Телевизор 1964-та

| от | |

Ходих вчера в поликлиниката за един преглед, пише Николай Крижитски. Подминах три надвикващи се глухи бабки и седнах на пейката. Мой съсед бе един дремещ дядо. С дългата си бяла брада би минал за Дядо Коледа.


От кабинета се показа сестрата:

– Вие момче, коя година на раждане бяхте, че забравих да питам?
Казвам й – 1964-ма.
Медсестрата обеща да ме извика.
Точно тук Дядо Коледа се поразмърда и промърмори:
– 1964 година! Какво време беше! …..Ама как си лети времето, а…?
Аз го питам:
– А какво точно през 64-та година….?

Дядото се понамести удобно на пейката и досущ, като първоразряден фокусник, незнайно откъде измъкна един очукан бастун, на който подпря удобно едрите си длани. Настана тишина от страната на трите бабки. Явно наостриха ушички за да чуят за 1964-та.

- Беше грандиозна година – започна разказа си дядото – В института работихме над първия ми проект – по създаването на български цветен телевизор. Скоро ме викнаха в ЦК на Партията и ми поставиха задача:

„В юбилейната двадесета година от 9-то септемврийската Победа, вие другарю директор и екипа ви, трябва да направите 50 броя юбилейни цветни телевизори. Трябват ни за техническо изложение. Ще бъде на Запад. Това трябва да са най-хубавите, най-модерните и най-красивите в света цветни телевизори. Трябва да им подсигурите и Пожизнена Гаранция. Условието е, че трябва да са направени само от български или в най-лошия случай с помощни съветски части. С другарите от Съюза ще ви подсигурим всичко. А след два месеца лично ще пътувате с контейнер за Канада, на едно голямо международно, търговско изложение. Имаме вече купувачи, някои от тях са оставили и капаро. Това е. Часовника цъка, желаем успех!“.

Излязох от кабинета отчаян. Направо ми идеше да се самоубия. Някак ….да скоча под някой трамвай. Задачата, е меко казано нереална. …Ние тепърва разработвахме….. а пък за това условие с „Пожизнена Гаранция“…..Изобщо не исках да мисля, толкова беше абсурдно.

tv_sofiq_59_01

Сестрата се показа от кабинета и както квачката прибира пиленцата си, подкара две от бабите към кабинета. Изглежда, ще изпуснат историята за българските цветни телевизори от 1964-та.
– Ммм, започнахме един почти денонощен труд – продължи разказа си бившия инженер – и за да стане по-бързо, като начало закупихме (почти нелегално) един голям френски телевизор. Искахме да видим какви чаркове са се сетили да сложат вътре, какъв е размера им, защо и с какво са по различни от нашите. Пък и за да може да заменим всички френски чапкалъци с аналогични наши агрегати. Така си мислехме,щяхме да окрадем франсетата. Но, по чертежи е едно, а наяве друго. По наличност на частите в лабораторията плюс склада – нашия нов телевизор излизаше, че ще трябва да има кутия с размерите на малък автобус. А не трябваше. Партията нямаше да ни позволи. После, като че ли напипахме верния път, но все не успявахме  да натъпчем всички аналогични наши и руски чаркове във френската кутия. Времето си минаваше, драскахме по чертежите, късахме ги, карахме се, крояхме нови схеми. Но резултата беше отчайващ. Косата ми побеля, часовника цъкаше, нямаше да успеем.

В ЦК ни викаха още два пъти. Притискаха ни. Крещяха, как не ни е срам, коскуджам инженери…? „Ние вече сме обещали на чуждестранните си партньори, че ще с явим там с 50 бройки и вече е късно да се откажем. Вие некадърници с некадърниците, ни карате сега да се изложим! Ама няма да стане! Какви инженери сте, един кокошкарник не можете да сглобите, камо ли телевизор да направите!!! Но, вече сме планирали и резервирали кораб до Канада, няма да го отлагаме. Ако трябва  – си занесете лабораторията на кораба и там всичките измишльотини си ги довършете. Сглобявайте в движение,направете ги най-накрая тия пусти телевизори! Ако не успеете – оставяте си партийните билетчета на масата и Сбогом Партийо! Имате още една седмица. Довиждане“. Беше смазващо.

Денем и нощем сглобявахме 50-те чудеса на българо-съветското телевизоростроене. Но, не беше една беля – след пробите, поне двадесет от тях не искаха да се включват вообще. А на два кинескопа след половин час работа им се губеха цветовете.
Дойде време да тръгваме.  Ужасът напираше в душата ми. Качихме всичко на влак, после пренатоварихме всичките готови бръкми ведно с резервните части на кораб. Продължихме да сглобяваме на специално направено за нас място.

Ооо, ужас! След транспортирането, повечето от работещите телевизионни кутии изобщо нямаха червен или син цвят. Светеха си в зелено. Имаше вече и няколко с безвъзвратно изгорели кинескопи. Имахме си за подмяна. А един телевизор с  изцяло български части дори замалко не подпали цялата лаборатория и халето. Мислех си, че наистина трябва да изгорим и потънем. Това ще е най-удобния вариант и всичката ни мъка да свърши веднъж завинаги.

kvn63

На другия ден пристигахме, а аз лежах полупиян и отчаян в тясната каюта, гледах в тавана.Събирах кураж, но нямах сили да грабна слушалката от стаичката на радиста и честно да съобщя на партийното ръководство: “Извинете, но не работят телевизорите. Нищо не може да се направи…“

Или пък не, по-доре е да им пратя телеграма: «Нашите телевизори се повредиха. Тук е много е влажно. Не работят. Тчк“.

Или „тчк. SOS.SOS.SOS. тчк“

Изведнъж, някойтропа на вратата.Капитана ме викал в неговата каюта.

Влизам с разтуптяно сърце, а той говори по телефона. Директно запушва с длан слушалката и ми предава следното: “Със София говоря, задават ти въпрос: „Вие можете ли да направите поне един работоспособен телевизор с френски детайли отвътре?“
Отговарям, че можем, но нали условието в задачата  беше – само от български детайли, в краен случай подлатен с руски…..
От София крещят в ухото на капитана: “Не е негова работа! Да сглоби един телевизор, задръжте го на кораба. Останалите недодялки ги поместете в един празен контейнер и го товарете за изложението. Само тия глупави телевизори да имат еднакъв вид и вида им да е търговски….ясно ли е?!“
Ясно е.
На всички ни олекна малко. Все пак, май отървахме частично кожите.

И така, в последната нощ красиво упаковахме 49 от нашите «гробници». С ужас размишлявахме за хората, които вече ги бяха капарирали или купили, при това в чуждестранна валута. Назряваше международен скандал….
Сутринта пристигнахме. Започнаха да разтоварват кораба. Ние висяхме мълчаливо на палубата и пушехме цигара след цигара.
Дойде ред и на нашия контейнер, пълен с неработещи чудеса на техниката. Боклуци в красива опаковка. Крана вдигна контейнера високо високо високо и го понесе към пристанището. И изведнъж……контейнера се скъса и падна с кански грохот. Височината бе горе-долу от триетажна сграда.

Край!….
И Ура!!!

RCA 630-TS Television

Как ни провървя! Подарък от съдбата! Не може да бъде!

……….Ръководството на канадския док дълго ни се извиняваше. И заверяваше, че такова нещо им се случвало за пръв път от тридесет и нещо години експлоатация на такъв тип кранове….Скандал. Аташето мрачно мълчеше, бръкнал в джобовете на тъмния си шлифер. Ние също бяхме мрачни, но отвътре ликувахме. Краниста, горкия стоеше мирно и гледаше върховете на обувките си.
Западните застрахователи изплатиха огромна, огромна премия за гибелта на „уникалния български товар“. Пред купувачите бяхме с чисти ръце и невинни очи. За изложбата все пак доставихме единствения перфектно работещ  телевизор, който запазихме на кораба. Макар и с френски детайли, сглобен и разглобен многократно от нашите умели ръчички – той си работеше перфектно. Ирония на съдбата – единствения готов и работоспособен телевизор, отново не беше български или съветски. Западно влияние.
Като се върнахме в България, не ни се караха особено.

Всъщност това ми се стори доста странно. Съмнения за театрална постановка? Сетих за един мой състудент, който след някакъ встаж отиде да работи в едно странно предприятие .Вероятно под прикритието на дейност, свързана с Държавна Сигурност. Тайни работи, но се сетих, че може да го поразпитам. Още вечерта намерих телефона в едни стар тефтер. Обадих му се и разказах историята от игла до конец.
Той помълча, помълча и после ми каза:
– Виж какво, подробности аз не знам. Но, мога да те уверя в едно единствено нещо: бас държа, пък и бъди сигурен, че краниста на въпросния док след този «инцидент» дълго  ще може да живее в разточителство и охолство. Тъй да знаеш. За такива работи нашето разузнаване плаща доста щедро…“

– Онемях тогава – каза стареца и стова май разказа му приключи. Исках да го питам за още нещо, но сестрата изведе двете бабки от кабинета и извика по име инженера. Той се вдигна бодро от пейката и минавайки покрай мен ми намигна. „Момче, с техниката трябва да се внимава!“ – каза, прекрачвайки вратата на кабинета и пак ми намигна.

Такива значи телевизори са сглобявали нашите инженери през 1964 година….

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Влизат трима банкери в един бар…

| от chronicle.bg |

На Никулден освен Никулчовците и Николинчовците празнуват и банкерите. Поднасяме ви тази компилация от вицове за банкери с най-добри чувства към тях и им пожелаваме здраве, щастие и много работни дни!

 

Проблемът с вицовете за банкери е, че банкерите не мислят, че са смешни, а нормалните хора не мислят, че са вицове.

 

***

 

Предприемач отива при финансовия си мениджър и казва:

– Искам да съм собственик на малък бизнес.

– Това е лесно, казал финансовият съветник – купете си голям бизнес и изчакайте малко.

 

***

 

Днес банкоматът ми изписа съобщение „недостатъчна наличност“. Не разбрах дали става въпрос за моята карта или за банката.

 

***

 

Брокер в края на деня: Това е по-лошо и от развод. Изгубих половината си активи, а все още имам съпруга.

 

***

 

В тези бурни дни как можеш да привлечеш вниманието на брокера си? Като извикаш „Ало, келнер! “

 

***

 

Млада жена започва работа в банка. Жената харесвала литература и попитала един от банкерите:

– Знаете ли Уилям Шекспир?

– Не. В кой отдел работи?

 

***

 

– Какъв искаш да станеш, като пораснеш голям?

– Искам да следвам баща си и ще стана полицай.

– Баща ти да не е полицай?

– Не, банков обирджия е.

 

***

 

По време на банков обир полицаят казва на банкер да заключи всички изходи, за да не избягат крадците. 10 минути по-късно обаче крадците успяват да се измъкнат. Полицаят казва:

– Нали ти казах да заключиш всички изходи! Как успяха да избягат!

– Заключих ги, казва банкерът – ама те избягаха през входа.

 

***

 

Ако дължиш на банката 100 лева, това е твой проблем. Ако дължиш на банката 100 000 лева, това е проблем на банката.