Там високо, в Македонията…

| от |

Там високо, в Македонията, близо до Самуиловия рид, в падините на планинското разклонение Илиница, над немирното село Слепче, между опушените от пожари стени на конака до манастира „Св.Йоан Предтеча“ се крие една страшна, героична и кървава история българска, разказва специалният пратеник на БГНЕС в Македония Дияна Тушева.

Оттук са минали голяма част от ослепените 15 000 самуилови войници на път за Преспа, за да стигнат до своя цар и пълководец. Между тях, на всеки стотина – по един едноок да ги води. Летописците казват, че като ги съзрял сърцето на храбрия цар Самуил, владетелят на най-голямата България, не издържало и издъхнал.

Покорителят на целите Балкани, на областта от Преспа до Сърбия на север, царят на българи и византийци, населявали тези земи, победителят в редица битки над Василий II, не преживял варварския акт, кощунствен дори за онези времена. Шарената миниатюра за неговата смърт на 6-ти октомври 1014 г. от Манасиевата хроника, която се пази във Ватикана, не ни дава много информация, освен за истинността на историческия факт.

Битката в клисурата край село Ключ, в планината Беласица, е една от най-величавите и трагични страници от родовата ни памет. Там е реваншът срещу българите на окървавения за вечни времена византиец, наречен не случайно Василий II Българоубиец. Поражението войската на цар Самуил претърпяла на днешния ден, 29 юли, преди 1000 години.

Изкачи се пеш до това свято място, манастира „Св.Йоан Предтеча“, докато се измориш. Докато ти просветне и пипнеш външния зид на тази обител. Тук свършва пътя, но започва мрачната изповед на едно трудно време. От тази височина днешните ни разпри и страсти изглеждат маловажни.

Манастирът е като малка крепост, със здрави зидани стени. Много е стара историята му – първите следи за него са от 7 в., на неговите основи са градени следващите манастири с църквата, с конака, с църковното училище. Земята под него е свидетел и за славните години и за упадъка му. Точната дата на основаването на манастира не е известна, но според източници през 1393-1394 г. в него е преписан един триод на старобългарски език, поради което се предполага, че е изграден през 14 век. Други сведения сочат, че е дигнат още от княз Борис I и е един от редицата дарени от него манастири на учениците на Свети Климент Охридски. Опожаряван и грабен е на два пъти- през 14 в. и през 17 в.

В мирните си години в манастира са живели около 200 монаха, превеждали са и са преписвали стари църковни книги, сформирана е цяла книжовна школа, разказва ни монахинята Аксиния. Тя е олицетворение на смиреността и вярата. Вглежда се с проницателни очи в гостите и разказва. След пожарищата и погромите будни книжовници и селяни са спасявали каквото могат- има оцелели книги, иконостасът, ценни икони, части от дворната врата. Сега най-ценната икона на Света Богородица е в музея в Скопие, други артефакти са в Москва, в София. И тук е останало нещо от онези времена- стенописът на Св. Георги вляво над манастирската врата и на български цар – над източната порта, не се чете надписът. Между 17 в. и 18 в. е страховито време – масово са избивани монасите, а манастира е плячкосван. Един от последните монаси, Дамян, игумен на „Св. Йоан Предтеча“, вече библейски стар, е удавен в близката река. По време на Илинденското въстание манастирът е нападнат от турски башибозук от селата Мургашево, Прибилци, Обедник и Суходол на 13 август 1903 година, а всички манастирските работници – убити.

Но най-тъжната и романтична история е свързана с ослепените самуилови войни и с дъщерята на цар Самуил Теодора-Косара. Според едни източници тя е била закрилник на монасите и е оценявала родолюбивото им и свято дело още преди да минат войниците през манастира. Дори им е подарила имот в Албания. Според други – когато ослепените войни са минали през манастира и са били лекувани от монасите, Теодора- Косара е била сред тях и помагала. Нейната съдба е също драматична. Оженила се с големи молби към баща си за негов пленник – сръбски княз, по любов. Бащата не отказал на любимата си дъщеря, върнал му титлите и го направил свой васал. След смъртта на цар Самуил първата българска държава просъщества още пет години. В кратък период на престола се възкачва неговия син Гаврил Радомир, убит от братовчед си Иван Владислав. Той убива и съпруга на Теодора-Косара, примамвайки го с хитрост уж да преговарят, на входа на базиликата на остров Св. Ахил в Преспа. Тези драматични събития стават причина дъщерята на цар Самуил да приеме монашеството до края на живота си.

Лечебни мехлеми, мед и икони предлагат в манастира днес, всеки минал оттук може да отнесе своя спомен от него. Кръвта и сълзите на мъчениците – самуилови воини отдавна са попили в тази земя, дали са име и на село Слепче, където и сега някои негови жители смятат,че са техни наследници. Погледнеш ли от манастира посоките на света не стигат да поемеш просторите, които се откриват пред очите. Светостта тук сякаш се слива с космоса.

И не се къса връзката… „Аз, Стоил Неделков, от Сугаревци /рода/ от с. Слепче се хванах да изографисам манастира…“, чете ни стария надпис неговият праправнук художника и кмет на селото Любе Неделковски – Бобек. На вид той сякаш е издялан от мраморния блок пред църквата „Св. Никола“ в центъра на Слепче. Този камък е даден от турците през робството като техен знак да не палят и разграбват храма. Как са се спазарили – не знаем, но хората са си запазили църквата, в която и сега има ценни икони и стенописи, правени през 1864 г. Любе Неделковски-Бобек е горд със Слепче – маха с ръце и сочи върховете над селото, което е в живописна котловина. Виждате ли, казва, оттук се виждат и трите върха, на които има манастири – „Св. Атанасий Велики“, „Св. Тома“ и „Св. Йоан Предтеча“. Може би, точно тази духовна Света Троица пази хората да не се разбягват по чужди земи и краища, не само старите и младите хора ги тегли тук.

Любе Неделковски-Бобек е наследил таланта да изографисва от прапрадядо си Стоил Неделков, макар че му е друга професията, а сега е и кмет. Не сме по-различни от другите македонци, не сме различни и от вас, българите, казва. Вие за нас сте братя, славянски народи сме – македонци, българи, сърби… Трябва да се разбираме помежду си, да си отворим границите, да си ходим свободно, да си бъдем братя и сестри, споделя той от сърце. Галерията му е малка, но подредена и носи името на Ван Гог. И него е нарисувал Любе, но истинския му талант е в иконите. Живописва ги върху платно, каменни плачи, дърво и всичките са особено одухотворени, в преливащи топли цветове и варак. И ги продава на цени, все едно ги подарява. Ех, този дух на Зорба Гърка, никога няма да ни напусне, нас, балканците…

Покоят, историята и митовете за самуиловите войни, красотите на Слепче, по които е луд Любе , имат някакъв необясним магнетизъм. Някъде, откъм манастира идват благите думи на монахинята Аксиния: всички злини, които ни настигат са заради това, че губим вярата си. /БГНЕС

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик