Там, където жената не бива да се смее

| от |

Сееш ли ветрове, жънеш бури! В това се убеждава един от лидерите на партията на турския премиер Ердоган, решен да забрани на турските жени да се смеят на публично място. По-важното е кой ще се смее последен, отвръщат те, пише Дойче веле.

Смехът е здраве! Поне така казва медицината. Турският вицепремиер Бюлент Арънч обаче гледа на смеха другояче: „Смехът е грях“, твърди той. Затова и жените, според него, не бива да се смеят пред други хора. „Жената знае какво е благоприличие, затова не трябва да се смее на публични места“, отсече той, загрижен за моралния упадък в турското общество.

„Къде остана свенливостта на турската жена, къде са младите момичета, които се изчервяват и свеждат глава, когато някой ги погледне в очите“, цитира вестник „Хюриет дейли нюз“ думите на Арънч, който принадлежи към религиозното крило на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Според него телевизията покварявала сексуално тийнейджърите, а прекомерното използване на мобилни телефони водело до упадък на обществото. „Жените обсъждат назначителни неща по телефона“, твърди Арънч, визирайки чисто женски теми като сватби или размяната на готварски рецепти. Затова той призовава турските жени да се срещат по-често с приятелки, вместо часове наред да говорят по телефона.

„Ха-ха-ха“ вместо отговор

Кандидатът за президентския пост на най-голямата опозиционна партия – Народнорепубликанската партия – Екмеледин Ихсаноглу отговори задочно на Арънч чрез Туйтър: „Турция има нужда от жени, които се смеят. Повече от всякога страната има нужда от усмихнати хора“, увери той. А заместник-председателят на същата партия Бурхан Сенаталар обяви: „Отсега нататък ще отговаряме не всички изявление на г-н Арънч със смях!“

Речено-сторено: в социалните мрежи мигновено се появиха хиляди снимки на турски жени, които се превиват от смях. Една потребителка уверява например, че политици като Бюлент Арънч изобщо не бива да се вземат насериозно, а друга пише: „Извинявайте, че току що се усмихнах.“

Популярната телевизионна журналистка Бану Гювен призова турските жени да организират „смеещи се демонстрации“, а стотици туркини последваха призива ѝ.

По-важното е кой ще се смее последен.

Гюнеш Акчай също участва в протестите. В социалните мрежи тя качва видеоклипове и снимки, на които се смее. „Всъщност изобщо не е смешно. Когато чух за изявлението на Арънч ми се доплака“, казва тя пред Дойче веле. 33-годишната феминистка постоянно участва в демонстрации и протестира срещу „идиотските“ и „безсрамни“ забележки на политиците от управляващата партия. „Години наред те провеждат такава политика. Миналата година например бяха решили да забранят на бременните жени да излизат на улицата. Сега пък искат да ни забранят усмивките. Нима живеем в Средновековието?“, пита тя възмутено.

Според Акчай мъжете от Партията на справедливостта и развитието гледат на жената като на украшение, което трябва да си седи на дивана в къщи. „Такъв е манталитетът им – гледат на нас като на малоценни същества“, твърди феминистката. Тя чака с нетърпение президентските избори през август. „Разкрепостените жени, имащи самочувствие и споделящи западните ценнонсти, със сигурност няма да гласуват за представителя на ислямистко-консервативната Партия на справедливостта и развитието. Ние ще изберем някого, който ще ни представлява достойно и ще ни уважава като равнопоставен пол. Тогава ще видим, кой ще се смее последен!“, заключава Гюнеш Акчай.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.