Там високо, в Македонията…

| от |

Там високо, в Македонията, близо до Самуиловия рид, в падините на планинското разклонение Илиница, над немирното село Слепче, между опушените от пожари стени на конака до манастира „Св.Йоан Предтеча“ се крие една страшна, героична и кървава история българска, разказва специалният пратеник на БГНЕС в Македония Дияна Тушева.

Оттук са минали голяма част от ослепените 15 000 самуилови войници на път за Преспа, за да стигнат до своя цар и пълководец. Между тях, на всеки стотина – по един едноок да ги води. Летописците казват, че като ги съзрял сърцето на храбрия цар Самуил, владетелят на най-голямата България, не издържало и издъхнал.

Покорителят на целите Балкани, на областта от Преспа до Сърбия на север, царят на българи и византийци, населявали тези земи, победителят в редица битки над Василий II, не преживял варварския акт, кощунствен дори за онези времена. Шарената миниатюра за неговата смърт на 6-ти октомври 1014 г. от Манасиевата хроника, която се пази във Ватикана, не ни дава много информация, освен за истинността на историческия факт.

Битката в клисурата край село Ключ, в планината Беласица, е една от най-величавите и трагични страници от родовата ни памет. Там е реваншът срещу българите на окървавения за вечни времена византиец, наречен не случайно Василий II Българоубиец. Поражението войската на цар Самуил претърпяла на днешния ден, 29 юли, преди 1000 години.

Изкачи се пеш до това свято място, манастира „Св.Йоан Предтеча“, докато се измориш. Докато ти просветне и пипнеш външния зид на тази обител. Тук свършва пътя, но започва мрачната изповед на едно трудно време. От тази височина днешните ни разпри и страсти изглеждат маловажни.

Манастирът е като малка крепост, със здрави зидани стени. Много е стара историята му – първите следи за него са от 7 в., на неговите основи са градени следващите манастири с църквата, с конака, с църковното училище. Земята под него е свидетел и за славните години и за упадъка му. Точната дата на основаването на манастира не е известна, но според източници през 1393-1394 г. в него е преписан един триод на старобългарски език, поради което се предполага, че е изграден през 14 век. Други сведения сочат, че е дигнат още от княз Борис I и е един от редицата дарени от него манастири на учениците на Свети Климент Охридски. Опожаряван и грабен е на два пъти- през 14 в. и през 17 в.

В мирните си години в манастира са живели около 200 монаха, превеждали са и са преписвали стари църковни книги, сформирана е цяла книжовна школа, разказва ни монахинята Аксиния. Тя е олицетворение на смиреността и вярата. Вглежда се с проницателни очи в гостите и разказва. След пожарищата и погромите будни книжовници и селяни са спасявали каквото могат- има оцелели книги, иконостасът, ценни икони, части от дворната врата. Сега най-ценната икона на Света Богородица е в музея в Скопие, други артефакти са в Москва, в София. И тук е останало нещо от онези времена- стенописът на Св. Георги вляво над манастирската врата и на български цар – над източната порта, не се чете надписът. Между 17 в. и 18 в. е страховито време – масово са избивани монасите, а манастира е плячкосван. Един от последните монаси, Дамян, игумен на „Св. Йоан Предтеча“, вече библейски стар, е удавен в близката река. По време на Илинденското въстание манастирът е нападнат от турски башибозук от селата Мургашево, Прибилци, Обедник и Суходол на 13 август 1903 година, а всички манастирските работници – убити.

Но най-тъжната и романтична история е свързана с ослепените самуилови войни и с дъщерята на цар Самуил Теодора-Косара. Според едни източници тя е била закрилник на монасите и е оценявала родолюбивото им и свято дело още преди да минат войниците през манастира. Дори им е подарила имот в Албания. Според други – когато ослепените войни са минали през манастира и са били лекувани от монасите, Теодора- Косара е била сред тях и помагала. Нейната съдба е също драматична. Оженила се с големи молби към баща си за негов пленник – сръбски княз, по любов. Бащата не отказал на любимата си дъщеря, върнал му титлите и го направил свой васал. След смъртта на цар Самуил първата българска държава просъщества още пет години. В кратък период на престола се възкачва неговия син Гаврил Радомир, убит от братовчед си Иван Владислав. Той убива и съпруга на Теодора-Косара, примамвайки го с хитрост уж да преговарят, на входа на базиликата на остров Св. Ахил в Преспа. Тези драматични събития стават причина дъщерята на цар Самуил да приеме монашеството до края на живота си.

Лечебни мехлеми, мед и икони предлагат в манастира днес, всеки минал оттук може да отнесе своя спомен от него. Кръвта и сълзите на мъчениците – самуилови воини отдавна са попили в тази земя, дали са име и на село Слепче, където и сега някои негови жители смятат,че са техни наследници. Погледнеш ли от манастира посоките на света не стигат да поемеш просторите, които се откриват пред очите. Светостта тук сякаш се слива с космоса.

И не се къса връзката… „Аз, Стоил Неделков, от Сугаревци /рода/ от с. Слепче се хванах да изографисам манастира…“, чете ни стария надпис неговият праправнук художника и кмет на селото Любе Неделковски – Бобек. На вид той сякаш е издялан от мраморния блок пред църквата „Св. Никола“ в центъра на Слепче. Този камък е даден от турците през робството като техен знак да не палят и разграбват храма. Как са се спазарили – не знаем, но хората са си запазили църквата, в която и сега има ценни икони и стенописи, правени през 1864 г. Любе Неделковски-Бобек е горд със Слепче – маха с ръце и сочи върховете над селото, което е в живописна котловина. Виждате ли, казва, оттук се виждат и трите върха, на които има манастири – „Св. Атанасий Велики“, „Св. Тома“ и „Св. Йоан Предтеча“. Може би, точно тази духовна Света Троица пази хората да не се разбягват по чужди земи и краища, не само старите и младите хора ги тегли тук.

Любе Неделковски-Бобек е наследил таланта да изографисва от прапрадядо си Стоил Неделков, макар че му е друга професията, а сега е и кмет. Не сме по-различни от другите македонци, не сме различни и от вас, българите, казва. Вие за нас сте братя, славянски народи сме – македонци, българи, сърби… Трябва да се разбираме помежду си, да си отворим границите, да си ходим свободно, да си бъдем братя и сестри, споделя той от сърце. Галерията му е малка, но подредена и носи името на Ван Гог. И него е нарисувал Любе, но истинския му талант е в иконите. Живописва ги върху платно, каменни плачи, дърво и всичките са особено одухотворени, в преливащи топли цветове и варак. И ги продава на цени, все едно ги подарява. Ех, този дух на Зорба Гърка, никога няма да ни напусне, нас, балканците…

Покоят, историята и митовете за самуиловите войни, красотите на Слепче, по които е луд Любе , имат някакъв необясним магнетизъм. Някъде, откъм манастира идват благите думи на монахинята Аксиния: всички злини, които ни настигат са заради това, че губим вярата си. /БГНЕС

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“