Там високо, в Македонията…

| от |

Там високо, в Македонията, близо до Самуиловия рид, в падините на планинското разклонение Илиница, над немирното село Слепче, между опушените от пожари стени на конака до манастира „Св.Йоан Предтеча“ се крие една страшна, героична и кървава история българска, разказва специалният пратеник на БГНЕС в Македония Дияна Тушева.

Оттук са минали голяма част от ослепените 15 000 самуилови войници на път за Преспа, за да стигнат до своя цар и пълководец. Между тях, на всеки стотина – по един едноок да ги води. Летописците казват, че като ги съзрял сърцето на храбрия цар Самуил, владетелят на най-голямата България, не издържало и издъхнал.

Покорителят на целите Балкани, на областта от Преспа до Сърбия на север, царят на българи и византийци, населявали тези земи, победителят в редица битки над Василий II, не преживял варварския акт, кощунствен дори за онези времена. Шарената миниатюра за неговата смърт на 6-ти октомври 1014 г. от Манасиевата хроника, която се пази във Ватикана, не ни дава много информация, освен за истинността на историческия факт.

Битката в клисурата край село Ключ, в планината Беласица, е една от най-величавите и трагични страници от родовата ни памет. Там е реваншът срещу българите на окървавения за вечни времена византиец, наречен не случайно Василий II Българоубиец. Поражението войската на цар Самуил претърпяла на днешния ден, 29 юли, преди 1000 години.

Изкачи се пеш до това свято място, манастира „Св.Йоан Предтеча“, докато се измориш. Докато ти просветне и пипнеш външния зид на тази обител. Тук свършва пътя, но започва мрачната изповед на едно трудно време. От тази височина днешните ни разпри и страсти изглеждат маловажни.

Манастирът е като малка крепост, със здрави зидани стени. Много е стара историята му – първите следи за него са от 7 в., на неговите основи са градени следващите манастири с църквата, с конака, с църковното училище. Земята под него е свидетел и за славните години и за упадъка му. Точната дата на основаването на манастира не е известна, но според източници през 1393-1394 г. в него е преписан един триод на старобългарски език, поради което се предполага, че е изграден през 14 век. Други сведения сочат, че е дигнат още от княз Борис I и е един от редицата дарени от него манастири на учениците на Свети Климент Охридски. Опожаряван и грабен е на два пъти- през 14 в. и през 17 в.

В мирните си години в манастира са живели около 200 монаха, превеждали са и са преписвали стари църковни книги, сформирана е цяла книжовна школа, разказва ни монахинята Аксиния. Тя е олицетворение на смиреността и вярата. Вглежда се с проницателни очи в гостите и разказва. След пожарищата и погромите будни книжовници и селяни са спасявали каквото могат- има оцелели книги, иконостасът, ценни икони, части от дворната врата. Сега най-ценната икона на Света Богородица е в музея в Скопие, други артефакти са в Москва, в София. И тук е останало нещо от онези времена- стенописът на Св. Георги вляво над манастирската врата и на български цар – над източната порта, не се чете надписът. Между 17 в. и 18 в. е страховито време – масово са избивани монасите, а манастира е плячкосван. Един от последните монаси, Дамян, игумен на „Св. Йоан Предтеча“, вече библейски стар, е удавен в близката река. По време на Илинденското въстание манастирът е нападнат от турски башибозук от селата Мургашево, Прибилци, Обедник и Суходол на 13 август 1903 година, а всички манастирските работници – убити.

Но най-тъжната и романтична история е свързана с ослепените самуилови войни и с дъщерята на цар Самуил Теодора-Косара. Според едни източници тя е била закрилник на монасите и е оценявала родолюбивото им и свято дело още преди да минат войниците през манастира. Дори им е подарила имот в Албания. Според други – когато ослепените войни са минали през манастира и са били лекувани от монасите, Теодора- Косара е била сред тях и помагала. Нейната съдба е също драматична. Оженила се с големи молби към баща си за негов пленник – сръбски княз, по любов. Бащата не отказал на любимата си дъщеря, върнал му титлите и го направил свой васал. След смъртта на цар Самуил първата българска държава просъщества още пет години. В кратък период на престола се възкачва неговия син Гаврил Радомир, убит от братовчед си Иван Владислав. Той убива и съпруга на Теодора-Косара, примамвайки го с хитрост уж да преговарят, на входа на базиликата на остров Св. Ахил в Преспа. Тези драматични събития стават причина дъщерята на цар Самуил да приеме монашеството до края на живота си.

Лечебни мехлеми, мед и икони предлагат в манастира днес, всеки минал оттук може да отнесе своя спомен от него. Кръвта и сълзите на мъчениците – самуилови воини отдавна са попили в тази земя, дали са име и на село Слепче, където и сега някои негови жители смятат,че са техни наследници. Погледнеш ли от манастира посоките на света не стигат да поемеш просторите, които се откриват пред очите. Светостта тук сякаш се слива с космоса.

И не се къса връзката… „Аз, Стоил Неделков, от Сугаревци /рода/ от с. Слепче се хванах да изографисам манастира…“, чете ни стария надпис неговият праправнук художника и кмет на селото Любе Неделковски – Бобек. На вид той сякаш е издялан от мраморния блок пред църквата „Св. Никола“ в центъра на Слепче. Този камък е даден от турците през робството като техен знак да не палят и разграбват храма. Как са се спазарили – не знаем, но хората са си запазили църквата, в която и сега има ценни икони и стенописи, правени през 1864 г. Любе Неделковски-Бобек е горд със Слепче – маха с ръце и сочи върховете над селото, което е в живописна котловина. Виждате ли, казва, оттук се виждат и трите върха, на които има манастири – „Св. Атанасий Велики“, „Св. Тома“ и „Св. Йоан Предтеча“. Може би, точно тази духовна Света Троица пази хората да не се разбягват по чужди земи и краища, не само старите и младите хора ги тегли тук.

Любе Неделковски-Бобек е наследил таланта да изографисва от прапрадядо си Стоил Неделков, макар че му е друга професията, а сега е и кмет. Не сме по-различни от другите македонци, не сме различни и от вас, българите, казва. Вие за нас сте братя, славянски народи сме – македонци, българи, сърби… Трябва да се разбираме помежду си, да си отворим границите, да си ходим свободно, да си бъдем братя и сестри, споделя той от сърце. Галерията му е малка, но подредена и носи името на Ван Гог. И него е нарисувал Любе, но истинския му талант е в иконите. Живописва ги върху платно, каменни плачи, дърво и всичките са особено одухотворени, в преливащи топли цветове и варак. И ги продава на цени, все едно ги подарява. Ех, този дух на Зорба Гърка, никога няма да ни напусне, нас, балканците…

Покоят, историята и митовете за самуиловите войни, красотите на Слепче, по които е луд Любе , имат някакъв необясним магнетизъм. Някъде, откъм манастира идват благите думи на монахинята Аксиния: всички злини, които ни настигат са заради това, че губим вярата си. /БГНЕС

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони, объркали сте адреса. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg