Там, където корупцията не е порок

| от |

За някои само се предполага, за други е сигурно – много от бразилските политици са корумпирани, но това изглежда не намалява шансовете им в очите на избирателите. Защо се получава така? Репортаж на Дойче веле.

Как можеш да предизвикаш истинското изумление на някой бразилец? Като му разкажеш как в Германия политици подават оставки, защото са преписвали в дисертациите си. В Бразилия подобно нещо е немислимо – там скандалите са от съвсем друг мащаб. А политиците, уличавани в корупция, изобщо не се трогват от това и просто си запазват постовете.

През 2010 г. бившият губернатор на Рио де Жанейро Антони Гаротиньо е признат за виновен по обвинение в корпупция и за участие в престъпна група от бивши полицаи-рекетьори. Впоследствие присъдата му лишаване от свобода е заменена с общественополезен труд, а в момента Гаротиньо отново се е насочил към политическата сцена. Конкурентите му са досущ като него и само за един-единствен от политиците в Рио се знае със сигурност, че не е имал проблеми със закона досега.

В Сао Пауло пък бивш депутат, превърнал се в символ на корупцията, отново се кани да влезе в парламента. Пауло Малуф е издирван от Интерпол за злоупотреби със стотици миилони евро. Това обаче не му пречи отново да иска да седне в депутатското кресло. „Подвизите“ на 83-годишния политик дори родиха нова дума – „малуфен“, превърнала се междувременно за нарицателно на „крада от държавата“.

Политиците в ролята на покровители

Списъкът е дълъг – много от действащите политици в Бразилия са разследвани от прокуратурата. Но защо хората подължават да ги избират?

„Отговорът се крие в отношението на бразилците към техните представители в политиката“, казва експертът по въпросите на корупцията Маркос Безера. Той обяснява, че в огромната държава с 26 федерални щата много местни политици и депутати се опитват да осигурят повече средства от централния бюджет за своите региони – под формата на строителни проекти или социални програми. Местните хора пък приемат това не като нещо, което им се полага по принцип, а като лична заслуга на техните политически представители.

„Това ги кара да се чувстват задължени на политиците, а „вината“ си към тях те изкупуват още на следващите избори – гласувайки“, разказва Безера. Това е един вид индиректно купуване на гласове, добавя той. Особено по-бедните хора са подвластни на тези отношения, тъй като са и най-зависими от социалните помощи, твърди експертът.

През последните 20 години почти не е имало предизборна кампания в Бразилия, която да не е минавала под знака на корупцията. Аферата „Менсалао“ с тлъстите подкупи за депупати, включително от управляващата Партия на труда на президентката Дилма Русеф, се разгаря с нова сила при всяка следваща предизборна кампания. Картината се допълва от актуалния в момента скандал с плащаните от фирмата с държавно участие „Петробрас“ солидни подкупи на хора от управленския ешелон, които наливат вода в мелницата на опозицията. „Хората са като омагьосани“, посочва в тази връзка Маркос Безера. Така явлението корупция се омаловажава, а много от избирателите просто свикват с него, отбелязва той.

Щом не е в затвора…

През 2010 година в Бразилия бе приет антикорупционен закон, известен под името „Ficha Limpa“ /“Чисто досие“/, който забранява на вече осъждани за корупция да се кандидатират отново на избори, и по силата на който уличени в престъпления депутати или министри могат да загубят имунитета си срещу наказателно преследване. След началните безплодни години законът вече дава известни резултати: няколко кандидати за губернатори междувременно са се простили с надеждата да бъдат преизбрани. Политическата кариера на издирвания от Интерпол Пауло Малуф също е на път да приключи – делото срещу него е стигнало до последна инстация, а решението се бави само защото защитата обжалва. Това би излъчило силен сигнал срещу корупцията, който обаче идва отгоре, а не от народа. Последните допитвания показват, че Малуф продължава да се ползва с високо доверие сред избирателите.

В Рио де Жанейро обаче всички опити да бъде попречено на кандидатурата на бившия губернатор Антони Гаротиньо се провалиха, а привържениците му неуморно излизат на демонстрации в негова подкрепа. „Така или иначе всички политици в Бразилия са или корумпирани, или са замесени в престъпления. Що се отнася до Гаротиньо – той не е в затвора. Значи всичко е наред, нали?“, казва 50-годишен брокер по време на демонстрация в живописния залив Гуандабара, където поддръжниците на бившия губернатор са се впуснали да му осигурят нов мандат.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители.