Тайнствената приказка Свещари

| от |

Анита КОЛАРОВА

Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността, както при тази среща с древната култура на траките.

Колата взема курс към Свещари от Малък Поровец и минава около 5 км, прави завой наляво и нагоре към гориста местност. Можеш и от Исперих да тръгнеш. Завои, завои… Рядка гора в есенно настроение, тишина и спокойствие. Късна есен. Загадъчност, която усещаш, още щом пред очите се занижат останките от дълга каменна стена, обграждала някога голям древен град, в близост до плавателна река, изчезнала след страшен земетръс.

Пътят свършва в края на обширно плато, осеяно с могили, на пръв поглед безредно разпръснати наоколо. Това е илюзия. Казват, че траките са ги насипали над погребения, измервайки разстоянието между всяка до сантиметър в зависимост от разположението на слънцето и звездите. Главната заслуга за откриването на комплекса, датиран към вековете преди Христа, имат екипите с научни ръководители Мария Чичикова и Диана Гергова, която от години оглавява разкопките. Голямо откритие прави инж. Петър Вълев, геодезист, изчислил, че централната ос на Гробницата, известна като Царска, е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6 хиляди години – датата на зимното слънцестоене.

В идеално поддържана административна сграда, където има киносалон, карти на местността, два живописни манекена на красиво облечени тракиец и тракийка, исторически текстове и снимки, стоят на видно място имената на всички археологически екипи, откривали за България безценни богатства. §арската гробница е под закрилата на ЮНЕСКО. Само една трета от могилите са проучени, комплексът е под денонощна охрана и наблюдение, тъй като неведнъж е бил жертва на иманяри и търсачи на силни усещания. Наблизо е т.нар. Омуртагова могила, в некропола около нея – по-ранен, от V в. пр. Хр., едно от последните открития на проф. Гергова е златото на траките гети, тези безценни 264 златни накити, оцелели 25 века.

За коя от гробниците искаме билети? За Царската, разбира се! Тя е висока колкото 4-етажен жилищен блок.

Реалност? Измислица? Ще ми се пръсне сърцето!

Големи каменни блокове. От тях са правени грлобниците и са засипвани отгоре с пръст. Българският Египет! Не се е търсела дълбочина на изкопа. От двете страни към вратата са набити колчета, обточени със синджир. Входът – в дъното. Плахо пристъпване след екскурзовода. Уви, вътре не се снима. Разкрива се коридор от черен мрамор, тъмно и хладно е. Следва задължителен „ритуал“ – обуването на найлонови терлици върху обувките. Климатици поддържат равномерна температура. Прожектори осветяват края на коридора и същинската част на помещението. Огромна метална конструкция, заобикаляща и поддържаща могилата отгоре, дава възможност да се обиколи цялата постройка.

 

Под тавана има рисунка – млад воин на кон посяга към златен венец, символ на славата и успеха. В централната камера се различават изображения върху стената, а до нея са гробните каменни легла. Видят ли ги очите, сърцето почва да бие тъй, че да го усещаш, дъхът спира, защото за миг вече не си ти, стоящият прав пред магическата древност, а наследникът на гордите траки. Ти си царят, тракийският цар Дромихет от III в. пр. Христа, който лежи в погребалното ложе, и до теб – любимата жена. Очаква ги вечен живот. Това е мираж, леглата са празни, но какъв трепет! Сцена изобразява момент от обезсмъртяването, в което траките несъмнено са вярвали. А аз вярвам ли в безсмъртието? Искам да кажа ДА с всички сили, но не мога. Съмненията ме изгарят. Изобразено е как към знатния гетски цар пристъпва богиня, която му подава златен венец. Вижда се и малко шествие на жрици, носещи дарове. Първата – тоалетна кутия с капак и ойнохое (вид тракийска кана за вино от бронз или глина с рисунки), втората – полуотворена кутия за скъпоценности, останалите две – голям метален съд и нещо като трикрака масичка.

В камъка са закодирани тайни, които няма да узная. Затова просто полагам ръка върху него и мълвя наум скрити молитви, имена на скъпи за сърцето ми хора. Върху загадъчния камък има резки, които нито са случайни, нито са от ерозия – в гробницата няма условия за такава. Мислено запалвам свещ.

Жените (скулптури, наречени кариатиди) пак привличат вниманието ми. Те са подобаващо тържествено облечени. Бели роби с дължина под коляното. Краят на робата от двете страни се възвива като листа на лале. Косите са прихванати на плитки около ушите. В Голямата царска могила кариатидите поддържат стените. Тук има десет такива каменни статуи. Те са от всички страни на гробницата и поддържат с ръце купола.
Но не виждам жената-воин, амазонката. Тя също присъства в тракийския митопоезис, както и в елинския. Но тук я няма. И по-добре. Амазонките не са ми по сърце. Те не са проливали сълзи, а тук съглеждам вълнуващ предмет – лакримарий (вретеновиден съд от стъкло без дръжка, служил за съхраняване на зехтин при погребенията или за събиране на сълзи). И почват въпросите: защо е в гробницата? Нали траките са плачели, когато се ражда човек, и са ликували, когато умира? Какво прави тук този свещен предмет, лежал хиляди години в неразгаданото пространство на могилата?

Залмоксис (според Херодот той е ученик на Питагор, а според други историци е негов предшественик) се е казвал главният цар и бог на гетите.

Екскурзоводката разказва, че в битка с армията на Александър Македонски траките взели в плен красив воин, който станал съпруг на принцесата. По-късно се разболял и починал. Каква е била съдбата на младата му съпруга? Ако вярваме на преданията, трябва още жива да е погребана до него.

Как са живели тези изчезнали отдавна хора? Къпала ли ги е росата? Слушали ли са славея нощем, опиянени от вино и любов? Буйни ли са били танците им като нашите? Няма ли и ние да изчезнем като тях? Всичко е било тъй различно. Не, не, всичко е било същото. Съвсем същото, независимо от днешните компютри.

Навън небето е светлосиньо, хоризонтът се губи зад дърветата. Била съм на доста места по света, но никога не съм се връщала толкова назад във вечността.

Гъстата тишина на могилата в самата й утроба, пламъчето, което е запалила у мен, са я превърнали в храм. Завинаги.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.