Театралната версия на „Талантливият мистър Рипли“ тази вечер в Сатирата

| от | |

zx600y338_2228984

Театралната версия на „Талантливият мистър Рипли“  може да се види тази вечер в Сатиричния театър – в  рамките на гастрола на Варненския театър в столицата.

Пиесата на Филис Наги е адаптация по едноименния криминален роман на Патриша Хайсмит. Постановката на Стайко Мурджев има номинация за „Икар-2014″ – за  музиката на Петър Дундаков. Сценографията е на Момчил  Тасев, костюмите – на Огняна Серафимова, мултимедията –  на Георги Вачев. Преводът е на Златна Костова.

Сред актьорите са Стефан Додуров, Адриан Филипов,  Петя Янкова, Ина Добрева, Яким Неделчев, Николай  Божков, Валентин Митев, Веселина Михалкова. С „Талантливият мистър Рипли“ Стайко Мурджев  изследва възможността психологическият трилър, добре  разработен като жанр в киното, да бъде поднесен с  изразните средства на театъра.

Съзнателно дистанцирайки  се от филмовите внушения, свързани със заглавието, той  се съсредоточава върху театралната специфика. Както е  известно, в първата филмова версия на романа играе Ален  Делон /1960/, а екранизацията на британския режисьор  Антъни Мингела с Мат Деймън и Джъд Лоу донася номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ /1999/ на  режисьора и двамата актьори и се нарежда  непосредствено след най-успешния филм на Мингела и  световен хит „Английският пациент“ /1996/, припомнят от  театъра.

В концепцията си за визията Стайко Мурджев тръгва от черно-бялата естетика на dolce vita и 50-те години на  миналия век, като придава на идеята и модерен характер. Специално внимание заслужават визуалните ефекти, които  се прилагат за пръв път на българска театрална сцена.

За разлика от романа, в който акцентът е върху  криминалната интрига, в театралната адаптация се  появяват нови сюжетни линии и се засилва  психологическият прочит, залегнал и в основата на режисьорската концепция.

В разкриването на сложните човешки вселени по толкова убедителен начин, че дори психопатът да предизвика съчувствие у зрителя, се крие предизвикателството за Стайко Мурджев. Младият режисьор, спечелил „Икар-2010″ за дебюта си с „Пухеният“ от Мартин Макдона, сега особено се вълнува от темата за антигероя. Той активира зрителските сетива до крайност и прави дълбока дисекция на човешката душа, за да  проследи един духовен път в търсене на щастието, по който любовта е любов, независимо под каква форма се проявява.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.