Таксим отблизо

| от |

В дните между 14 и 17 март за протестите и жертвите от тях на площад Таксим, свидетелстваше само многобройната полиция, която денонощно беше на площада. Полицаи, оборудвани от главата до петите с протектори и с автомати в ръцете, охраняваха малък периметър на площада. Имаше заграждения с надпис „Polis” и няколко автобуса, с които се придвижваха. Покрай загражденията и в тесните улички, където бяха ситуирани част от полицейските части, можеше да се преминава спокойно и дори да се снима.

DSC00123

На 30 март в Турция ще проведат местни избори. В момента в Анкара и Истанбул градоначалниците са от управляващата Партия на справедливостта и развитието. В Измир – от основната опозиционна Народнорепубликанска партия, а в Диарбекир – от парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията. Ако това статукво се запази, в Анкара кметът Мелих Гьокчек ще остане за пети пореден мандат кмет, а в Истанбул Кадир Топбаш – ще е трети пореден мандат. От друга гледна точка, това импонира на близо 20-годишното еднолично управление на Ердоган – това е послание за несменяемост и неизбежност. Мелих Гьокчек е кмет на Анкара от 1994 година – т.е. от преди 20 години и ако спечели още един мандат – той ще регистрира четвърт вековен управленски мандат.

Местните избори в Истанбул

Ако решиш да разгледаш Истанбул до края на март, със сигурност ще ти направят впечатление многобройните плакати с кандидати и шарени знаменца на различните партии, които са навсякъде в града. Интересен факт е, че цели улици са облепени с плакати на една и съща политическа партия, все едно партиите си имат определени райони. За 4 дни обикаляне не можахме да видим на една улица плакати или брошури на различни партии – всичко е като парцелирано. Нормално масово агитационни материали има най-вече на управляващата партия на Ердоган, като на места има цели сгради облепени с лика на Ердоган и кандидатите на неговата партия. Случайно попаднахме на акция тип «открит щанд» на Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP). Цветен и интересен щанд със силна музика.

Играчите на терена

Партия на справедливостта и развитието (Adalet съм Kalkınma Partisi, AKP)

Управляващата политическа партия в Турция. 50 милиона турски граждани при около 90% изключителна избирателна активност изпратиха в Меджлиса (парламента) 326 броя депутати от партията на Ердоган или около 50% от общия брой народни представители. Към момента, обаче след вътрешни сътресения поради корупционни скандали и напускане на депутати, народните представители на ПСР са 318.

Кандидат за кмет на Истанбул – Кадир Топбаш.

Републиканска народна партия (Cumhuriyet Halk Partisi, CHP)

Републиканската народна партия е основана от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г., като Народна партия. Името е променено на „Републиканска народна партия“ през 1935 г. В началото СНР приема като основни принципи на партията – „републиканизъм”, „популизъм”, „национализъм”, в последствие към 4-те принципа са добавени още два „етатизъм” и „революционност”. Шестте стрелки в логото на партията, съответстват именно на тези шест принципа. CHP се придържа към универсалните принципи на социалната демокрация и е член на Социалистическия интернационал и асоцииран член на Партията на европейските социалист. В момента СНР има в парламента 318 народни представители.

Кандидат за кмет на Истанбул – Мустафа Саргюл.

Партията на националното действие (Milliyetçi Hareket Partisi) Турска крайнодясна националистическа партия. Основана през 1969 година от полковник Алпарслан Тюркеш, партията е свързвана с неофашистката терористична организация Сиви вълци. На парламентарните избори през 2011 г. Партията на националното действие получава 13% от гласовете и в момента има 52 депутата в турския парламент.

Кандидат за кмет на Истанбул – Расим Акар.

Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP)

Защитава правата на малцинствата и е феминистка лявата политическа партия в Турция. HDP е известна сред турската общественост със силната си подкрепа за правата на ЛГБТ и въведе квота 10% за ЛГБТ-хората в своите избирателни листи. Партията също налага своята силна позиция в полза на равенството между половете с подобен 50 % квота за жените. Партията има 4-ма депутати в турския парламент сред които известната Себахат Тунджел и бившия председател на Лейбъристката партия и независим депутат Левент Тюзел.

През тази година Турция е изправена пред три последователни избори: общински, президентски и парламентарни. Партията на справедливостта и развитието ще се бори да задържи на власт, а опозиционните партии ще се борят, за да я изтикат от управлението. Ако партията на Ердоган си осигури силна изборна победа над своите опоненти в общинските избори, той може да избере да се кандидатира за президент на изборите през август 2014 г. Това ще бъдат първите преки президентски избори в турската история. Има вариант той да поиска предсрочни парламентарни избори през следващата година.

Според анализатори не се очаква висока избирателна активност на местните избори, въпреки това политическите партии са обсебени от идеята за победа. Съперничеството ще бъде между идеологии, а не между възможности или изборни обещания. Важно е да се спомене, че тези местни избори ще се проведат в тридесет големите турски градове, които съставляват осемдесет процента от гласовете в Турция.

За Chronicle.bg от Истанбул Десислава Николова

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик