Тайните на тайните служби

| от |

Нови разкрития доказват, че малко след основаването си германското външно разузнаване БНД е шпионирало и в самата Германия – по заръка на човека, който всъщност е трябвало да контролира дейността на службите, пише Дойче веле.

Тайните служби обичат тайнствеността. Те действат в тъмното, далеч от полезрението на обществеността. Типичен пример за това са следните няколко реда, които всъщност никога не е трябвало да видят бял свят. Написал ги е легендарният някогашен шеф на западногерманското външно разузнаване БНД Райнхард Гелен, който по времето на Хитлер заема висок пост в шпионската йерархия на националсоциалистите. В началото на 1960-те години, вече в демократични условия, Гелен описва по следния начин Вили Бранд: „голям работяга, но и голям натегач”. По онова време социалдемократът Вили Бранд е кмет на Западен Берлин, но според Гелен той е бил „натрапен на берлинчани от съюзниците“.

Фактът, че един шпионин с много тежко минало си позволява да раздава оценки за демократично избрани политици, силно смущава Клаус-Дитмар Хенке от Независимата историческа комисия за изучаване на историята на БНД. В своето проучване Хенке и колегите му разкриват някои от срамните тайни на БНД. Те изнасят информация за немалко високопоставени нацисти, които след войната намират топло място в лоното на западногерманското разузнаване. Комисията установява още, че правителството на Конрад Аденауер използва БНД за политически поръчки. „Вътрешнополитическата дейност на външното разузнаване е била далеч по-мащабна, отколкото сме предполагали”, казва Хенке.

adenauer

В противоречие със закона

Макар че БНД има стриктен мандат като външно разузнаване, Аденауер нарежда на шпионите да събират всевъзможни информации вътре в Германия: за приятели и противници, за опозицията и за собствената му коалиция. Под наблюдение са както опозиционният лидер Вили Бранд, така и коалиционният партньор Франц-Йозеф Щраус от Християнсоциалния съюз. Стотици информатори, официално водени като „агенти под прикритие”, събират сведения от областта на политиката и обществения живот и захранват с тях БНД. После шефът на службата ги внася в канцеларията на канцлера. „Повечето от тези сведения се предават само устно. Въпреки това обаче се натъкнахме и на записки, от които става ясно, че Аденауер им е поръчвал да вършат това или онова“, обяснява Хенке.

Комисията успява да идентифицира в архива на разузнаването най-малко 210 „разработки” на политици, учени и журналисти, съдържащи както изрезки от вестници, така и протоколи от разговори и изявления. Хенке признава, че документите не съдържат особено сензационни факти. Сензационното, според него, е самото им съществуване. Защото разузнаването осъществява тези разработки в противоречие със закона, но под благовидния предлог, че противодейства на чуждестранния шпионаж.

Когато не са подложени на достатъчен контрол, тайните служби интерпретират законите така, както им е угодно – дори в демократични държави. Поръчките, получени официално от правителството, се използват от тайните служби като един вид „легитимация на дейността им”, обяснява Бодо Хехелхамер, ведомствен историк на БНД, който сътрудничи с комисията на Хенке. В този смисъл резулатите от работата на комисията дават тласък на една много важна дискусия: за влиянието на тайните служби и контрола над тях.

Германското разузнаване БНД официално се намира под прекия контрол на канцлерството. Хенке смята, че това е неправилно, тъй като подобна служба не може да се контролира с обичайните средства: „Единственият начин да контролираш такава служба е да инсталираш в ръководството ѝ пълномощник по контрола, който да се отчита не пред канцлера, а пред парламента”, казва Хенке.

На теория и на практика

Специалистът по конституционно право Герхард Роберс също смята, че трябва да се пресекат възможностите за политическа употреба на службите и припомня, че на хартия това вече е уредено: парламентарната контролна комисия към Бундестага има официалната задача да следи тайните служби. Заседанията на тази комисия са закрити и поверителни. Членовете ѝ нямат право да говорят за обсъденото дори с други депутати, тъй като комисията има достъп до строго поверителна информация. „Тя може да изисква всякакви документи, да вика за изслушване служители и ръководители на тайните служби, дори министри. Контролът всъщност е добре уреден и допуска само минимален брой изключения от правилото”, обяснява Роберс. Юристът уточнява обаче и още нещо: „Разбира се, открай време се водят спорове за това колко точно и каква именно информация правителството предоставя на парламентарната комисия”. С други думи: когато става дума за тайните служби, доверието между изпълнителната и законодателната власт невинаги е на желаното равнище.

Историята показва, че в определени моменти правителството е крило информация от парламентарната комисия. Така например разработките, за които стана дума, са били унищожени през 1969-1970 година по нареждане на канцлерството. Комисията успяла да ги реконструира единствено с помощта на документи в други архиви. Дали Аденауер е бил единственият правителствен ръководител на ФРГ, който е използвал тайните служби за политически поръчки – това още никой не знае. Защото Независимата историческа комисия има засега достъп единствено до архивите с крайна дата 1968 година.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.