Там, където жената не бива да се смее

| от |

Сееш ли ветрове, жънеш бури! В това се убеждава един от лидерите на партията на турския премиер Ердоган, решен да забрани на турските жени да се смеят на публично място. По-важното е кой ще се смее последен, отвръщат те, пише Дойче веле.

Смехът е здраве! Поне така казва медицината. Турският вицепремиер Бюлент Арънч обаче гледа на смеха другояче: „Смехът е грях“, твърди той. Затова и жените, според него, не бива да се смеят пред други хора. „Жената знае какво е благоприличие, затова не трябва да се смее на публични места“, отсече той, загрижен за моралния упадък в турското общество.

„Къде остана свенливостта на турската жена, къде са младите момичета, които се изчервяват и свеждат глава, когато някой ги погледне в очите“, цитира вестник „Хюриет дейли нюз“ думите на Арънч, който принадлежи към религиозното крило на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Според него телевизията покварявала сексуално тийнейджърите, а прекомерното използване на мобилни телефони водело до упадък на обществото. „Жените обсъждат назначителни неща по телефона“, твърди Арънч, визирайки чисто женски теми като сватби или размяната на готварски рецепти. Затова той призовава турските жени да се срещат по-често с приятелки, вместо часове наред да говорят по телефона.

„Ха-ха-ха“ вместо отговор

Кандидатът за президентския пост на най-голямата опозиционна партия – Народнорепубликанската партия – Екмеледин Ихсаноглу отговори задочно на Арънч чрез Туйтър: „Турция има нужда от жени, които се смеят. Повече от всякога страната има нужда от усмихнати хора“, увери той. А заместник-председателят на същата партия Бурхан Сенаталар обяви: „Отсега нататък ще отговаряме не всички изявление на г-н Арънч със смях!“

Речено-сторено: в социалните мрежи мигновено се появиха хиляди снимки на турски жени, които се превиват от смях. Една потребителка уверява например, че политици като Бюлент Арънч изобщо не бива да се вземат насериозно, а друга пише: „Извинявайте, че току що се усмихнах.“

Популярната телевизионна журналистка Бану Гювен призова турските жени да организират „смеещи се демонстрации“, а стотици туркини последваха призива ѝ.

По-важното е кой ще се смее последен.

Гюнеш Акчай също участва в протестите. В социалните мрежи тя качва видеоклипове и снимки, на които се смее. „Всъщност изобщо не е смешно. Когато чух за изявлението на Арънч ми се доплака“, казва тя пред Дойче веле. 33-годишната феминистка постоянно участва в демонстрации и протестира срещу „идиотските“ и „безсрамни“ забележки на политиците от управляващата партия. „Години наред те провеждат такава политика. Миналата година например бяха решили да забранят на бременните жени да излизат на улицата. Сега пък искат да ни забранят усмивките. Нима живеем в Средновековието?“, пита тя възмутено.

Според Акчай мъжете от Партията на справедливостта и развитието гледат на жената като на украшение, което трябва да си седи на дивана в къщи. „Такъв е манталитетът им – гледат на нас като на малоценни същества“, твърди феминистката. Тя чака с нетърпение президентските избори през август. „Разкрепостените жени, имащи самочувствие и споделящи западните ценнонсти, със сигурност няма да гласуват за представителя на ислямистко-консервативната Партия на справедливостта и развитието. Ние ще изберем някого, който ще ни представлява достойно и ще ни уважава като равнопоставен пол. Тогава ще видим, кой ще се смее последен!“, заключава Гюнеш Акчай.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“