прибегне до бюджетно харчене, втория инструмент на икономическата политика. „В период на рецесия, подчертава Кругман, всеки разход е добър. Производствените разходи са по-добри. Но и непроизводствените са по-добре от нищо“.

В Европа този възглед се възприема като вятърничав

И ДОКАТО почитателите на водещите либерални мислители Айн Ранд, Фридрих Хайек и Милтън Фридман продължават да защитават социалните неравенства, като ги обявяват за неизбежно условие, от което зависи съживяването на икономиката и благополучието, САЩ са на път да осъзнаят вредата от тях. В изказването си от 4 декември 2013 г. и най-вече в речта си за състоянието на Съюза от 29 януари 2014 г. президентът Обама не само осъди неравенствата по отношение на доходи и блага (които непрестанно се задълбочават), но и категорично заяви, че „неравенството е ключовият проблем на нашето съвремие“ и че то вреди на растежа и на заетостта.

Робърт Райш, министър на труда по времето на Бил Клинтън, посвети неотдавна документалния филм Неравенство за всички на задълбочаването на социалното неравенство в САЩ. Средната годишна заплата през 1978 г. беше 48 000 долара. Сега тя едва достига равностойността на 34 000 долара като покупателна способност. И обратно, средният доход на домакинство при единия процент най-богати американски семейства възлизаше на 393 000 долара през 1978 г., а сега е над 1,1 милиона долара. Вече пет години 1% от населението си присвоява 90% от растежа на брутния вътрешен продукт, а останалите 10% се разпределят на 99% от населението. Оказва се, че нищожно малцинство от 400 личности разполага с толкова блага, с колкото разполагат 150-те милиона най-бедни американци. Но макар в САЩ все по-открито да се приема, че има пряка зависимост между социалното неравенство и стагнацията, в Европа, и особено в Германия, този възглед продължава да се възприема като вятърничав.

Сегашното положение напомня за друг исторически период, белязан с подобна концентрация на богатството – 20-те години на миналия век, които завършиха с краха през 1929 г. и Голямата депресия. Тогава защо отново се отрича причинно-следствената връзка между обедняването на преобладаващата част от населението и забавянето на икономиката? Разходите на четиристотин личности никога не могат да се сравняват с разходите на сто и петдесет милиона американци. Колкото повече приходите се концентрират на върха, толкова повече националните разходи се свиват в полза на спестяванията и на финансиаризацията, в ущърб на инвестициите и на заетостта. Когато имането на най-богатите расте от непроизводствени източници, от все по-силно изсмукване на добавена стойност, икономическият растеж се забавя. Така системата подкопава собственото си възпроизводство.

Неолиберализмът, който претендираше да изведе капитализма от кризата, я задълбочи. И не се намираме пред въвеждането на „нова норма“, а в безизходица…

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.