Телевизор 1964-та

| от | |

Ходих вчера в поликлиниката за един преглед, пише Николай Крижитски. Подминах три надвикващи се глухи бабки и седнах на пейката. Мой съсед бе един дремещ дядо. С дългата си бяла брада би минал за Дядо Коледа.


От кабинета се показа сестрата:

– Вие момче, коя година на раждане бяхте, че забравих да питам?
Казвам й – 1964-ма.
Медсестрата обеща да ме извика.
Точно тук Дядо Коледа се поразмърда и промърмори:
– 1964 година! Какво време беше! …..Ама как си лети времето, а…?
Аз го питам:
– А какво точно през 64-та година….?

Дядото се понамести удобно на пейката и досущ, като първоразряден фокусник, незнайно откъде измъкна един очукан бастун, на който подпря удобно едрите си длани. Настана тишина от страната на трите бабки. Явно наостриха ушички за да чуят за 1964-та.

- Беше грандиозна година – започна разказа си дядото – В института работихме над първия ми проект – по създаването на български цветен телевизор. Скоро ме викнаха в ЦК на Партията и ми поставиха задача:

„В юбилейната двадесета година от 9-то септемврийската Победа, вие другарю директор и екипа ви, трябва да направите 50 броя юбилейни цветни телевизори. Трябват ни за техническо изложение. Ще бъде на Запад. Това трябва да са най-хубавите, най-модерните и най-красивите в света цветни телевизори. Трябва да им подсигурите и Пожизнена Гаранция. Условието е, че трябва да са направени само от български или в най-лошия случай с помощни съветски части. С другарите от Съюза ще ви подсигурим всичко. А след два месеца лично ще пътувате с контейнер за Канада, на едно голямо международно, търговско изложение. Имаме вече купувачи, някои от тях са оставили и капаро. Това е. Часовника цъка, желаем успех!“.

Излязох от кабинета отчаян. Направо ми идеше да се самоубия. Някак ….да скоча под някой трамвай. Задачата, е меко казано нереална. …Ние тепърва разработвахме….. а пък за това условие с „Пожизнена Гаранция“…..Изобщо не исках да мисля, толкова беше абсурдно.

tv_sofiq_59_01

Сестрата се показа от кабинета и както квачката прибира пиленцата си, подкара две от бабите към кабинета. Изглежда, ще изпуснат историята за българските цветни телевизори от 1964-та.
– Ммм, започнахме един почти денонощен труд – продължи разказа си бившия инженер – и за да стане по-бързо, като начало закупихме (почти нелегално) един голям френски телевизор. Искахме да видим какви чаркове са се сетили да сложат вътре, какъв е размера им, защо и с какво са по различни от нашите. Пък и за да може да заменим всички френски чапкалъци с аналогични наши агрегати. Така си мислехме,щяхме да окрадем франсетата. Но, по чертежи е едно, а наяве друго. По наличност на частите в лабораторията плюс склада – нашия нов телевизор излизаше, че ще трябва да има кутия с размерите на малък автобус. А не трябваше. Партията нямаше да ни позволи. После, като че ли напипахме верния път, но все не успявахме  да натъпчем всички аналогични наши и руски чаркове във френската кутия. Времето си минаваше, драскахме по чертежите, късахме ги, карахме се, крояхме нови схеми. Но резултата беше отчайващ. Косата ми побеля, часовника цъкаше, нямаше да успеем.

В ЦК ни викаха още два пъти. Притискаха ни. Крещяха, как не ни е срам, коскуджам инженери…? „Ние вече сме обещали на чуждестранните си партньори, че ще с явим там с 50 бройки и вече е късно да се откажем. Вие некадърници с некадърниците, ни карате сега да се изложим! Ама няма да стане! Какви инженери сте, един кокошкарник не можете да сглобите, камо ли телевизор да направите!!! Но, вече сме планирали и резервирали кораб до Канада, няма да го отлагаме. Ако трябва  – си занесете лабораторията на кораба и там всичките измишльотини си ги довършете. Сглобявайте в движение,направете ги най-накрая тия пусти телевизори! Ако не успеете – оставяте си партийните билетчета на масата и Сбогом Партийо! Имате още една седмица. Довиждане“. Беше смазващо.

Денем и нощем сглобявахме 50-те чудеса на българо-съветското телевизоростроене. Но, не беше една беля – след пробите, поне двадесет от тях не искаха да се включват вообще. А на два кинескопа след половин час работа им се губеха цветовете.
Дойде време да тръгваме.  Ужасът напираше в душата ми. Качихме всичко на влак, после пренатоварихме всичките готови бръкми ведно с резервните части на кораб. Продължихме да сглобяваме на специално направено за нас място.

Ооо, ужас! След транспортирането, повечето от работещите телевизионни кутии изобщо нямаха червен или син цвят. Светеха си в зелено. Имаше вече и няколко с безвъзвратно изгорели кинескопи. Имахме си за подмяна. А един телевизор с  изцяло български части дори замалко не подпали цялата лаборатория и халето. Мислех си, че наистина трябва да изгорим и потънем. Това ще е най-удобния вариант и всичката ни мъка да свърши веднъж завинаги.

kvn63

На другия ден пристигахме, а аз лежах полупиян и отчаян в тясната каюта, гледах в тавана.Събирах кураж, но нямах сили да грабна слушалката от стаичката на радиста и честно да съобщя на партийното ръководство: “Извинете, но не работят телевизорите. Нищо не може да се направи…“

Или пък не, по-доре е да им пратя телеграма: «Нашите телевизори се повредиха. Тук е много е влажно. Не работят. Тчк“.

Или „тчк. SOS.SOS.SOS. тчк“

Изведнъж, някойтропа на вратата.Капитана ме викал в неговата каюта.

Влизам с разтуптяно сърце, а той говори по телефона. Директно запушва с длан слушалката и ми предава следното: “Със София говоря, задават ти въпрос: „Вие можете ли да направите поне един работоспособен телевизор с френски детайли отвътре?“
Отговарям, че можем, но нали условието в задачата  беше – само от български детайли, в краен случай подлатен с руски…..
От София крещят в ухото на капитана: “Не е негова работа! Да сглоби един телевизор, задръжте го на кораба. Останалите недодялки ги поместете в един празен контейнер и го товарете за изложението. Само тия глупави телевизори да имат еднакъв вид и вида им да е търговски….ясно ли е?!“
Ясно е.
На всички ни олекна малко. Все пак, май отървахме частично кожите.

И така, в последната нощ красиво упаковахме 49 от нашите «гробници». С ужас размишлявахме за хората, които вече ги бяха капарирали или купили, при това в чуждестранна валута. Назряваше международен скандал….
Сутринта пристигнахме. Започнаха да разтоварват кораба. Ние висяхме мълчаливо на палубата и пушехме цигара след цигара.
Дойде ред и на нашия контейнер, пълен с неработещи чудеса на техниката. Боклуци в красива опаковка. Крана вдигна контейнера високо високо високо и го понесе към пристанището. И изведнъж……контейнера се скъса и падна с кански грохот. Височината бе горе-долу от триетажна сграда.

Край!….
И Ура!!!

RCA 630-TS Television

Как ни провървя! Подарък от съдбата! Не може да бъде!

……….Ръководството на канадския док дълго ни се извиняваше. И заверяваше, че такова нещо им се случвало за пръв път от тридесет и нещо години експлоатация на такъв тип кранове….Скандал. Аташето мрачно мълчеше, бръкнал в джобовете на тъмния си шлифер. Ние също бяхме мрачни, но отвътре ликувахме. Краниста, горкия стоеше мирно и гледаше върховете на обувките си.
Западните застрахователи изплатиха огромна, огромна премия за гибелта на „уникалния български товар“. Пред купувачите бяхме с чисти ръце и невинни очи. За изложбата все пак доставихме единствения перфектно работещ  телевизор, който запазихме на кораба. Макар и с френски детайли, сглобен и разглобен многократно от нашите умели ръчички – той си работеше перфектно. Ирония на съдбата – единствения готов и работоспособен телевизор, отново не беше български или съветски. Западно влияние.
Като се върнахме в България, не ни се караха особено.

Всъщност това ми се стори доста странно. Съмнения за театрална постановка? Сетих за един мой състудент, който след някакъ встаж отиде да работи в едно странно предприятие .Вероятно под прикритието на дейност, свързана с Държавна Сигурност. Тайни работи, но се сетих, че може да го поразпитам. Още вечерта намерих телефона в едни стар тефтер. Обадих му се и разказах историята от игла до конец.
Той помълча, помълча и после ми каза:
– Виж какво, подробности аз не знам. Но, мога да те уверя в едно единствено нещо: бас държа, пък и бъди сигурен, че краниста на въпросния док след този «инцидент» дълго  ще може да живее в разточителство и охолство. Тъй да знаеш. За такива работи нашето разузнаване плаща доста щедро…“

– Онемях тогава – каза стареца и стова май разказа му приключи. Исках да го питам за още нещо, но сестрата изведе двете бабки от кабинета и извика по име инженера. Той се вдигна бодро от пейката и минавайки покрай мен ми намигна. „Момче, с техниката трябва да се внимава!“ – каза, прекрачвайки вратата на кабинета и пак ми намигна.

Такива значи телевизори са сглобявали нашите инженери през 1964 година….

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.