“Те избраха злото“

| от |

Преди 50 години във Франкфурт започва първият от поредицата процеси за Аушвиц. Именно покрай този процес световната общественост научава цялата истина за чудовищните престъпления на нацистите, припомня Дойче веле.

На подсъдимата скамейка седят общо 22-ма души – търговци, лекари, юристи. Обвинението гласи, че са убивали хора по особено жесток начин, водени от низки страсти и садизъм. Обвинителният акт обхваща общо 698 страници.

По време на съдебните заседания, продължили общо 183 дни, над 350 свидетели, сред които и 211 оцелели концлагеристи от Аушвиц, разкриват истината за ужасяващите престъпления на нацистите. Разказват как са били селектирани концлагеристите, разказват за газовите камери, за изтезания, разстрели и убийства чрез инжектиране на отрова в сърцето. Според последните проучвания, в Аушвиц са били умъртвени близо 1,1 млн. души.

auschwitz_trials1b

Показанията на жертвите

Херман Лангбайн е един от основните свидетели в този процес. Лангбайн изпълнявал задълженията на писар и като такъв трябвало да издава смъртните свидетелства: „Работехме на смени на общо седем пишещи машини. Денонощно издавахме смъртни свидетелства“, разказва Лангбайн, който навремето бил комунист от съпротивителното движение срещу Хитлер. Друг свидетел, чешкият концлагерист Филип Мюлер, който бил принуден да работи в крематориума, разказва следното: „Пред нас лежаха може би 700 облечени трупа – деца, жени, мъже. Нашата задача беше да събличаме труповете“, свидетелства Мюлер.

В рамките на процеса, заслугата за чието провеждане е най-вече на главния прокурор на Франкфурт Фриц Бауер (1903-1968), се прави опит да се разкрие и личностната характеристика на извършителите. „Едва 5 до 10 процента от хората на СС бяха садисти в клиничния смисъл. Всички останали можеха много ясно да разграничават между добро и зло. И те избраха злото“, казва по време на процеса свидетелката Ела Лингенс, политзатворничка в Аушвиц.

По време на процеса почти всички обвиняеми твърдят, че са невинни. И се опитват всячески да омаловажат извършеното от тях. Роберт Мулка, адютант на шефа на концентрационния лагер, е основният обвиняем в процеса. За него се знае, че е участвал в изграждането на газовите камери. Въпреки това по време на процеса той заявява следното: „Аз лично не съм чувал за екзекуции в лагера, нито пък съм издавал заповеди за подобно нещо“. Единствено Ханс Щарк, отговарял за приема на затворниците, показва разкаяние: „Сега знам, че идеите, в които съм вярвал навремето, са погрешни“, казва той в заключителните си думи и добавя: „Съжалявам много за всичко, но за жалост не мога да го променя“.

Auschwitz-SS_officers

Значението на франкфуртския процес

За разлика от Нюрнбергския процес и процеса срещу Айхман в Ерусалим, франкфуртският процес за Аушвиц завършва с относително леки присъди. Съдиите осъждат шестима от обвиняемите на доживотен затвор, единайсет души получават присъди между 3 и 14 години лишаване от свобода, а трима души са оправдани. И до ден днешен учените недоумяват как е възможно хора, участвали в умъртвяването на хиляди, да получат толкова леки присъди. Виктор Капезиус например, който като аптекар на концлагера участвал в „селектирането“ на затворниците, след което заграбвал цялата собственост на жертвите, получава едва 9 години лишаване от свобода.

И все пак: процесът във Франкфурт има огромно значение, тъй като фактът, че Аушвиц е бил лагер на смъртта, става обществено достояние именно покрай този процес, казва историкът Магнус Брехткен. А неговият колега Вернер Ренц добавя: „До този процес не се знаеше почти нищо за Аушвиц. Днес това име е синоним на чудовищните престъпления в нацистка Германия“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.