Таксим отблизо

| от |

В дните между 14 и 17 март за протестите и жертвите от тях на площад Таксим, свидетелстваше само многобройната полиция, която денонощно беше на площада. Полицаи, оборудвани от главата до петите с протектори и с автомати в ръцете, охраняваха малък периметър на площада. Имаше заграждения с надпис „Polis” и няколко автобуса, с които се придвижваха. Покрай загражденията и в тесните улички, където бяха ситуирани част от полицейските части, можеше да се преминава спокойно и дори да се снима.

DSC00123

На 30 март в Турция ще проведат местни избори. В момента в Анкара и Истанбул градоначалниците са от управляващата Партия на справедливостта и развитието. В Измир – от основната опозиционна Народнорепубликанска партия, а в Диарбекир – от парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията. Ако това статукво се запази, в Анкара кметът Мелих Гьокчек ще остане за пети пореден мандат кмет, а в Истанбул Кадир Топбаш – ще е трети пореден мандат. От друга гледна точка, това импонира на близо 20-годишното еднолично управление на Ердоган – това е послание за несменяемост и неизбежност. Мелих Гьокчек е кмет на Анкара от 1994 година – т.е. от преди 20 години и ако спечели още един мандат – той ще регистрира четвърт вековен управленски мандат.

Местните избори в Истанбул

Ако решиш да разгледаш Истанбул до края на март, със сигурност ще ти направят впечатление многобройните плакати с кандидати и шарени знаменца на различните партии, които са навсякъде в града. Интересен факт е, че цели улици са облепени с плакати на една и съща политическа партия, все едно партиите си имат определени райони. За 4 дни обикаляне не можахме да видим на една улица плакати или брошури на различни партии – всичко е като парцелирано. Нормално масово агитационни материали има най-вече на управляващата партия на Ердоган, като на места има цели сгради облепени с лика на Ердоган и кандидатите на неговата партия. Случайно попаднахме на акция тип «открит щанд» на Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP). Цветен и интересен щанд със силна музика.

Играчите на терена

Партия на справедливостта и развитието (Adalet съм Kalkınma Partisi, AKP)

Управляващата политическа партия в Турция. 50 милиона турски граждани при около 90% изключителна избирателна активност изпратиха в Меджлиса (парламента) 326 броя депутати от партията на Ердоган или около 50% от общия брой народни представители. Към момента, обаче след вътрешни сътресения поради корупционни скандали и напускане на депутати, народните представители на ПСР са 318.

Кандидат за кмет на Истанбул – Кадир Топбаш.

Републиканска народна партия (Cumhuriyet Halk Partisi, CHP)

Републиканската народна партия е основана от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г., като Народна партия. Името е променено на „Републиканска народна партия“ през 1935 г. В началото СНР приема като основни принципи на партията – „републиканизъм”, „популизъм”, „национализъм”, в последствие към 4-те принципа са добавени още два „етатизъм” и „революционност”. Шестте стрелки в логото на партията, съответстват именно на тези шест принципа. CHP се придържа към универсалните принципи на социалната демокрация и е член на Социалистическия интернационал и асоцииран член на Партията на европейските социалист. В момента СНР има в парламента 318 народни представители.

Кандидат за кмет на Истанбул – Мустафа Саргюл.

Партията на националното действие (Milliyetçi Hareket Partisi) Турска крайнодясна националистическа партия. Основана през 1969 година от полковник Алпарслан Тюркеш, партията е свързвана с неофашистката терористична организация Сиви вълци. На парламентарните избори през 2011 г. Партията на националното действие получава 13% от гласовете и в момента има 52 депутата в турския парламент.

Кандидат за кмет на Истанбул – Расим Акар.

Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP)

Защитава правата на малцинствата и е феминистка лявата политическа партия в Турция. HDP е известна сред турската общественост със силната си подкрепа за правата на ЛГБТ и въведе квота 10% за ЛГБТ-хората в своите избирателни листи. Партията също налага своята силна позиция в полза на равенството между половете с подобен 50 % квота за жените. Партията има 4-ма депутати в турския парламент сред които известната Себахат Тунджел и бившия председател на Лейбъристката партия и независим депутат Левент Тюзел.

През тази година Турция е изправена пред три последователни избори: общински, президентски и парламентарни. Партията на справедливостта и развитието ще се бори да задържи на власт, а опозиционните партии ще се борят, за да я изтикат от управлението. Ако партията на Ердоган си осигури силна изборна победа над своите опоненти в общинските избори, той може да избере да се кандидатира за президент на изборите през август 2014 г. Това ще бъдат първите преки президентски избори в турската история. Има вариант той да поиска предсрочни парламентарни избори през следващата година.

Според анализатори не се очаква висока избирателна активност на местните избори, въпреки това политическите партии са обсебени от идеята за победа. Съперничеството ще бъде между идеологии, а не между възможности или изборни обещания. Важно е да се спомене, че тези местни избори ще се проведат в тридесет големите турски градове, които съставляват осемдесет процента от гласовете в Турция.

За Chronicle.bg от Истанбул Десислава Николова

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.